Софийски международен панаир на книгата

Второто пришествие на гигантската червена свиня

Роджър Уотърс се завръща в София с най-доброто от „Пинк Флойд“ и новия си албум

Не можахме да дочакаме „Пинк Флойд“ - разпаднаха се преди Желязната завеса. Затова пък Роджър Уотърс идва у нас с тяхната (и своя музика) музика вече за втори път. Снимка: СМЕ - Второто пришествие на гигантската червена свиня

Не можахме да дочакаме „Пинк Флойд“ - разпаднаха се преди Желязната завеса. Затова пък Роджър Уотърс идва у нас с тяхната (и своя музика) музика вече за втори път. Снимка: СМЕ

Някои чудеса се повтарят. Пет години след онези фантастични над два часа, когато гигантски шопар полетя над стадион „Васил Левски“, а думата „OCTABКА“, изписана на Стената, накара 50 хиляди да ахнат в един глас, мозъкът на „Пинк Флойд“ идва отново в София. Пет години, след като една от най-големите звезди на рока срина Стената на страха и самозабравата в нечуван и невиждан у нас музикално-визуален спектакъл, на 4 май в „Арена Армеец“* Роджър Уотърс се завръща за още от същото – но не съвсем.

Този път епицентърът на детонацията – или G точката на задаващия се рок-азъм – не е битката срещу Стената, а по-скоро борбата с вътрешните му/ни страхове и демони, населяващи по-ранните албуми на „Флойд“. Не знам дали с „Us and Them“ Уотърс e в състояние да надмине това, което направи тук на 31 август 2013 г. с „The Wall“ – вероятно всеки ще го изживее (раз)лично. От една страна „The Wall“ е много личен проект и лебедовата песен на групата в най-силния ѝ състав, написана 95% от Уотърс. За много други фенове „Пинк Флойд“ достигат най-високата творческа точка в кариерата си през 1973-та, когато се издигат до „Тъмната страна на Луната“.

Гигантската червена свиня отново ще се възнесе, а шоуто може да се окаже смущаващо за почитателите на настоящите президенти на САЩ и Русия. Снимка: Уикипедия

Турнето, част от което ще бъде концертът в София, се нарича „Us and Them“ („Ние и те“). В шоуто са включени едно парче от „Meddle“, по две песни от „Wish You Were Here“ и „Animals“, три от „The Wall“, 7 от новия албум „Is This the Life We Really Want?“ – и практически целият (9 песни) „Dark Side Of The Moon“. Или казано по друг начин: 7 песни на Уотърс и 15 на „Пинк Флойд“ (на които той е автор или съавтор).

Чудесно е, че имаме толкова много парчета от класическия на период на групата през 70-те, но това повдига някои въпроси (които възникват винаги, когато много успешна група се разпадне и членовете ѝ тръгнат по концерти). В такива случаи обикновено настроението е като след мъчителен развод, но по-ожесточено – заради сложните имуществени отношения, въпросите за приноса в „семейството“, а понякога и споровете кой е баща и кой майка на децата-песни, родени по време на творческото съжителство.

Америка за България

Но първо да представим някои от по-хубавите „деца“ на семейство Флойд, които Уотърс ще доведе в Сафия и да припомним защо на двамата големи в групата – Роджър Уотърс (автор, вокалист, басист) и Дейвид Гилмор (китарист, вокалист и автор) им е трудно да поддържат цивилизовани отношения.

Шоуто (също като албума „Dark Side“) започва със сърцебиене, машинен шум, тих говор и смях… „Speak To Me“ (тук няма вокал, няма проблем) музиката прелива в „Breathе“ (In The Air), като вместо пеещите в хармония гласове на Гилмор и Райт… чуваме различно, но все пак доста близко звучене.

Следва „One Оf Тhese Days” от 1971 г. За барабаниста Ник Мейсън най-интересното в това парче е, че „за първи път аз пея“ (по-скоро изкрещява едно изречение: „Някой ден ще те накълцам на парченца!“); според Уотърс „песента е проницателна оценка на съвременната социална ситуация“; а Гилмор я смята за: „най-съвместното произведение, създадено някога от групата“.

Е, може би година и половина по-късно, когато започват да измислят и записват песните от „Dark Side Of The Moon“, четиримата не са си сътрудничели чак толкова много. Но в творческо отношение резултатът надминава всичко, което са направили преди и след това, като поставя и рекорд по престой в класацията за албуми на „Билборд“ за албуми – 741 седмици. Прогресив рокът достига върха си в съчетаването на музика и текст и бавно поема към превръщането си в стил само за музиканти и познавачи. A „Dark Side…“ остава албум с нестихваща популярност, откриван от нови поколения тийнейджъри с кипнали хормони и желание за бунт срещу статуквото, които за първи път разсъждават за смъртта, лудостта, парите, бедността, войната….

