Всеки ден – Байганьовден

За нашенеца всеки ден е… Байганьовден.

Нашенецът, „модерният” Бай Ганьо (или Бай Ганьо v2.0), е същият като прадядо си:

– сърдит на Запада;

– подиграващ се на цивилизацията, която той не разбира;

– критичен към чуждите порядки, ред и дисциплина;

– скептичен към свободата и демокрацията;

– винаги съмняващ се във всичко, което не му харесва;

– нежелаещ да учи чужди езици;

– категорично неинтересуващ се от културата на другите народи;

– безцеремонен и намусен;

– винаги устремен да надхитри всички и всеки.

Днешният Бай Ганьо се разпознава самичък и винаги се засяга, когато бива „изтипосан“; той инстинктивно разбира, че поведението му предизвиква смях, но вместо да го промени, предпочита да се дразни и да крещи, че е жертва на „политкоректността“ или на „мултикултурата“.

Бай Ганьо днес вижда врага в лицето на българите, които устройват живота си или на Запад, или в България, но по западен образец.

За него Западът е това, което за оригиналния герой на Алеко Константинов беше… самият Алеко Константинов. И заради което той беше убит: защото в сравнение със Запада става ясно не просто колко назадничав е Бай Ганьо, а как той е като черна дупка: поглъща всичко около себе си и го принизява, като го докарва до своето ниво.

Бай Ганьо е особено яростен, злобен и зъл към успелите българи – без значение дали са в България или по света. За успелите му сънародници в България той е категоричен: връзкари, успели с помощта на родителите и роднините си. За успелите в чужбина българи Бай Ганьо не може да обвини родителите, но затова мърмори гневно: „Абе я мен да ме пратят там, аз колко неща ще свърша…”. Защото за Бай Ганьо хората биват пращани в чужбина, а не заминават там сами. При това бай Ганьо не си и помисля, че без познания по чужди езици и култура нищо няма да може да свърши, защото подобни мисли могат да минат само през главата на човек, който е получил достатъчно знания и образование, щото да може обективно да направи оценка и на своите способности, и на възможностите, които се отварят пред него…

Бай Ганьо вярва в конспиративните теории и живее в свят, в който това, което се случва, е обяснимо само с такива теории. Поради невъзможността му да разбере и приеме света около него, той се задоволява да гледа надменно към всякакви там „либерали“, които „нищо не разбират“ и е готов винаги да ги нападне – къде с думи, къде физически, за да им покаже кой командва. Затова Бай Ганьо обича тоталитарните лидери, диктаторите, „силната ръка“ – защото не се дават на всякакви там „конвенции“, „права на човека“ и други „глупости“, които противоречат на навиците му.

Затова…

И не само заради това Бай Ганьо живее, като мрази, и мрази, като живее… А в интернет той „хейти“ (от hate, омраза на английски). Но не си и помисляйте да му кажете, че хейти, защото ще ви намрази, уважаеми читатели.

И така, в омраза, преминава живота му… преминава той покрай живота си. Защото мрази, сам Бай Ганьо е обречен никога да не е щастлив. Дори и когато отправи някоя злостна и/или подла личностна нападка по адрес на някого, той пак не е щастлив, все нещо не му достига.

Горкият, толкова е назлобял, че дори целият потънал в омразата си, той пак е нещастен.

***

От всички българи зависи дали Бай Ганьо ще е човекът, който изгражда днешна България, който връща страната в XIX век или който бива принуден от обществото да се изучи, да се държи възпитано, да надмогне цинизма и меркантилността си, да допринася с нещо положително и добро за всички, а не да си гледа само собствения интерес.

Не бива да се отказваме от каузата, мислейки си, че тя е безнадеждна, защото единственият начин да не успеем в опитите си да променим поведението на байганьовците е… ако се откажем да се опитваме.

Източник: Блогът на Вени Марковски