Втори спасителен план за културата: Държавата да има по-голям дял

След спасителния план на Съюза на артистите за излизане на сценичните изкуства от затрудненията, се появи и втори вариант за справяне с извънредната ситуация. Той е на лидерите на синдикатите в музикалните културни институти Пеньо Пирозов, Нина Кръстева, Кирил Бинев и Иван Иванов. Четиримата са изпратили писмо до министъра на културата Вежди Рашидов с предложения за краткосрочни промени в Методиката за определяне на средствата по чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата в сценичните изкуства.

Държавните културни институти в момента изживяват тежка криза, в много от тях са отчетени огромни дефицити и за да приключат годината, сценичните изкуства се нуждаят от допълнителни 10 милиона лева. Съюзът на артистите (САБ) излезе със следните предложения за излизане от извънредната ситуация: пределната цена на билетите да бъде запазена; изчисляването на самоучастието да бъде с ръст от 2.50% на база Методиката от 2014 г. или завишаване на самоучастието с 8.33%, за да стане 32.50%; да се въведе електронно отчитане в реално време на продадените билети за всяко представление; ръстът на заплащането на ръководните длъжности да бъде обвързан с резултатите и повишаване ръста на заплащането на служителите в културните институти (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА).

Музикалните институти приемат много от предложенията на САБ. Четиримата синдикалисти смятат, че в Методиката трябва да бъде коригирано държавното участие в сценичните изкуства:

„Процентът собствен принос на всяко ДКИ (държавен културен институт – бел. ред.), в чийто творчески състав има музикални и танцови колективи да бъде върнат като показател от Методиката през 2013 г. – т.е 20 %, а за музикално – драматичните театри, театрално-музикални центрове и оперно-театрални центрове да а 25 %.“

Вижте пълния текст на писмото им до министъра на културата Вежди Рашидов, изпратено на 22 юни:

Предложения за бързи и краткосрочни промени в Методиката за определяне на средствата по чл.23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства за 2015 г.

Целта е да се отстранят откритите недостатаци в процеса на прилагането на Методиката, довели до задълбочаващи проблеми при субсидирането и финансирането на държавните културни институти (ДКИ) в периода от декември 2014г. до юни 2015 г., които от своя страна затрудняват и спират творческата дейност в институтите. Според статистика на Министерство на културата много от ДКИ са натрупали дългове, не се изплащат своевременно трудовите възнаграждения на служителите, гражданските договори на свободните артисти, режийните разходи и др. Съществува реална опасност от спиране на дейността на институтите и освобождаване на трупите. Назряват протестни действия сред работещите в тях.

До края на 2013 година Методиката не отчиташе сериозни проблеми при нейното прилагане. На Отраслови съвети със социалните партньори бяха обсъждани някои малки промени и уточнения в нея, но основната и философия беше запазена. Факт е, че в този период предвидените средства в бюджета на първостепенния разпоредител на бюджетни средства Министерство на културата стигаха до второстепенните разпоредители ДКИ, по начина определен в правилата за прилагането на Методиката от 2013 г.

От показателите по бюджетни програми по бюджета на МК за 2015 г. е записано, че за програма „Сценични изкуства“ са отделени малко над 59 милиона лева, което е с 5 милиона лева повече от 2014 г. Това означава, че пари за сценичните изкуства в бюджета на Министерство на културата има, но те реално не достигат до културните институти. Причината за това са рестриктивните промени приети по някои показатели в Методиката от 2014 г. и 2015 г. Те създават административна предпоставка за тълкувателен режим при: отчитането и признаването на билети за субсидиране; на каква база (годишна или на тримесечие, като отчетен период) се признава достигната средна цена на билета и счетоводната неяснота, какво се случва с билетите реализирани през месец декември 2014г. от ДКИ.

Нашите конкретни предложения за промени в методиката за 2015 г. са:

1. В точка 3.2 текстът: „Продадени билети се отчитат само за представления, свързани с основния предмет на дейност съгласно Акта на създаване и/или Устройствения правилник на държавния културен институт, дефинирани в Приложение № 2.“

Да стане: „Продадени билети се отчитат само за представления, свързани с основния предмет на дейност съгласно Акта на създаване и/или Устройствения правилник на държавния културен институт.“

Мотив: Дефиницията в Приложение № 2 дава възможност за ограничаване предмета на дейност на всеки ДКИ, който вече е залегнал или в Акта за създаването и/или в Устройствения правилник, който се утвърждава от Министъра на културата.

2. В точка 3.6. текстът: „ Продадени билети от театралните и музикалните институти, с изключение на тези в куклените и драматично-куклените театри за детски (образователни и насочени към детска аудитория спектакли и концерти) и/или за представления, организирани за ученици, се отчитат и се субсидират по стандарт определен за конкретния институт, когато техният брой е не повече от 30 на сто от общия брой спектакли и концерти за съответния период.“

Да стане: „Продадени билети от театралните и музикалните институти, с изключение на тези в куклените и драматично-куклените театри за детски (образователни и насочени към детска аудитория спектакли и концерти) и/или за представления, организирани за ученици, се отчитат и се субсидират по стандарт определен за конкретния институт, когато техният брой е не повече от 30 на сто от общия брой продадени билети на годишна база.“

Мотиви:
2.1. ДКИ реализират представления за деца на голяма, малка, камерна сцена и алтернативни пространства, които имат различен брой зрителски места. При надхвърлянето на този процент на всяко тримесечие, отчитането на броя спектакли над този процент, създава възможност по административен начин в МК да се прецени кои спектакли ще бъдат признати за субсидия и кои не.