Colibri april 2017

Точно тази широка популярност създава известен проблем. За публиката гласовете на Гилмор и Райт са се сраснали с повечето от тези песни (както гласът на Уотърс с онези от „The Wall“). Уотърс можеше да рискува и представи нови, различни версии, което би оправдало и различните гласове, както е направил в „The Great Gig In The Sky“. Там неземният вокал на Клеър Тори от плочата е заменен от две дами, които правят чудесен двуглас и тази промяна звучи добре.

В настоящия си вид три от най-обичаните песни – „Time“, „Money“ и „Us and Them“ – звучат не съвсем съвършено. Същият проблем е очевиден и в изпълнението на акустичната балада „Wish You Were Here“. Точно за тази песен на публиката най-много ѝ се иска Гилмор да беше там, защо гласът на Уотърс просто не е подходящ за нея. Във всички останали изпълнения от концерта оригиналните вокали също са на Уотърс, китаристите свирят идеално партиите на Гилмор и музиката ни води точно по познатите и обичани места от детството (или младостта).

За съжаление, колкото и да ни се иска, Гилмор няма как да дойде и да направи съвършенството пълно, дори и да му се искаше. По ирония на съдбата част от причината се крие в успеха на „Dark Side Of The Moon“. По мнение на Уотърс, именно успехът прикрива фаустовската история на групата, която най-накрая постига амбициите си и оттам започва дългият процес на разпада.

„Ние останахме заедно в продължение на още много години след това – главно защото не знаехме какво ще правим извън групата, а и поради нежеланието да убием гъската, която снася златните яйца – казва Уотърс. – Но никога повече не постигнахме същото единство на целта.“

След последните албуми „The Wall“ (1979) и „The Final Cut“ (1983), които Роджър Уотърс е написал почти изцяло сам (във втория „Пинк Флойд“ са само изпълнители, а Рик Райт е уволнен още по време на работата по „The Wall“ заради липса на творчески принос), той решава, че групата вече е напълно изчерпана и напуска, като се обръща към съда с искане да забрани на останалите двама (Гилмор и Мейсън) да използват името „Пинк Флойд“ (през 2013 г. признава, че не е бил прав).

После това, което му се е струвало невъзможно, става факт – съдът игнорира искането му, а „Пинк Флойд“ издават нов албум – без него! Райт не е официално член, но е поканен да участва в записите срещу седмична заплата от 11 хиляди долара. Поканени са външни автори да помагат в писането на песните (сред тях и Ерик Стюарт от 10cc). Уотърс не може да прости, че „неговата“ група продължава без него – при това с материал, който според него не отговаря на качествените стандарти на марката „Пинк Флойд“.

„Това, което ми липсва от Уотърс – казва Гилмор през 1994-а – е неговата енергия, фокус, брилянтните му текстове – много неща. Но не мисля, че някой би поставил и музикалността сред основните му умения… той не е голям музикант. Аз мога да пея много по-вярно от него.“

Уотърс е на обратното мнение.

„Това са глупости – казва той. – Безспорно Дейв има нужда от мен, за да извади най-доброто от китарата си. А той е страхотен китарист. Но опитите му години наред да внушава, че е по-музикален от мен, са абсурдни.“

Все пак, въпреки враждите и обидите, през 2005 г.  Уотърс, Гилмор, Мейсън и Райт се събраха отново като „Пинк Флойд“ за участие в благотворителния концерт срещу бедността „Лайв Ейд“. Пред медиите изтъкнаха незначителността на проблемите помежду си пред каузата на благотворителното събитие. И след това отказаха предложение за £136 млн. за едно финално турне.

Не можахме да дочакаме „Пинк Флойд“ – разпаднаха се преди Желязната завеса. Затова пък Уотърс идва у нас с тяхната (и своя музика) музика вече за втори път. Новото, освен че ще чуем на живо един от най-великите рок албуми, и изненадите – са във визуалната част на шоуто. Тя може би не е толкова комплексна, както беше в „Стената“, и анимацията не е на Джерълд Скарф, но и тук слушаме Best of…, а не един двоен концептуален албум, по който има пълнометражен филм. Също както и в „Стената“ обаче, Уотърс не се притеснява от открита политизация на шоуто.

Гигантска червена свиня отново ще се възнесе, а шоуто може да се окаже смущаващо за почитателите на настоящите президенти на САЩ и Русия, защото Тръмп и Путин са сред любимите мишени на Роджър Уотърс. Засега още никой не знае дали на сцената ще светне огромен надпис TRUMP IS A PIG, или Уотърс ще ни изненада с някое българско антисвинско послание.

Вижте още: РОДЖЪР УОТЪРС С НОВ АЛБУМ И СТАРА ВРАЖДА


* Защо в „Арена Армеец“, която събира три пъти по-малко хора от Националния стадион „Васил Левски“? И защо, откакто я построиха, почти всички концерти се провеждат там?

ДС