Враг на Бергман снима филм по неизвестен досега негов сценарий

Неизвестен досега сценарий на шведския режисьор Ингмар Бергман, писан за негов общ проект с Федерико Фелини и Акира Куросава, ще бъде реализиран във филм по повод 100-годишнината от рождението му, съобщава „Гардиън“.

„64 минути с Ребека“, създаден през 1969-а, е разказ за учителка на деца със слухови проблеми, която забременява. Историята проследява няколко дни от живота ѝ, през които тя преживява пътна злополука, посещава секс клуб и ходи на проби на дрехи при шивач. За главната роля е била предвидена Катрин Рос, по това време номинирана за Оскар за играта си в „Абсолвентът“.

Сценарият на Бергман е бил неговият принос към съвместен филм с Фелини и Куросава, но проектът така и не се осъществява. Години по-късно, Бергман дарява архива си на фондацията, която основава през 2002-ра, и оттогава сценарият е там.

Бергмановият сценарий ще бъде адаптиран и заснет от Сузане Остен, една от най-видните шведски режисьорки. Изборът ѝ е изненадващ, защото Остен и Бергман имаха открито враждебни отношения преди неговата смърт през 2007 г. Те бяха на различни позиции в културните сблъсъци през 60-те години – той винаги е бил патриархален индивидуалист и традиционалист, а тя бе сред основателите на радикалното, феминистко и колективистично движение Group 8.

Между тях е имало и личен конфликт. Майката на Остен, като кинокритик и начеващ режисьор, е работила за Бергман в един от ранните му филми, но не е  успяла да прогресира в доминирания от мъже свят на киното по онова време. Първият филм на Остен, „Мама“, е за тази борба и показва Бергман в доста неблагоприятна светлина. Следващият сблъсък между двамата е в Глазгоу през 1990 г., когато филмът на Остен The Guardian Angel– спечелил редица отличия и приет добре в Кан – има 8 номинации за Европейските филмови награди.

„Бях сигурна, че ще спечелим в някои категории – казва Остен пред „Гардиън“. Но Бергман е председател на журито и нейният филм не взима нищо. Остен е убедена, че той е блокирал филма ѝ и му изпраща дълго обвинително писмо.

Остен разказва и, че Берман, предупреждавал свой приятел да не работи с нея.

„Казал му е буквално „Не я приближавай, защото ще я застрелям – спомня си Остен. – Наистина се е отнасял доста зле към мен”.

Сценарият стига до нея след поредица от случайности. Самата тя нямала никакво намерение да снима по текст на Бергман – докато не го прочела.

„Бях много изненадана, помня, че си казах си „Леле, Бергман е бил феминист за 64 минути!“. Текстът е много добър. Политически той стана много консервативен, но като творец продължаваше да се бори с екзистенциалните въпроси. „64 минути с Ребека“ е открито оптимистичен и е на страната на жените. Има и от неговия садизъм и напрежение  – например в диалозите. Прилича на филмите му от този период – 1969-71, но е уникална творба”.

Особено шокираща е сцената в секс клуба, в който Ребека кара един мъж да прави секс с нея, като му казва: „Искам наистина да боли”, и по-късно става ясно, че той едва не я е убил. Но според Остен, сценарият е изключително прогресивен за Бергман и отгласи от неговите идеи могат да бъдат открити в по-късни негови работи като „Есенна соната“ и „Сцени от един семеен живот“.

Ян Холмберг, който ръководи фондацията „Ингмар Бергман“, признава, че е останал много доволен, когато научил, че Остен ще снима филма:

„Те имаха сложни лични отношения, меко казано. Той няколко пъти се е опитвал да навреди на кариерата ѝ, докато тя от своята по-ниска позиция не спираше да напада неговите възгледи, привилегии, злоупотреби с власт и т.н. Както сега стана ясно, той е написал сценарий точно по тези теми – полове, власт, сексуалност, политика – и точно по това време. И аз не мога да се сетя за по-подходящ режисьор от Сузане Остен, която да го заснеме“.