2.2. Годишно отчетните периоди са четири, но на практика един от тях се губи, когато ДКИ-то е в полагаем годишен отпуск и автоматично броя детски спектакли намалява с ¼. Годишната база ще е реален стимул за увеличаване на детската публика.

3. По точка 5 текстът: „За оптимизиране на собствения принос на културните институти във финансирането им, делът на държавното участие определен като съотношение между окончателната субсидия, изчислена по реда на точка 3 и сбора на същата субсидия и приходите от билети за съответния отчетен период, не може да надвишава:

5.1. Държавни културни институти с национално значение – 65 на сто
5.2.За експериментални институти – 70 на сто
5.3. За драматични театри – 60 на сто
5.4. За драматично-куклени театри – 65 на сто
5.5. За куклени театри – 70 на сто
5.6. За опери и оперно-театрални центрове – 60 на сто
5.7. За музикално-драматични театри и театрално – музикални центрове – 70 на сто
5.8. За филхармонии и симфониети – 70 на сто

Да стане така: „За оптимизиране на собствения принос на културните институти във финансирането им, делът на държавното участие определен като съотношение между окончателната субсидия, изчислена по реда на точка 3 и сбора на същата субсидия и приходите от билети за съответния отчетен период, не може да надвишава:

5.1. За драматични театри – 67.5 на сто
5.2. За драматично-куклени театри – 67.5 на сто
5.3. За куклени театри – 67.5 на сто
5.4. За оперно-театрални центрове, музикално-драматични театри и театрално – музикални центрове – 75 на сто
5.5 За опери, музикално-балетни центрове, филхармонии, симфониети и ансамбли – 80 на сто

Мотиви:
3.1. Процентът собствен принос на всяко ДКИ, в чийто творчески състав има музикални и танцови колективи да бъде върнат като показател от Методиката през 2013 г. – т.е. 20 %, а за музикално – драматичните театри, театрално-музикални центрове и оперно-театрални центрове да а 25 %.
3.2. Подкрепяме предложение №2 на САБ за драматичните, драматично-куклените театри и куклените театри, тъй като приемаме, че то отразява спецификите на творческия продукт, който е предмет на дейност на драматичните, драматично-куклените и куклените театри.

4. По точка 6 , Приложение 6 текстът : „I. Държавните културни институти в градове с население под 100 хиляди жители, както следва:“
Да стане :“ I. При реализиране на спектакли на държавните културни институти в градове с население под 100 хиляди жители, както следва:“
Текстът: „ II. Държавните културни институти в градове с население от 100 хиляди до 500 хиляди жители, както следва:“
Да стане: „ II. При реализиране на спектакли на държавните културни институти в градове с население от 100 хиляди до 500 хиляди жители, както следва:“
Текстът : „ III. Държавните културни институти в градове с население над 500 хиляди жители, както следва:“
Да стане : „ III. При реализиране на спектакли на държавните културни институти в градове с население над 500 хиляди жители, както следва:“

Мотив: Тази промяна ще допринесе за това всяко ДКИ да има възможност да регулира пазарните цени на билетите си спрямо покупателната възможност на населението в различните региони. В този смисъл се присъединяваме и към Становището на САБ по отношение на тезата, че Метидоката от 2014 година е по-справедлива, защото отчита демографските принципи и покупателната способност на различните региони.

5. Текстовете по цялата точка 7 от действащата Методика 2015 да бъдат заменени с текстовете от цялата точка 6 на Методиката 2013.

Мотив: Текстове по цялата точка 7 не дават яснота какво се случва с билетите реализирани през месец декември от ДКИ и на практика са една от основните причини за тежкото финансово положение на бранша. Броят на продадените билети и приходите от тях през месец декември са най-високи в сравнение с всички останали месеци от годината, а като последен месец в бюджетна година няма буфер в бюджетната рамка за изплащането им като субсидия.

Ние, Синдикатите, смятаме, че промените в модела на финансирането на държавните културни институти, нормативните промени свързани с управлението, изборът на директори и правилата за мониторинг и контрол на ДКИ в областта на сценичните изкуства са дългосрочни цели и те изискват организирането на работни групи и регламент за осъществяването на дейността им, както и легитимирането на участниците в тях, което ще изисква по-голям период от време.

Надяваме се, че предложението на Синдикатите за бързи и краткосрочни промени в Методиката 2015 е много ясно и конкретно. Реализацията му няма да изисква допълнителни преговори, а ще спомогне за бързото преодоляване на кризата в бранша, без излишна загуба на време.