Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Втори ден на фестивала във Венеция: Това е киното, хора!

Първи отзиви за „Силата на кучето“ на Джейн Кемпиън и „Ръката на Господ“ на Паоло Сорентино, два от филмите с шанс за „Златен лъв“

Кирстен Дънст, Джейн Кемпиън и Бенедикт Къмбърбач на премиерата на „Силата на кучето“ на 2 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Втори ден на фестивала във Венеция: Това е киното, хора!

Кирстен Дънст, Джейн Кемпиън и Бенедикт Къмбърбач на премиерата на „Силата на кучето“ на 2 септември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Под знака на два филма протече вторият фестивален ден на кинофестивала във Венеция. „Силата на кучето“ на Джейн Кемпиън и „Ръката на Господ“ на Паоло Сорентино дебютираха на 2 септември пред избрана публика, а привлякоха вниманието още преди премиерата си.

Бенедикт Къмбърбач успешно жонглира с ангажиментите си на супергерой на „Марвел“ и в сериозното кино, филми с него текат в конкурсните програми на престижни кинофестивали, сред които сега е и Венеция. След „Сянката на шпионина“ и „Мавританецът“, следващото фестивално заглавие с участието на актьора е „Силата на кучето“. Режисьорката Джейн Кемпиън, за която това е осми филм в 30-годишната ѝ кариера, показва тъмната страна на неговия герой в драма, развиваща се в американския запад.

Декор за развитието на сюжета е безкрайното поле на щата Монтана през 20-те години на миналия век (снимките са били в родната на Кемпиън Нова Зеландия). В центъра на историята са братята Бърбанк, прекарали толкова време от живота си заедно, за да разберат, че са крайни противоположности. Фил (Къмбърбач) и Джордж (Джеси Племънс) управляват ранчо, където гледат добитък и обяздват коне. Докато Фил страда от мания за величие, тормози брат си, като се обръща към него с „дебелако“, и прекарва свободното си време с алкохол и леки жени, Джордж е кротък, съзерцателен, далеч от суперегото на брат си.

Бенедикт Къмбърбач и съпругата му Софи Хънтър на премиерата на „Силата на кучето“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Напрежението между двамата вече започва да се усеща, когато в сложните им взаимоотношения се намесват овдовялата Роуз (Кирстен Дънст) и синът ѝ Питър (Коди Смит-Макфий), докарани до сълзи от суровото отношение на Фил. Джордж обаче харесва семейството и сключва брак с Роуз. Първоначално Фил не приема новината добре, непрекъснато тормози Роуз и Питър и прави всичко възможно, за да стане ясно, че неговият мачистки характер отрича институцията на брака. Неочакваните прояви на топлота на Фил към новия си племенник поставя въпроса топят ли се ледовете в душата на коравосърдечния земевладелец, или той замисля някакъв пъклен план с участието на Питър?

Драмата по сценарий на Кемпиън се базира на едноименната книга на Томас Савидж. Източници на „Холивуд Рипортър“ твърдят, че с това заглавие „Нетфликс“ се готви за наградите „Оскар“. Според Оуен Глайбърмен, критик на „Варайъти“, „Силата на кучето“ не отговоря на нивото на Кемпиън в „Пианото“ – филмът ѝ от 1993 г. спечели три награди от Американската филмова академия и бе номиниран за още пет.

„В решаващата си финална сцена филмът става твърде уклончив – пише Глайбърмен в ревюто си. – Къмбърбач е в значимата роля и е добър, но няма достатъчно обяснение за насилието и тормоза, които упражнява неговият герой.“

Стефани Закарек обаче е възторжена в „Тайм“:

„Това е киното, хора!“, пише авторката под влиянието от пейзажите и умелото използване на „ресурса“ на екранното пространство.

Добра новина, ако за някои зрители „Силата на кучето“ е първо завръщане към киното на голям екран след пандемията.

„Ръката на Господ“

„Ръката на Господ“ на Паоло Сорентино представлява пътуване в интимния свят на режисьора. В центъра на филма се крие дълбоко лична история – когато е на 16, Сорентино се прибира у дома, за да намери и двамата си родители мъртви, упоени от теч на въглероден оксид. В нощта на трагедията младият Паоло е на футболния стадион, където Диего Марадона играе за местния тим на Наполи. По-късно той ще каже – не на шега – че Марадона спасява живота му.

Паоло Сорентино пристига на червения килим за премиерата на „Ръката на Господ“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Години по-късно режисьорът се завръща към този травмиращ момент от живота си във филм, „какъвто само Сорентино може да направи“, пише Зан Брукс в „Гардиън“. „Ръката на Господ“ проследява израстването на алтерегото на Сорентино – тийнейджъра Фабието Скиза (в ролята младият Филипо Скоти). Действието се развива в Неапол през 80-те години на миналия век с цялото му безредие и престъпност, когато населението се интересува предимно от две неща – футбол и кино. Животът на Фабието е белязан от радости – като възхода на футболиста Диего Марадона, модел на поведение за младежа, но и от неочаквана семейна трагедия, която Фабието ще трябва да преживее. Младежът се чувства изгубен, оттласква се от стените на болницата с мъка, опитва да намери смисъл отново… вероятно както се е чувствал и самият Сорентино, изтъква Зан Брукс. Режисьорът може би и до днес се опитва да разбере как точно смъртта на родителите му повлиява на живота му след това. Затова и Сорентино решава, че Фабието ще се отдаде на киното. Предоставя му ментор и муза и го изпраща в правия път. Някой ден може би момчето ще стане носител на „Оскар“.

„Радвам се, че Сорентино се отърси от този филм – пише критикът. – Впечатлен съм, че се появи такъв филм със суров разказ, изпълнен с крехкост и подправен с хубави декори. Излишно ли е да се притесняваме, че е твърде близо до материала? Това е история, която Сорентино е завъртял около реални събития, творчески отговор на бедствие, в което самият той е в центъра и всички останали – в периферията. Той е изпълзял от блатото. Оцелял е и просперира. Днес може да покаже легендата си на 3-метров екран.“

Тони Сервило, който в „Ръката на Господ“ изпълнява ролята на бащата на Фабието. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Най-личният филм на Сорентино досега е и най-добрият му, отбелязва Дейвид Ерлих в „Индиуайър“. Многото подсюжетни линии се преплитат в една пълнокръвна история и особено във втората си част филмът показва някои от най-силните си моменти.

В очакване на „Дюн“

Силна програма е подготвило тазгодишното издание на филмовия фестивал във Венеция, макар и събитието отново да трябва да се съобразява с анти-Ковид мерките. Днес, 3 септември, в програмата на фестивала е и може би най-трепетно очакваната продукция – премиерата на „Дюн“ на Дени Вилньов. Фентъзи епосът тръгва извън конкурсната програма повече от месец преди премиерата си на българските екрани – 15 октомври.

Тимоти Шаламе и режисьорът Дени Вилньов преди премиерата на „Дюн“ на 3 септември вечерта. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах