Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Време за Елиът

Три издания на великия английски поет само за около година у нас

От нови преводи печелим всички ние – сполучливи някъде, а другаде не, очакваме да зърнем все по-плътно отчаянието на Елиът на родния си език. - Време за Елиът

От нови преводи печелим всички ние – сполучливи някъде, а другаде не, очакваме да зърнем все по-плътно отчаянието на Елиът на родния си език.

Да вървим тогава ти и аз,

на небето се е проснал вечерният час

като пациент, упоен за операция

Така започва един от най-известните преводи на Цветан Стоянов – на „Любовната песен на Алфред Пруфрок“ на Т.С. Елиът. Стихове, които на български през годините са се установили като норма и са почти толкова емблематични като „Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори“ (Шекспир през очите на Валери Петров) или „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“ (Омир за Александър Милев и Блага Димитрова). Познат отлично на почитателите на класическата английска поезия у нас от едно малко издание от началото на 90-те, сега Елиът най-сетне отново е на пазара – в оформлението, което талантът му заслужава.

izbrani-stihotvorenia-t-s-eliyt„Избрани стихотворения“ събира в себе си най-известните стихове и поеми на Томас Стърнс Елиът. На пръв поглед изданието повтаря съдържанието на „Избрано“-то от 90-те, но са добавени и нови текстове – сега вече виждаме изцяло „Пустата земя“, както и малко изменен подбор от това какво да влезе в „Пруфрок и други наблюдения“. Липсва погледът към поредицата „Ариел“ и „Кухите хора“.

Голямата разлика са преводите. И преди, и сега подборът е на Владимир Левчев. Докато по изданието от 93-а година са работили няколко преводачи – освен Левчев, още и Цветан Стоянов и Ани Илков, сега всички текстове на български език са дело на Левчев. Тук идва и голямото предизвикателство пред него – ще наложи ли своята визия за Пруфрок над Цветан-Стояновата? Ще се пребори ли да пребъде римуваното му „В стаята жените идват и си отиват тези вечери / в разговор за Микеланджело увлечени“ редом до наложеното „В стаята, където жените влизат и излизат / и си говорят за Микеланджело“?

Но безспорно от нови преводи печелим всички ние – сполучливи някъде, а другаде не, очакваме да зърнем все по-плътно отчаянието на Елиът на родния си език. От априлската му мъртва земя до братовчедката Хариет и лицето на поета, нероден да бъде Хамлет.

А когато виждаме този гений, изпълнен в истински полиграфически шедьовър – не можем да не сме доволни. Изданието на „Жанет 45“ физически е перфектно – с твърди корици, малко по-голям от стандартния формат, дебела хартия, с фантастичното оформление и корици на Люба Халева. Ако когато преди повече от година за първи път излезе е.е. къмингс, с прималяли от вдъхновение пръсти отворихме изключителния том „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“, сега усещането се повтаря – с удвоена мощ.

populyarna-kniga-za-kotkite-ot-stariya-oposum_8Онова, което е странно за иначе залинелия ни откъм класическа поезия книжен пазар, е, че „Избрани стихотворения“ не е първият Елиът, който виждаме в ново издание. В края на 2015 г. за първи път на български, цели 80 години след оригиналната си публикация, се появи „Популярна книга за котките от Стария опосум“.

Това бе дебютният проект на младото издателство „Брегов и Радев“. Преводът на стихосбирката, творбите в нея писани първо като писма до племенниците на Елиът, е на Стефан Радев, а изданието е двуезично, илюстрирано (Аксел Шефлър) и в приятен, голям хоризонтален формат.

Пред „Площад Славейков“ Радев, два месеца след излизането на „Котките“, обяснява, че за успеха и неуспеха може да се говори само от дистанцията на времето, а тя в момента липсва. В думите му обаче се долавя задоволство от свършената работа:

„Към този момент дистанция ни липсва, затова можем да уловим кратковременното усещане, че сме хвърлили камък в литературното блато, формирано от приятелски ласки, взаимни хвалби и услуги. Така се стремим да събудим алтернативи на настоящия литературен живот и във всичко това влагаме професионални възможности и лични ресурси. Това е пътят към успеха, дано сме в правилната посока“.

Вижте още: КОТКИТЕ НА Т.С. ЕЛИЪТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА БЪЛГАРСКИ

Радев добавя също, че продажбите са повод за усмивка у него и колегата му Иван Брегов – надминали са очакванията им.

„Близо половината тираж свърши за по-малко от два месеца – казва той. – Макар отделни критици да не приеха книгата радушно, читателите я харесват и това ни носи усещането за добре свършена работа. Още повече – книгата е дебютен проект за много от членовете на екипа и това ни поставя в ситуация да получаваме повече от всичко – и от добронамерените, и от критичните погледи.“

Негативен поглед дойде от поета и преводач Ангел Игов покрай излизането на книгата, критиката му бе за превода на Стефан Радев. Самият Игов всъщност работи по свой превод на „Популярна книга на котките“. Пред „Площад Славейков“ той обяснява, че двете издателства („Брегов и Радев“ и „Агата-А“, с което той работи) едновременно са проявили интерес към стихосбирката на Елиът. Първите обаче явно са били по-бързи.

Преводът на Ангел Игов е още в начален етап. Очакванията са книгата, също илюстрирана с оригинални британски рисунки (но засега не се издава чии), да се появи най-рано в края на 2016-а, но е възможно да стане и следващата година:

„Важното е да си свършим добре работата, без да прибързваме“.

Игов потвърждава резервите си към вече излезлия превод – но коментира, че в известен смисъл му е благодарен, тъй като е бил толкова ядосан, че ускорил собствената си работа.

„Разбира се, когато съществува вече публикуван превод, човек е мотивиран да работи по-усърдно, избягвайки възможни грешки и несъвършенства“, казва той.

Покрай вече публикуваните преводи се сещаме отново за „сблъсъка“ Цветан Стоянов – Владимир Левчев по отношение на „Пруфрок“. Игов все още не е запознат с работата на Левчев по поемата – но е убеден, че би било ценно между двата превода да се направи успореден анализ:

„За мен с това произведение Цветан Стоянов достига един от преводаческите си върхове; но определено ще е интересно да се види какво ново и различно дава на българския читател преводът на Владимир Левчев“.

И така, три пъти Томас Стърнс Елиът на български език едва за около една година. Чиста случайност, както определя явлението Ангел Игов, или реален процес по съживяването на традициите в превода на английска поезия у нас? Което и от двете да е, пред себе си имаме изключително радостен факт – поезията на Елиът отново е сред нас, дръзнала вселената да обезпокои.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах