МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

За втори път победен от Кличко

Осем години след онзи мач Кубрат Пулев зове към дипломация и се опасява да не стане бежанец, а Владимир Кличко е в защитата на Киев

Владимир Кличко и Кубрат Пулев на боксовия ринг през 2014 г. Днес единият отново е герой. Снимка: ЕПА/БГНЕС - За втори път победен от Кличко

Владимир Кличко и Кубрат Пулев на боксовия ринг през 2014 г. Днес единият отново е герой. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Боксът не е точно миролюбив спорт. И битките на ринга не се решават дипломатично. Та в този контекст е особено изненадващо да се наблюдават размислите на боксьора Кубрат Пулев в областта на дипломацията, призивите му нападателят и нападнатият във войната да си стиснат ръцете и да се извинят един на друг.

„Хората трябва да седнат и да говорят. Трябва да има разбирателство, мир. Войната е най-лошото нещо след природните бедствия. Само дипломация трябва“, каза с апломба на синя каска от ООН нашенският герой. Вероятно си представя края на войната като сцената му с Джени Суши – мечешка прегръдка и насилствена целувка.

„Не може Зеленски да си седи в зеления фотьойл и да призовава целия свят към военни действия“, заяви „дипломатът“ боксьор. В главата му, получила не едно сътресение на ринга, очевидно ситуацията изглежда наистина като на боксов мач – Зеленски трябва да е нещо като Рамбо, самотен воин насред потънало в кърви поле.

Странната реалност, в която очевидно живее Кубрат Пулев, му позволява дори да си фантазира, че би могъл да е държавен глава на България. (Макар и с оглед на тенденциите в сферата на обществената „мисъл“ това да не е чак толкова фантасмагорично.) Но Пулев наистина си вярва, че е супергерой:

„Няма как да допусна да се случи нещо подобно с моя народ, ако аз съм държавен глава“, казва той.

Почти го виждаме как се спуска, въоръжен с голи юмруци, към масата за преговори, където го чака разговорливият Путин.

В крайна сметка става дума за страх. Дори супергероите като Пулев се страхуват понякога и трият случайни сълзи.

„Може утре и ние, както си седим, да сме бежанци. Да напускаме с торбите и багажите“, опасява се безстрашният боксьор.

И буди съчувствието ни, защото кой би желал да види Пулев, натоварен с бохчи, да крачи смирено по пътя към бежанската си участ. Току-виж, заприличал на украинец, а последното, което би искал, е някой да го обърка с един Кличко. В него още тлее старата обида. Мачът му с Владимир Кличко беше в ключовата за света 2014 г. и бъдещият защитник на Киев тогава нокаутира надъхания Пулев много бързо. Сега Кличко е на предната фронтова линия, а Пулев се тревожи да не му се наложи да бяга от боя с „с торбите и багажите“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах