Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Време е да си вървите, г-н Димитров!

Не може директорът на Националния исторически музей да нарича забележителни наши интелектуалци с грозни думи като „боклуци“ и „сволочи“. Срамота е, че един „млад задник“ трябва да Ви учи

Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей - Време е да си вървите, г-н Димитров!

Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей

Когато прочетох, че директорът на Националния исторически музей е нарекъл неколцина български интелектуалци „боклуци“, първоначално махнах с ръка. Той така си прави. После се замислих. Не, това не може да се толерира. Не е естествено. Не е нормално. По дяволите! Такова поведение не подхожда нито на позицията, нито на претенциите, нито на възрастта на такъв човек. Това трябва да спре. И то веднага.

Г-н Димитров (ще забележите, че не Ви наричам „професор“, а признавам, че дори неутрално учтивото „господин“ ми засяда на клавиатурата), та, г-н Димитров, щях да се възползвам от предоставената ми възможност за коментар, за да отговоря по същество на предполагаемо професионалните Ви забележки относно реставрацията на крепости в ХХІ в. Но дочетох текста Ви и си дадох сметка, че всякакъв отговор по същество Ви придава излишна легитимност. Такава Вашите мнения не притежават. Едничкият необходим отговор е, че не е въпросът в реставрациите изобщо, а в това как именно те се осъществяват. Тук има страхотен проблем. Ще е интересно, г-н Димитров, как бихте коментирали изказването на г-н Министъра на културата Рашидов, че, цитирам: „малко бутафория ще допринесе много за туризма. Иначе ще си останем с по три реда камъни долу на земята“? Очевидно г-н Министърът смята реставрациите, извършени по Вашему, за бутафория. Вярно, полезна бутафория, но все пак именно бутафория. Ще добавя, че употребата на итонг, бетон и арматура в Шумен и Плиска дори не е просто бутафория, то си е разрушение на археологически обект и по никакъв начин не е полезно. Всеки може да види с очите си бетона и железата, г-н Димитров, така че не си правете труда да лъжете повече.

Толкова по същество. С Вас повече не е и необходимо. Сега малко повече по общи теми. Г-н Димитров, пенсионирайте се. Съвсем добронамерено Ви го казва един, цитирам Вас, „млад задник“ и „общественик всичколог“, дори може би „соросоид“. В живота на всекиго идва момент, когато нервите започват да не издържат и каквито и да са личните му качества, той започва да се изпуска. В словесен смисъл. Преди няколко години заговорихте за „тоя шибан народ, тия шибани колеги…“ Тогава доста хора се възмутиха – и с право. Разбирате ли, г-н Димитров, колкото и да сте разочарован, че обществото очевидно не цени великите Ви приноси, все пак не можете да си позволите такъв грубиянски език. Не и от позицията, която заемате. В кухнята си, разбира се, всеки има право да се държи, както си ще. Но Националният исторически музей не е Вашата кухня и изобщо не е кухня.

Не може директорът на Националния исторически музей да се позовава на пророчества и видения. Не живеем в Средновековието, г-н Димитров. Както някои от нас се опитват да напомнят, всъщност сме в ХХІ в., когато човечеството се бори успешно срещу страшни болести, излиза в Космоса и милиарди хора вече носят в джобовете си доста сложна комуникационна техника на относително достъпни цени. В политически и поведенчески аспект човечеството се опитва да бъде прозрачно, овладяно и цивилизовано. Цивилизовано, г-н Димитров, разбирате ли? В такова общество няма място за поведение като Вашето. Няма място и за баба Ванга. Смешно е дори да говорим за това. Стига суеверия и празни приказки.

Не може директорът на Националния исторически музей да нарича забележителни наши интелектуалци с грозни думи като „боклуци“ и „сволочи“. Не, г-н Димитров, професор Янакиев не е „боклук“, нито е „този Калин“. Забележете, че тук не пропускам да нарека професора с титлата му. Съвсем случайно този човек е един от големите религиозни мислители и историци на философията у нас днес. Щяхте да го знаете, ако изобщо знаехте нещо за християнството. Но Вие не знаете много, нали?

Не може директорът на Националния исторически музей да не знае какво представлява осветяването на църква и да си измисля някакво „осветяване де факто“. Такива неща не съществуват, г-н Димитров. Срамота е, че един „млад задник“ трябва да Ви учи, но за да се освети православен храм, задължително трябва на място да има антиминс със свети мощи. Научете това, макар че може би Ви е малко късно да учите нови неща.

Не може директорът на Националния исторически музей да смята всички несъгласни с едно негово възмутително поведение за „сволочи“ (и що за дума изобщо е това?!). По дяволите, г-н Димитров, Вие давате ли си изобщо сметка към кого се обръщате така? Нямате ли чувство за малко свян, за все пак някакво елементарно възпитание? Не знаете ли кои са Горан Благоев, Недялдко Йорданов и Георги Лозанов? Наистина ли си въобразявате, че България е длъжна да търпи самоопозоряването на директора на НИМ?

Директорът на Националния исторически музей не може да създава кич, митове и ерзац-култура. В миналото може и да сте направили нещо ценно с „Историята“ на Петър Богдан Бакшев и с писмата на венецианските посланици, но годините на „откриване“ на „вампири“ и „светци“ пропиляха възможностите Ви за сериозна научна репутация. И сам знаете, че българската общественост единствено Ви се подиграва. Хората разказват вицове за Вас, г-н Димитров. Не е ли непоносима тази мисъл за един все пак честолюбив човек? Или може би честолюбието всъщност не Ви достига? Стига Ви само да директорствате, защото това е изгодно?

Директорът на Националния исторически музей няма право да злорадства и да говори за „измислени държави“, когато в две страни близо до България има конфликти и загиват хора. Още повече, когато едната от тези страни е емоционално толкова близо до сърцето на всеки българин, колкото е Македония. Още това би трябвало да е капката, която прелива чашата на търпението на действително прекалено тихото ни гражданско общество. Нещата опират вече не само до възпитание, а до чисто човешка чувствителност.

Този текст може да стане много дълъг, но няма смисъл. Вървете си, г-н Димитров. Време е. Няма как.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg