Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Всичко непубликувано от Дж. Д. Селинжър се подготвя за печат

Мат Селинджър пред „Гардиън“: Баща ми е писал 50 години, без да публикува. Това е много материал

Джеръм Дейвид Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след 1965 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Всичко непубликувано от Дж. Д. Селинжър се подготвя за печат

Джеръм Дейвид Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след 1965 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Синът на Джеръм Дейвид Селинджър за пръв път потвърди, че покойният автор на „Спасителят в ръжта“ е създал значително по обем, невиждано досега творчество, и че той и вдовицата на баща му „работят толкова бързо, колкото е възможно“, за да го подготвят за публикуване.

Селинджър почина през 2010 г., като остави след себе си малко, но перфектно оформено наследство от публикувани творби, към което не е добавял нищо след разказа „Hapworth 16, 1924“, излязал в „Ню Йоркър“ през 1965 г. В продължение на години се разпространяват слухове, че създателят на един от въздействащите литературни герои на ХХ век, Холдън Колфийлд, продължава да пише и през следващите десетилетия, които прекарва в село Корниш, Ню Хемпшир, далеч от общественото внимание.

В ексклузивно интервю за „Гардиън“ неговият син Мат Селинджър разкри и потвърди окончателно, че баща му наистина не е спирал да пише – и всичко, което е написал, ще бъде публикувано.

Мат Селинджър разказва, че баща му „беше пълен с идеи и мисли… докато караше колата си, понякога спираше, за да си запише нещо и се смееше на себе си – понякога ми прочиташе по нещо, друг път не — и до всеки стол имаше бележник“.

Мат Селинджър, актьор и продуцент, отхвърли твърденията, появили се през 2013 г. за пет нови книги на баща му, включително един кратък разказ за Холдън Колфийлд и един на базата на краткия брак на баща му със Силвия, нацистки колаборатор. Тези репортажи бяха базирани на документален филм за автора, към който неговите най-близки роднини нямаха официален принос; Мат описа слуховете като „пълни глупости“, и „нямащи никакво отношение към реалността… всеки, който изобщо познава баща ми, ще намери за истерично забавна идеята, че би написал книга за краткия си първи брак. Тя е далеч от всякаква правдоподобност“.

Мат Селинджър не разкрива подробности за разказите, въпреки че изглежда вероятно в тях отново да присъства семейството Глас, чиито членове често се появяват в публикуваната кратка проза на Селинджър. Той обяснява, че в по-късните работи на баща му „няма линейна еволюция“, като казва, че „става ясно, че той иска да играе различна игра“.

Мат и вдовицата на Селинджър, Колин О’Нийл, с която съвместно отговарят за литературното наследство на писателя, твърдят, че работят по материала, който все още не е готов за публикуване, от 2011 г. насам.

„Той искаше да съберем всичко заедно – и поради обема на работата, той знаеше, че това ще отнеме много време. Баща ми писа 50 години, без да публикува, така че това е много материал. Забавянето не е поради нежелание или опит за предпазване: когато сме готови, ще го споделим. Това ще отнеме години – признава Мат Селинджър, въпреки че се надява да са по-малко от десетилетие. – Не дължим никому извинения, но вашите читатели трябва да знаят, че работим толкова бързо, колкото можем… а чувстам натиск да свърша тази работа, какъвто той не е изпитвал.“

Невижданите писания, казва Мат Селинджър, „определено ще разочароват хората, за които баща ми не го беше грижа, но не и истинските читатели… Мисля, че ще бъдат изключително добре приети от тях и те ще ги докоснат така, както всеки читател се надява, когато разтвори книга“.

„Баща ми сподели, че всичко, което иска да каже, е в неговата проза, и повярвайте ми – то е там. Мисля, че когато повечето от творчеството му бъде публикувано, то ще покрива всичко, което вълнува читателите. Моята работа е да помогна това да се случи по-скоро”, казва той.

Мат Селинджър работи и по предотвратяване публикациите на някои ранни разкази на баща си, за които самият той е казвал, че е нечестно да бъдат публикувани.

„Представете си, че имате палто, което харесвате и някой влезе у вас и го открадне. Ето така се чувствам”, каза писателят пред „Ню Йорк Таймс“ през 1974 г., след излизането на два тома с ранни разкази.

Мат Селинджър ги описва като „младежки упражнения, част от развитието му като творец”. В България те бяха издадени от „Бард“.

„Това не ми е приятно – казва синът на Селинджър за блокирането на публикациите. – Но го правя, защото баща ми би го направил, от любов към него и за да защитя работата и книгите му.“

ДС