Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Всеки мой роман разказва за любовта към жената или към цялото човечество”

Неподражаемият и гениален Ромен Гари, който стига предела на себеизразяването

Ромен Гари (1914 - 1980). Снимка: Стопкадър от видео на „Радио Канада“ - „Всеки мой роман разказва за любовта към жената или към цялото човечество”

Ромен Гари (1914 - 1980). Снимка: Стопкадър от видео на „Радио Канада“

Преди 107 години на днешния ден – 8 май – е роден писателят Ромен Гари. Имената, с които остава в световната литература – Ромен Гари и Емил Ажар, всъщност са псевдоними. Той е роден като Роман Кацев в град Вилно, част от Руската империя, а днес – Вилнюс, столицата на Литва. Свързан е и с България – първото му назначение като дипломат е във френското посолство в София.

Животът на този писател, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат е странен, активен и необичаен. Той е и единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“: веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.

Когато Роман навършва седем години, му купуват цигулка. Но към края на третата седмица учителят изтръгва от ръцете му лъка и отива да говори с майка му, за да ѝ каже колко безполезни са уроците. Тогава се налага малкият Роман да обува три пъти в седмицата балетни пантофки и да слуша възклицанията на майка си, Нина Овчинская: „Ти си истински Нижински!”. Скоро става ясно, че и това не е неговото призвание. Купуват му платно и бои, не след дълго и те отиват в килера. Следва театрална школа… След като установяват пълната липса на талант във всички тези изкуства, остава единствено литературата.

„Светът – пише по-късно Гари – за мен се сви до размера на лист хартия, върху който се нахвърлих с отчаян младежки лиризъм.“

Майка му решава, че главното е псевдонимът. Велик френски писател не може да има руско име. По цели дни Гари изпълва страниците в търсене на подходящо име: Ролан дьо Шантеклер, Ромен дьо Мизор, Ален Бизар, Юбер дьо Лонпре. Гари изниква много по-късно и съвсем случайно – чува майка си да пее руски романс, който започва с думите „Гари, гари, мая звизда“ (Гори, гори, моя звезда)

Възпитанието, което прилага майка му, е строго и пунктуално. Насочено е най-вече към това как да се отнася с жените. Нина Овчинская често повтаря, че на тях не бива да се вярва и най-вече – Ромен никога не трябва да взима пари от жена.

Години по-късно Гари се влюбва в прекрасна колбасарка, но не прави дългосрочни планове. Това силно разстройва момичето. Тя дори се жалва на майка му:

„Той ме принуди да прочета Пруст, Толстой и Достоевски! На кого ще му притрябвам след това?”

На 16 години Ромен Гари попада в редовете на „Сражаваща се Франция”, организацията, ръководена от генерал Де Гол. Сражава се достойно, рискува живота си, попадайки в привидно неспасяеми ситуации. Получава ордена на Почетния легион и става майор от ВВС. Първия си роман „Европейско възпитание” пише в почивките между сраженията.

През цялата война Гари получава писма от майка си: „Славни мой сине, гордея се с теб… Да живее Франция!”. Но той усеща нещо тревожно, неясно в тях. Когато се връща след войната в Ница, открива, че майка му е починала преди 3 години и половина. Непосредствено преди смъртта си тя написала 250 писма и ги дала на своя приятелка, която редовно ги изпращала на сина ѝ.

Историята на необикновените отношения с майка си Ромен Гари описва в романа си „Обещанието на зората”.
Той бил наистина талантлив в писането. Руският бил родният му език. По-късно минава към полския, повечето си книги пише на френски, шест романа – на английски, като сам ги превежда след това на френски.

Цял живот остава невероятен романтик и авантюрист. Дори когато вече е „солиден“ дипломат, Гари прави неща, които шокират колегите му. Като съветник във френското посолство в Берн, един ден той прескача оградата на мечките в зоопарка и седи при тях, докато не пристига пожарната. Мечките не го докосват.

Емил Ажар се появява години след Ромен Гари. Тъй като крие кой стои зад псевдонима, Ажар е възприеман като млад автор, а маститите френски критици започват да сравняват двамата, да хвалят Ажар, докато оплюват Гари. Всичко това много го забавлява. Подробностите за тази мистификация стават известни едва след смъртта на писателя, когато е намерено есето „Животът и смъртта на Емил Ажар“.

Гари използва и псевдонимите Фоско Синибалди и Сатан Богат.

„Всеки мой роман разказва за любовта към жената или към цялото човечество”, пише Гари.

„Лейди Л” е прощалният му подарък за английската журналистка Лесли Бланш, първата му съпруга.

Образът на американската актриса Джийн Сийбърг, втората му жена, се открива в много героини на Гари – в американката от „Les Mangeurs d’étoiles“ (Звездоядните), в героинята от зебележителния разказ „Птиците идват да умрат в Перу“, признат за най-добър разказ за 1964 г. По него Гари снима филм, в който главната роля изиграва Джийн.

Гари се застрелва на 2 декември 1980 г. Лесли Бланш разказва, че ден преди самоубийството си той  се обадил и ѝ казал:

„Неправилно разиграх картите си“.

В предсмъртното му писмо пише:

„Никаква връзка с Джийн Сийбърг. Моля любителите на разбити сърца да не се тревожат. Разбира се, може да се смята за отговорна депресията. Но тогава трябва да се признае, че аз пребивавам в нея през целия си съзнателен живот и именно тя ми е помогнала да се реализирам като писател. Тогава в какво е причината? Възможно е отговорът да се крие в заглавието на автобиографичната ми повест „Нощта ще бъде спокойна“ и във финалните думи на моя последен роман: „По-добре не може да бъде казано“. Достигнах до предела на себеизразяването си. Ромен Гари.“

Погребението на Гари е във военната църква в Дома на Инвалидите в Париж, където изпращат в последния им път най-видните френски военачалници и където е гробницата на Наполеон. Присъстват всички сподвижници на Де Гол, най-известните военни, писатели, политици. Свещеникът отказал да чете молитва, защото покойният бил самоубиец и не изповядвал нито една религия. Започнали с изпълнение на „Марсилезата“. И изведнъж от нишата на църковния хор се раздал глас. Зазвучала песента „Лилавият негър“ на Александър Вертински. Това било последното желание на Гари. Никой от присъстващите, освен полската певица, изпълняваща песента, не разбирал руски. Скърбящите французи навели глави, убедени, че слушат руска православна музика… А песента разказвала за нещастната любов и неуловимата жена от сънищата.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90