Всичко започва в Париж

Кристо в център „Помпиду“ - без времето, само в пространството (снимки)

Кристо (1935 - 2020), Жан-Клод (1935 - 2009). Снимка: Волфганг Волц, репродукция: Десислава Бинева - Всичко започва в Париж

Кристо (1935 - 2020), Жан-Клод (1935 - 2009). Снимка: Волфганг Волц, репродукция: Десислава Бинева

ПАРИЖ, специално за „Площад Славейков“

На 13 март, дни преди официалното откриване, изложбата „Кристо и Жан-Клод. Париж!“ в център „Помпиду“ във френската столица е вече подредена. На 14 март един от най-големите в света музеи за модерно изкуство обяви, че затваря до ново нареждане заради обявената световна пандемия от COVID-19 . На 1 юли, близо 4 месеца по-късно, дългоочакваната изложба може да бъде вече разгледана от посетители, посветена на парижкия период на една от най-запомнящите се двойки в живота и изкуството.

Винаги ми е било любопитно началото на една голяма история. Следите, които водят отвъд вече известното. Защото, ако раздробим големите успехи, любови и събития на парчета, те всички са съставени от неравни части най-прозаични моменти, думи, грешки, желания и случки. И точно тук е магията – как тривиалното се превръща в радост, възторг и вдъхновение.

Годината е 1958-а. Март. Кристо е напуснал България, минал е през Прага, Виена и Женева и вече е в Париж. Заживява в малка стаичка, издържа се от това, което прави най-добре – рисува портрети. Подписва се с цялото си име: Christo Vladimiroff Javacheff.

Америка за България

Началото на експозицията „Кристо и Жан-Клод. Париж!“ е и началото на историята – портретът на майката на Жан-Клод – Пресилда. Заможна парижка дама, която наема никому неизвестния беден емигрант от Източна Европа да я нарисува. Така Кристо се запознава с дъщеря ѝ – младо, красиво, образовано момиче, сгодено за друг мъж. За няколко месеца в тази история има брак, развод, недоволни родители, но най-важното – бурно начало на една необикновена, голяма обич, която ще докаже, че в любовта, животът и изкуството, съдбата е на страната на смелите.

Няколко месеца по-късно малката му наета стая на ул. „Сан-Сенош“ 14 се превръща в негово студио. Кристо експериментира – с материали, материи, различни тъкани, с похвати и техники. Вълнува го обемът и повърхността, иска му се да изведе картината извън статива. Така започва с пакетирането. Студиото му се изпълва с евтини ежедневни вещи и предмети, които той опакова с плат и въжета – кутии, бутилки, малки скулптури. Вече подписани с артистичния му псевдоним: Christo.

Пакетирани нефтени варели, 1958-1959. Снимка: Десислава Бинева

Малко по-късно, когато съдбата вече е срещнала Кристо с Жан-Клод и тяхното общо голямо приключение през времето и пространството е започнало, псевдонимът ще се трансформира за пореден, но последен път от Christo на Christo et Jeanne-Claude и ще остане така дори и след смъртта на съпругата му през 2009 година.

Първата част на изложбата „Кристо и Жан-Клод. Париж“ представя около 80 работи, създадени от 1958-а – годината, в която двамата се срещат, до 1964-а, когато се установяват в Ню Йорк. Малките опаковани предмети – конче-играчка, детска количка, стол, маса, картина, манекен, портретът на Жан-Клод, пътен знак… малко по малко изграждат своя артистичен език, с който предстои да очароват света, пакетирайки в продължение на дълги години части от него като гигантски пакети, пълни с парчета пространство. Между другото двамата предпочитат термина „пакетирам“ (от френски – empaqueter) прeд „опаковам“ (emballer), който, според тях, напомня твърде за консуматорството, което те никога не са харесвали.

Опакован портрет на Жан-Клод, 1963. Снимка: Десислава Бинева

Пакетирано детско конче, 1963. Снимка: Десислава Бинева

Пакетирани предмети 1960-1963. Снимка: Десислава Бинева

Една от изненадите в изложбата са непоказваните пред широка публика досега негови табла „Кратери“ (1959), които препращат към работите на Жан Дюбюфе – по това време вече популярен и представен от галерия „Кордие“, която Кристо често посещава. „Кратери“ са много дебели черно-бели платна с неравности, които напомнят гледки от Космоса – тема, която по това време вълнува артистите.

