Всички пиеси на Чехов за пръв път заедно на български

„Безразсъден клеветник на идеалите на своето време“ – така наричат Антон Павлович Чехов след премиерата на пиесата му „Иванов“. Критиките към работата му не спират и след несъмнения успех пред публиката. И все пак дори съвременниците му са се досещали, че той осъществява революция в театъра. Писателят нарушава принципите на театъра, които царуват до този момент, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Отказва да използва ефектите, с които са свикнали и театралите, и публиката.

Чехов създава 16 пиеси през краткия си живот. Пет от тях – „Иванов“, „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, са поставяни многократно в целия свят. По-малките не са толкова прочути, а някои от тях са написани като закачка към приятели. Сега всичките 16 излизат за пръв път заедно на български в двутомник на издателство „Лист“. Преводите са на Рачо Стоянов, Димитър Подвързачов, Христо Влахов, Атанас Далчев и Боряна Даракчиева. В книгите са включени и историите около създаването на всяка пиеса. Оформлението на томовете е на Капка Кънева.

В спомените си за Антон П. Чехов Станиславски разказва за забележката, която писателят му прави за изпълнението на Тригорин в „Чайка“:

– Вие играете чудесно – каза той, – но просто не е моят образ. Аз не съм го писал така.

– Но къде бъркам? – попитах аз.

– Ами той е с карирани панталони и пуши цигарата си ето така… – И простичко показа как.

Вникването в същината на Чеховите герои е трудно за съвременниците му. Критиката го напада, цензурата се опитва да ореже текстовете му, да промени персонажите му, презрително го обвиняват в „ибсенизъм“ за „Чайка“,  било „недопустимо да се стреля по университетски професор, дипломирано лице“ във „Вуйчо Ваньо“. Но то е трудно дори за неговите съмишленици от Художествения театър, които с трепет чакат всеки негов текст.

Станиславски разказва, че преди започването на репетициите на „Три сестри“ мненията на Чехов и актьорите за пиесата се оказали напълно различни – писателят бил сигурен, че е написал весела комедия, а на първо четене всички я приели като драма и дори плакали. Работата зацикля и чак когато трупата си дава сметка, че героите действително търсят веселие, смях, бодрост, искат да живеят, а не да пилеят живота си, нещата потръгват.

Публиката също не е сигурна как да приеме пиесите на Чехов. Първото представление на „Чайка“ е провал, защото зрителите очакват да гледат комедия. Но след постановката в Московския художествен театър реакцията била неописуема.

„Завесата падна при гробовно мълчание – разказва Станиславски. – Актьорите изплашено се притискаха един в друг и се вслушваха в публиката (…) Някой заплака. Книпер потискаше истерични ридания. Ние мълчаливо тръгнахме към кулисите. И в този момент публиката избухна с викове и аплодисменти.“

В двутомника са поместени и спомени за посещението на В. И. Ленин на спектакъла „Вуйчо Ваньо“ в Художествения театър на 9 март 1919 г. По онова време пиесата е определяна от някои като ненужна за съветския зрител. На въпроса на актьора Н. А. Подгорни: „Владимир Илич, не ви ли е скучно да гледате този спектакъл?“, Ленин отговаря: „Скучно ли? Но какво говорите! Забележителен автор, забележителни думи, забележителни артисти“.