„Времеубежище“ – книга на деня в „Гардиън“

„Времеубежище“ на Георги Господинов бе избрана за книга на деня в онлайн изданието на престижния британския вестник „Гардиън“. Романът на българския писател излезе на литературния пазар във Великобритания на 12 май в превод на Анджела Родел и направи впечатление на критиците – „Тайм“ сравни Господинов с прозорливостта на Оруел.

Вижте още: „ТАЙМС“: ПУТИН НЕВОЛНО ПРЕВЪРНА „ВРЕМЕУБЕЖИЩЕ“ В КЛАСИКА

„Времеубежище“ можеше да се остане хитра интелектуална игра с висока концепция и съвсем малко емоция, но Господинов пише с голяма топлина и умение“, пише Патрик Макгинес, който препоръчва романа на читателите на изданието.

Това е роман за миналото, но няма как да бъде по-актуален за настоящето, изтъква критикът. „Времеубежище“ разказва за новото начинание на Гаустин – клиники за време за пациенти с болестта на Алцхаймер. Връщането в миналото работи за диагностицираните пациенти, но малко по малко копнежът по миналото се разпростира като пандемия и обхваща цяла Европа. Съвсем скоро цели държави започват да провеждат референдуми в кои години да се върнат.

„Това е забавно и абсурдно, но и плашещо, защото дори и Господинов да си играе с фикционална идея, читателят започва да разпознава нещо много по-близо до реалността – продължава Макгинес. – „Времеубежище“ е писана между референдума за Брекзит и руската инвазия в Украйна. И двете събития представят по собствен начин носталгията като оръжие. […] Във филма, който си представям, че ще бъде направен по този роман, виждам сцени с тълпи и политически митинги с хора, които скандират слогани от рода на „Какво искаме? Тогава! Кога го искаме? Сега!“. Верен на стила си, Господинов намира хумор в мрачното, докато Европа за пореден път доказва, че да познаваш историята не е гаранция за нейното неповтаряне.“

Критикът забелязва приликите между Господинов и Гаустин, у нас често смятан за алтер его на писателя. И за двамата краят на комунизма остава мястото, където минало и настояще се срещат, отбелязва той:

„Привързаността на Господинов към този период е искрена, но лишена от илюзия. Той създава пълнокръвни персонажи от парчетата детайли на разпръснатите им спомени. Преходите – от хумор към тъга, от абсурдни ситуация към трагедия, от патос към иронични наблюдения – никога не се натрапват. Благодарение на уменията и деликатността на превода на Анджела Родел, тези качества са предадени в изобилие за англоезичния читател.“

Макгинес изтъква и заглавието на книгата – неологизъм както на български, така и на английски. „Времеубежище“ е производно на „бомбоубежище“, смята той – убежище от времето, но и в него.

„И двата варианта звучат привлекателно, но са невъзможни – обобщава той. – Носталгията преди беше извор на безвредно бягство от реалността и в някои случаи храна за душевността. Вече оставя усещането за изкопаемо гориво, което при изгарянето си изяжда бъдещето ни.“