„Кратери“, 1959. Снимка: Десислава Бинева

Все по-уверен, Кристо има все по-смели мечти, а Жан-Клод ги зарежда с вдъхновение и енергия. През 1962-а се появява тяхната „Желязна завеса“ от нефтени варели, с които преграждат тясната централна улица „Висконти“ в знак на протест срещу издигната месеци преди това Берлинска стена. Първият им съвместен проект в публичната среда в Париж, за който така и не получават разрешителни документи.

Проектът „Желязната завеса“ на улица Висконти, 27 юни 1962. Снимка: Кристо/Жан-Доминик Лажу, репродукция: Десислава Бинева

Повърхност за опаковане, 1958. Снимка: Десислава Бинева

Някъде по това време опаковането за тях става обсесия. В изложбата са показани и двата фотомонтажа от същия период с проекти, за които двойката мечтае – пакетираното Военно училище в Париж и пакетираната Триумфална арка. Тази, която остана и последният проект, по който Кристо работи до смъртта си през май тази година и в продължение на който неговият екип ще облече Арката в сребристо-син полипропилен през есента на 2021-а, в почит на артиста.

Проект за опаковането на Триумфалната арка, 1963-1963. Снимка: Кристо/Шунк – Кендер, репродукция: Десислава Бинева

През 1964-а Кристо опакова една от статуите на площад „Трокадеро“ срещу Айфеловата кула. Изложбата показва изключително любопитно 2-минутно видео със заснетата акция. Млад мъж бърза в сумрака на февруарски мъглив ден. Носи в ръката си чанта. Покатерва се ловко до една от статуите на площада, минути по-късно тя е пакетирана с прозрачен материал и остава така призрачна, докато мъжът вече се отдалечава.

Стопкадър от видеото

Втората тематична част на експозицията – „The Pont-Neuf Wrapped Documentation Exhibition“ (Опаковането на Пон Ньоф, документална изложба) – е разказ за етапите на реализацията на този проект в периода 1975-1985, като представя около 300 експоната – рисунки, колажи, макети, фотографии, архивни документи, инженерни елементи от вече реализирания проект. След 10 години надежди, разочарования, откази, изключително трудно взимане на всички необходими разрешения, на 22 септември 1985-а Пон Ньоф осъмва облечен в 40 000 кв. м сребрист плат, който мени нюансите си според светлината на слънцето. Остава така 14 дни. Това е първият градски проект на Кристо и Жан-Клод в такъв мащаб. Струва около 4 милиона долара, финансиран е изцяло от двойката и продажбите на оригинални произведения на Кристо, негови рисунки, колажи.

Рисунка към проекта за опаковането на Пон-Ньоф. Репродукция: Десислава Бинева

Рисунка към проекта за опаковането на Пон-Ньоф. Репродукция: Десислава Бинева

Изложбата включва и прожекция на един от най-любопитните филми, посветени на артистичното дуо – „Кристо в Париж“ (1990) на братята Мейзъл. Разказ, който върви по стъпките на артистите през десетте години, които те посвещават на подготовката на опаковенато на най-стария мост в Париж, в който са вплетени също лични истории от биографията на двойката, политическа интрига и артистични дебати.

За финал на този текст не бих си позволила сантиментално клише. Въздържам се да кича преходните неща с абсолютни стойности – нито свободата, нито любовта, нито хората. Затова винаги съм харесвала работите на Кристо и Жан-Клод – те нямат претенция за вечност. Както и двамата винаги твърдят, проектите им са ефимерни, временни, безполезни, нямат послание, всеки е свободен да открие своето в тях и единствената им цел е да носят радост и красота. За кратко. Абсолютната метафора на живота – хиляди пътища, които се пресичат, поява, кратко съществуване, моменти, след това изчезва завинаги.

На излизане от изложбата си помислих, че може би усещането, че си истински свободен идва, когато си напълно готов да изтъргуваш егото и суетата срещу смелостта да бъдеш честен и да настигнеш собствените си мечти.


Бел. ред. – авторката на текста е директор на Българския културен център в Париж.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3