Всяко дете, родено под българското слънце, може да порасте като Левски

Това е дата, която осветява с особено зарево България. Днес свеждаме глави в почит пред Апостола на свободата, отбелязвайки 147 години от гибелта му. Професор Пламен Митев от СУ „Климент Охридски“, Дора Чаушева и Виктор Комбов от Национален музей Левски в Карлово анализират откритите през месец октомври 2018 г. в Османския архив в Истанбул неизвестни досега архивни материали, свързани със залавянето на участниците в Арабаконашкия обир и комитетските дейци, а след това и на самия Васил Левски. Според проф. Митев важният извод от документите е „признанието на турските власти за мащабите на комитетското дело, както и това, че в революционната дейност най-активните участници са млади, заможни и образовани хора, местните първенци“.

За мен особено важен е фактът, че младият историк, уредникът на музея „Левски“ в Карлово открива тези документи в Истанбул.

Аз питам – помни ли някой името на робовладелеца, чиято собственост е бил робът Спартак? Помни ли някой името на патриция, чиято собственост е бил робът Езоп? Ще иска ли България да запомни името на предателя на Левски! Това създание не можем да наречем „червей“, защото би било обида за червея. Не можем да нарече предателя „кал“, защото би било обида за тинята. България е по-голяма от предателството. България не е пречупена от робството, от мизерията, от кланетата, от предателите.

Баща ми се казва Васил. Когато се роди малкият ми син и го кръстихме Васил, баща ми, светъл път на душата му, каза:

„Това дете не носи само моето име. То носи името на Левски. Прави така, че да стане свестен човек и костите на Дякона да не се срамуват от него“.

Всяко дете, родено под българското слънце, носи в себе си възможност да порасте като Левски. Ние, хората, които се грижим за децата днес, сме отговорни да научим младостта и младежта да не скланя глава, да не раболепничи, да не пълзи. Ние трябва да показваме с дела на децата да побеждават предателството. Да бъдат по-големи от страха. Да порастват до победата, както го прави Дякона.

Ще запомни ли някой политиците, които крадат, късат жива плът от народа си, смучат плячкосани средства от новородените, от възрастните и болните, за да пушат пури от 2000 евро едната? Ще запомни ли историята къщите им, потънали в лукс, в основите на които лежат средства от откраднатите пари за лекарства на деца, напразно чакащи помощ в болката? Не, паметта на България ще заличи обирджиите, корумпираните, следите им ще бъдат по-отблъскващи от слузта на голия охлюв. Корумпираните са нисши организми, които продължават траекторията на предателството, линията на срама, маршрута на заличаване на българското, на честта, на достойнството.

Няма да успеят. Ние сме корави.

Днес политиците имат шанс утре България да нарича с имената им улици, по които децата ще ходят на училище. Площади, на които млади и стари срещат любовта и радостта. Днес всеки човек има шанса да помогне на дете да тръгне по пътя на свободата така, както го е направил Левски. Свободата днес означава да имаш умения, да имаш знания – тези знания никой не може да ти отнеме. Тези знания са основата на „демократската република“, за която Апостолът е мечтал.

Ние трябва да направим мечтата му реалност. Трудно е. Животът често ни тласка в пропасти, сблъсква ни с предатели, корупция, схеми, болести, но българинът е известен с това, че прави невъзможното постижимо. Никога не ни е било лесно и въпреки това имаме цар Симеон, имаме Паисий, имаме Ботев и Левски, имаме Димитър Талев и Димитър Димов, имаме Джон Атанасов. Нека работим така, че и нашите имена да станат мерило за почтеност и мощни постижения, на високи знания и способности.

„Приятелят ми Левски, с когото живеем – пише Ботев, – е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел.“

Да не се предаваме, дори когато сме паднали духом, да не позволяваме да ни тъпчат, когато сме най-долу, да знаем, че в най-окаяния глад има път напред. Този път е в нас, в кръвта ни, в ината ни, в честта ни. Че от нас зависи да превърнем трудностите, мрачните препятствията днес в достойно, щедро утре. Ние с дните си, с делата и мислите си строим онова, което настъпва след нас.

Трябва да наложим светлина. Защото Ботев ни е показал „какви е деца раждала, раждала, ражда и днеска, българска майка юнашка. Какви е момци хранила, хранила, храни и днеска, нашата земя хубава!“.

Днес ние сме се събрали да отбележим не 147 години от гибелта на Левски. Ние сме се събрали да ознаменуваме безсмъртието на България. То е в усмивките на децата ни.

Да живее България!