POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Всяка неделя по БНТ: спомени от жертвите на комунизма

Репресии, лагери и „бивши хора“ във втория сезон на документалната поредица „Отворени досиета“

Заради своята обществена дейност Тодор Цанев е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. - Всяка неделя по БНТ: спомени от жертвите на комунизма

Заради своята обществена дейност Тодор Цанев е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”.

Жертви на „възродителния процес“, въдворени в лагери, „бивши хора“ – историите на репресираните от комунизма се завръщат в ефира на БНТ. Обществената телевизия подновява документалната си поредица „Отворени досиета“ с втори сезон. Излъчването на шестте епизода започва от 1 октомври – всяка неделя от 13 часа.

Документалните ленти са фокусирани около личните спомени на хора, преживели репресиите на режима. С разказ от първо лице виждаме нови герои – въдворената в женски лагер Цветана Джерманова; един от най-младите горяни – Тодор Цанев; свидетелката и жертва на  „възродителния процес” проф. Зейнеп Зафер; политическият затворник (1984-1988) пастор Христо Куличев, свидетел на репресиите срещу християнската църква; майките, организирали първия граждански протест срещу обгазяването на Русе – Цонка Букурова и Дора Бобева; търговеца Стефан Сираков, причислен от властта към „бившите хора“, чиято история разказва неговата дъщеря Рада Москова.

Зад проекта стоят имената на трима режисьори. Първият от тях е Димитър Коцев – Шошо, който има вече три реализирани филма в първия сезон на поредицата. Своя почерк в „Отворени досиета“ оставят също Ралица Петрова и Павел Г. Веснаков. Филмите са заснети от операторите Венцислав Нешев, Крум Родригес и Мартин Балкански. Сценарист на поредицата отново е журналистът Христо Христов, редактор – Мария Атанасова, а продуцент е Катя Атанасова.

Вижте още: ИСТОРИЯ НА УНИЩОЖЕНИТЕ СЪДБИ

Какво точно ще видим в „Отворени досиета“?

Цветана Джерманова. Женският лагер „Босна” при комунизма“
(еп.1, реж. Димитър Коцев –Шошо, оп. Венцислав Нешев)
1 октомври, 13:00 часа

В първия филм е представена личната история на Цветана Джерманова, която през 1948 г. е арестувана в голямата акция срещу Федерацията на анархистите. Над 20 дни Цветана е държана в килиите на ДС в Перник, а през 1949 г. е въдворена в женския лагер „Босна (Тутраканско). Зрителите ще научат кого Цветана е заварила на това място и кои са били другите жените там.

Разказът включва спомени за сълагерничките ѝ – Леа Иванова, сестрите на Райко Алексиев, оперните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова, арестувани, защото пеели в деня на смъртта на Георги Димитров. По-късно нейната история отвежда в лагера „Белене”, в женската му част на остров „Щурчето”, където е била прехвърлена. Оцелява и в двата лагера, а след промените е единствената жена, която описва преживяното в книга.

„Тодор Цанев. Съпротивата на горяните“ 
(еп.2, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)
8 октомври, 13:00 часа

Документалният филм описва преживяното от Тодор Цанев – един от най-младите горяни и автор на клетвата на горяните в Русенско. Заради своята обществена дейност, е арестуван и осъден на 20 години затвор, от които излежава 11, включително и в „Белене”. През травматичните спомени на Тодор Цанев, зрителите ще проследят ситуацията в България в началото на 50-те години. Той описва хората, които решават да се противопоставят на режима и тяхното усещане за несвобода и ограничаване на мисълта. След 10 ноември 1989 г. Цанев е един от основателите на СДС-Русе и първият кмет на града след демократичните промени (1990-1991).

„Стефан Сираков. Преследването на „бившите хора” и техните семейства“
(еп.3, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
15 октомври, 13:00 часа

Като продължение на линията от първия сезон на „Отворени досиета“ и в този ще бъде представен образа на герой, който вече не е жив, през погледа на неговите близки.  Съдбата на Стефан Сираков, а и на неговите наследници, е пример за отношението на тоталитарната власт към т.нар. „бивши хора”.  Чрез разказа на дъщеря му – Рада Москова – ще бъде потърсено обобщение за антихуманната идеология на режима, за съсипването на родове, семейства и хора, които са градили и работили за България.

Безпартийният Стефан Сираков е търговец, роден през 1901 г. в село Янтра (Габровско). Семейството му се занимава с търговия с вина и живее в Габрово. Преди 9 септември 1944 г. е общински съветник и един от най-уважаваните представители на търговското съсловие в града. След национализацията през 1947 г. е разработван от Държавна сигурност като „враг на народа”, настроен против „народната власт”. През 1950 г. е въдворен в концлагера „Белене”, където прекарва три години. Дъщеря му – Рада Москова още като ученичка е обявена за „класов враг” и понася несгодите и униженията, както всички  наследници на предприемчиви и работни българи, които по-късно комунистическият режим ще обяви за „бивши хора“ и ще подложи на тормоз потомствата им.

„Христо Куличев. Режимът на БКП срещу християнската вяра“
(еп.4, реж. Павел Г. Веснаков, оп. Мартин Балкански)
22 октомври, 13:00 часа

Четвъртият епизод от поредицата ще разкаже за съдбата на един непопулярен герой – евангелистът пастор Христо Куличев. Той става жертва на процесите на комунистическата партия срещу протестантските пастори в годините, когато БКП предприема кръстоносен поход срещу църквата и християнството, а новите богове са вождовете и учителите на народа – Сталин и Георги Димитров. Въпреки че е роден в с. Розово (Пещерско), Христо Куличев от малък живее в София. Едва 18-годишен заема църковния амвон. Завършва Факултета по славянска филология на СУ „Климент Охридски“ през 1952 г. Става учител, но само за няколко месеца, защото е уволнен, заради верските си убеждения.

След това Христо Куличев започва работа в строителството, но е уволнен и от там. Последва арест и изпращане в затвора. След изтърпяване на присъдата, принудително е заселен в с. Ножарево (Силистренско) и освободен в резултат на международен натиск. От 1983 г. е пастор на Първа евангелска църква на Съюза на евангелските съборни църкви в България. През 1994 г. пастир Христо Куличев получава почетното звание „доктор по богословие“ от Университета Nord Park в Чикаго, Илинойс. Основател е на българското сдружение Гражданска инициатива „Справедливост”. Днес той оценява преживяното като изпитание на вярата. Автор е на книгата „Процесите: партията срещу църквата”, издадена и в САЩ.

Цонка Букурова и Дора Бобева. Гражданският протест срещу обгазяването на Русе“
(еп.5, реж. Ралица Петрова, оп. Крум Родригес)
29 октомври, 13:00 часа

От тази документална лента зрителите ще си припомнят историята на Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова. Това са майките, които през септември 1987 г. организират първия граждански мирен протест срещу обгазяването на гр. Русе. Жените повеждат 500 свои съграждани към партийния дом, когато там заседава окръжният комитет на БКП.

Днес заводът за хлор на отсрещния бряг в Гюргево вече не съществува, но във филма ще видим онова, което е останало от него. Имената на жените, които първи се осмеляват да тръгнат на поход срещу равнодушието на властта – също са почти забравени. Заради обида или от скромност – те мълчат. Искат да останат анонимни, когато 30 години след първия еко протест в България, обществената амнезия се бори с желанието да бъдат възстановени спомените за хора и събития. Майките от Русе са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе и на Обществения комитет за екологична защита на Русе.

През 2014 г., по повод 25 години от свободна и демократична България, те са наградени от президента Росен Плевнелиев с орден за граждански заслуги.

„Проф. Зейнеп Зафер. Насилствената смяна на имената на мюсюлманите“
(еп.6, реж. Димитър Коцев-Шошо, оп. Венцислав Нешев)
5 ноември, 13:00 часа

В центъра на последния филм от поредицата „Отворени досиета“ е прекият свидетел на  „възродителния процес” – проф. Зейнеп Зафер. На 15-годишна възраст тя и семейството ѝ са изселени от родното им село Корница, област Благоевград.  През 1982 г., когато Зейнеп Зафер е студентка в Шуменския университет, баща ѝ е убит, а самото убийство е маскирано като „трудова злополука”. Тя е изключена от Университета. Малко по-късно е осъдена на 2 години затвор и 2 години изселване, заради опит да разкрие факти за тоталитарния режим. Това се случва в Румъния, където отива нелегално, за да даде гласност за „възродителния процес”.

През 1988 г. става член на Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и координатор за Варненска област. Експулсирана е от НРБ през февруари 1989 г. След промените се посвещава на събирането на свидетелства за насилствените действия над българските граждани от турски произход по време на социализма. Живяла дълги години в преследване и изгнание, в момента Зейнеп Зафер е професор в университета в Анкара.

 

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg