Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Всичко навсякъде наведнъж“ – как да го гледаме без отвращение и ужас?

Философска провокация, адски повърхностен или културен разрушител? Киноспециалистите за големия победител на оскарите

Мишел Йео, носителка на „Оскар“ за ролята си във филма. В една от паралелните вселени пръстите на хората са еволюирали във формата на кренвирши. - „Всичко навсякъде наведнъж“ – как да го гледаме без отвращение и ужас?

Мишел Йео, носителка на „Оскар“ за ролята си във филма. В една от паралелните вселени пръстите на хората са еволюирали във формата на кренвирши.

Почти седмица след като „Всичко навсякъде наведнъж“ обра наградите на 95-ите награди „Оскар“,  дискусиите около филма продължават да доминират обществения дебат. Церемонията по награждаването бе последвана у нас с прожекция на филма по телевизията, което допълнително ожесточи споровете за качествата на филма.

„Всичко навсякъде наведнъж“ на Даниел Куан и Даниел Шайнърт е труден за поставяне в жанрови рамки, като най-често е определян като абсурдистки филм. Съчетава семейна драма, комедия, екшън, научна фантастика и фентъзи, дори анимация. Този пастиш, пълен с цитати от най-различни филми, впечатлили режисьорското дуо през последните години, бе оценен със седем оскара, сред които за най-добър филм, режисьори и три актьорски награди. Постижението е впечатляващо и по друга причина – звездите на филма са Мишел Йео, Ки Хюи Куан и Джейми Лий Къртис, трима актьори, които не са отскоро в киното, но едва сега получават признание.

Сюжетът, разказан накратко, не звучи особено атрактивно – китайска емигрантка на средна възраст се грижи едновременно за семейния бизнес, за дистанцирания си съпруг, за вечно недоволния си баща и за дъщеря си, търсеща нейното одобрение за еднополовата си връзка и самоличността си като цяло. Към това се прибавя и данъчен одит от строга оценителка, въплъщение на всички поговорки за чиновниците, и точно, когато изглежда, че Евелин не може да поеме повече товар на раменете си, разбира, че спасението на света и всичките му проявления в различните алтернативни вселени зависи от нея. Злодеят обаче няма истински злодейски намерения, а обикаля вселените единствено, за да се свърже най-сетне с майка си поне в една от тях.

Още по време на церемонията от 12 март зрителите можеха да усетят промяната, когато победата на „Всичко навсякъде наведнъж“ предизвика традиционното кино, самата структура на начина, по който седмото изкуство разказва истории, и добрия вкус, коментира Ан Хорнадей във „Вашингтон поуст“. Филмът на Куан и Шайнърт притежава елементите на стандартния „културен разрушител“, пише тя: той е дързък, безсрамно самовлюбен, смесица от очевидни влияния и препратки, които оставят усещането едновременно за нещо като адски повърхностен и дълбоко философски:

„Заснет и монтиран през 2020 г., насред трагедията на Ковид-пандемията, президентската администрация на Тръмп и обществения гняв след убийството на Джордж Флойд, „Всичко навсякъде наведнъж“ перфектно улавя хаоса на своето време, а отдадеността му на дезориентацията и непредвидимото резонират най-силно у младите зрители, чиито житейски избори ще гарантират или обещаващо, или ужасяващо бъдеще.“

За онези, които с отвращение и ужас виждат в седемте победи на „Всичко навсякъде наведнъж“ край на киното, такова каквото го познаваме, все пак има успокоение, уверява Ан Хорнадей, и това е „На западния фронт нищо ново“, другият голям победител на вечерта. Военната драма на Едуард Бергер е с четири отличия – международен филм, операторско майсторство, дизайн на продукцията и саундтрак.

„Ако „Всичко навсякъде наведнъж“ анихилира едновремешните свещени норми и традиции, „На западния фронт“ представлява клетва за вярност към формалната елегантност и основите на разказа, които Бергер изпълнява с прецизност и спираща дъха изразителност“, заключава критичката.

Във „Всичко навсякъде и наведнъж“ може да се открият основите на даоизма, пише „The Conversation“. Древното китайско учение е отдадено на човешкия стремеж към хармонията във вселената, които не биха могли да бъдат постигнати без наличието на хаос. В китайската космология дао е източникът на всичко, той е празен и тих, но генерира жизнената енергия Чи (в буквален превод „дъх“ или „въздух“). Докато Чи съществува в привидно състояние на хаос, енергията е навигирана от силите на ин и ян и пронизва всичко живо на Земята, следователно нищо не е стабилно и светът е във вечна трансформация.

Историята във филма тече по същия привидно хаотичен начин през различните вселени, но всъщност действието е насочено от същите тези сили на Доброто и Злото, пише в изданието Кики Ю, старши лектор по филмово изкуство към лондонския университет „Кралица Мери“. Чи-то на персонажите постига баланс, докато те прескачат от една вселена в друга и приемат и осъзнават своята многолика същност. Така безхаберният съпруг, който винаги оплесква нещо, се превръща в умел боец, уморената съпруга става филмова звезда, а безпътната хомосексуална дъщеря е превърната в племенен водач на планета Поничка.

Но дори и разгледан през призмата на философските течения, филмът се оказва недостатъчно привлекателен за някои зрители, като Карлос Бойеро, който пише в отзива си, публикуван в испанския „Ел Паис“, че това е „печеливш, но събуждащ съжаление филм или каквото е там“ и го определя като „неразбираема бъркотия, плод на глупаво въображение и тромав за гледане и слушане“.

Помпозност във филма вижда и Питър Брадшоу, критикът на „Гардиън“, който пише отзива си още миналата година:

„Има някои хубави закачки, весели намигвания към Кубрик и една наистина шокираща сцена, когато Евелин засрамва дъщеря си заради фигурата ѝ – симптом на дисфункционалното семейство, който сякаш идва от друг филм в паралелна вселена. Но тази луда поредица от събития без последствия, които вече нямат значение при скока от един паралелен свят в друг, означават, че всъщност нищо не е заложено на карта и филмът се превръща в безформено разпръскване на Нищо и Никъде за дълъг период от време.

Продукцията е много харесвана и идва украсена с възторжени отзиви от критици… Щеше ми се да я харесвам повече“.

Негативните отзиви се броят на пръсти, видно е и от статистиката в „Ротън Томатоус“. Филмът има 94% позитивни ревюта от специалистите и 87% от зрителите – проценти, които биха изглеждали коренно различно, ако сайтът изготвяше данните си на базата на реакции в социалните мрежи.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg