Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Времето като сцена на изкуството

„Къпането” на Павел Койчев събира световното изкуство от Древен Египет до съвременна Европа

„Къпането“ на Павел Койчев край село  Осиковица. Снимка: Иван Бакалов - Времето като сцена на изкуството

„Къпането“ на Павел Койчев край село Осиковица. Снимка: Иван Бакалов

Непосредствено преди рождения си ден, в малкото езеро до бензиностанцията на OMV по северната магистрала, където през 2009 година смая публиката с „Водна паша“, скулпторът Павел Койчев откри на 29 май новата си творба – „Къпането“. Както обикновено, той играе на едро и представя световното изкуство от Древен Египет до съвременна Европа с репродукции в човешки бой на христоматийни произведения, „подходящи“ за къпане, а между тях – пет пластики на животни, излезли от ръката на ваятеля: бивол, магаре, овца, крава и за първи път кон. Водата, върху която репродукциите и пластиките магически са разположени, естествено, е метафора на течащото време. То е сцената, на която се срещат историята и природата в най-съвършените си прояви – изкуството и живата твар.

Нарастването на смисъла в „Къпането“ започва от контраста: историята е в развитие, а природата е неизменна (винаги същата). Двуизмерната условност на репродукциите в съпоставка с триизмерната монументалност на пластиките подсказва позиция, която добре познаваме от дългогодишното творчество на Койчев – той е на страната на природата. Усъмнен е, че историческото развитие е към по-добро, разпознава ценното по това доколко е устойчиво, египетските майстори за него си остават ненадминати, а спасението за човека е да следва природата си и да не изневерява на Създателя си.

Павел Койчев обаче не е дидактик, отчита таланта си по скалата на скромността и в последния момент успява да се усъмни и в себе си. Животните в тяхната природна недвусмисленост, заявени като алтернатива на изкуството в неговата самонадеяна ефимерност, на свой ред са изкуство, пластики. Разбирането ни за природата, включително и това на скулптора, принадлежи на историята. Тук концептът на „Къпането“ напомня на лулата, нарисувана от Рьоне Магрит, под която той е написал „Това не е лула“.

Вижте още: ВЕЛИКАТА КРАСОТА В ГЬОЛА НА ПАВЕЛ КОЙЧЕВ

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах