Всичко е любов за Иван Иванов на „София филм фест“

Актьорът Иван Иванов ще получи Наградата на Столична община за своя принос в киноизкуството на откриването на „София филм фест“ на 5 март в зала 1 на НДК.

„Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е просто едно тихо и самотно занимание без заглавие. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота. С кого бих искал да снимам ли? Ами със себе си“, казва звездата от „Всичко е любов“.

За едно цяло поколение зрители Иванов е епоха в родното кино от 70-те и 80-те. С неговите реплики звучеше любовта на екрана в онези години, любовта на Радо и Албена от „Всичко е любов” (1979). Филмът на Борислав Шаралиев и Боян Папазов се превръща в скок за 28-годишния тогава актьор в голямото кино. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), кинолентата дръзко поставя пръст в раната „ТВУ” и пали аурата на българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.

„С образа на Радо успях да кажа много неща тогава. Самият аз притежавам повечето от чертите на героя. И той има характер, който нищо в живота не може да пречупи”, споделя актьорът в интервю след премиерата.

„Иван е не само отличен артист, но и деликатен човек. А на снимачната площадка е изключително толерантен партньор. Той е дълбоко емоционален, но свенлив човек. Нищо, че изглежда мъжага. От хората е, които трудно показват своите истински чувства”, казва колежката му Янина Кашева.

Иван Иванов е и Асен в „Лавина” (1981) на Христо Писков и Ирина Акташева, Вас/Христо в „Комбина” (1982) на Никола Рударов, Траян в „Мярка за неотклонение” (1983), режисьор Мая Вапцарова, и така… близо 40 роли в киното.

Иванов играе и в театъра – в Младежкия и във Военния, до 1983-а. След това екранът го поглъща. Следват снимки с режисьорите Борислав Шаралиев („Борис I”, 1985), Зако Хеския („Нощем с белите коне”, 1985), Иван Андонов („Мечтатели”, 1986). През 90-те започва да пише. След телевизионния сериал „Гори, гори огънче” (1994, режисьор Румяна Петкова) актьорът издава първата си книга с разкази и стихове – „Този живот, онзи живот”. После идват още две – „Отговори” и „7 часа разлика”. През 1999 г. Иван Иванов се снима във филма на Иван Черкелов „Стъклени топчета”. През 2002-ра играе бос на мутрите във филма на Илия Костов „Асистентът”, а в „Наблюдателят” на Иван Павлов и Ивайло Джамбазов е полицейски инспектор. През 2001 г., когато актьорът отбеляза своята 50-годишнина, „Бояна филм” му присъжда награда за цялостно творчество.

„Станах случайно актьор – спомня си Иван Иванов. – Роден съм в Асеновград, завърших механотехникум с диплома 3.00. Пробвах се география, школата в Симеоново, право. Изкарвах изпитите, но дипломата…” На 23 години актьорът е приет във ВИТИЗ, в класа на Димитрина Гюрова и Богдан Сърчаджиев-Бондо.

„Като студент играех в режисьорски откъси, Надежда Сейкова ме взе за „Много шум за нищо”, а бях само в трети курс. Борислав Шаралиев търсеше актьор и затова ме бе гледал навсякъде. Страшен режисьор – прецизен до болезненост. За мен е най-големият. При него се чувствах най-добре. След първата среща излязохме заедно от ВИТИЗ. Той мълчи и нищо не казва. Само направи един жест. Стисна си ръцете на юмрук и ги вдигна високо над главата си. Като знак поздрав за победа. А аз, хлапак трети курс – много знаех кой е Шаралиев… Убеден съм, че неслучайно двама души се срещат. Както не е случайно и днес още да се говори за „Всичко е любов”, казва актьорът.

Неслучайна е срещата на Иван Иванов и с Никола Рударов във филма „Комбина”, където отново работи на снимачната площадка с Ваня Цветкова. Двамата се превръщат в един от най-популярните кинотандеми („Лавина”, „Комбина”, „Мечтатели”, „Тест 88”).

„Аз съм индивидуалист-анархист и не търпя затворени пространства. Киното пасва на характера ми – твърди Иван Иванов. – Пред камерата аз съм сам, аз съм герой и играя герой. Не персонаж. Иначе мога навсякъде и всичко да изиграя, но в киното се занимавам със самия себе си. Почнах да пиша, за да се превърна в… същото, което съм. Преоткривам се.“