Времето като сцена на изкуството

Непосредствено преди рождения си ден, в малкото езеро до бензиностанцията на OMV по северната магистрала, където през 2009 година смая публиката с „Водна паша“, скулпторът Павел Койчев откри на 29 май новата си творба – „Къпането“. Както обикновено, той играе на едро и представя световното изкуство от Древен Египет до съвременна Европа с репродукции в човешки бой на христоматийни произведения, „подходящи“ за къпане, а между тях – пет пластики на животни, излезли от ръката на ваятеля: бивол, магаре, овца, крава и за първи път кон. Водата, върху която репродукциите и пластиките магически са разположени, естествено, е метафора на течащото време. То е сцената, на която се срещат историята и природата в най-съвършените си прояви – изкуството и живата твар.

Нарастването на смисъла в „Къпането“ започва от контраста: историята е в развитие, а природата е неизменна (винаги същата). Двуизмерната условност на репродукциите в съпоставка с триизмерната монументалност на пластиките подсказва позиция, която добре познаваме от дългогодишното творчество на Койчев – той е на страната на природата. Усъмнен е, че историческото развитие е към по-добро, разпознава ценното по това доколко е устойчиво, египетските майстори за него си остават ненадминати, а спасението за човека е да следва природата си и да не изневерява на Създателя си.

Павел Койчев обаче не е дидактик, отчита таланта си по скалата на скромността и в последния момент успява да се усъмни и в себе си. Животните в тяхната природна недвусмисленост, заявени като алтернатива на изкуството в неговата самонадеяна ефимерност, на свой ред са изкуство, пластики. Разбирането ни за природата, включително и това на скулптора, принадлежи на историята. Тук концептът на „Къпането“ напомня на лулата, нарисувана от Рьоне Магрит, под която той е написал „Това не е лула“.

Вижте още: ВЕЛИКАТА КРАСОТА В ГЬОЛА НА ПАВЕЛ КОЙЧЕВ