Второто пришествие на гигантската червена свиня

Някои чудеса се повтарят. Пет години след онези фантастични над два часа, когато гигантски шопар полетя над стадион „Васил Левски“, а думата „OCTABКА“, изписана на Стената, накара 50 хиляди да ахнат в един глас, мозъкът на „Пинк Флойд“ идва отново в София. Пет години, след като една от най-големите звезди на рока срина Стената на страха и самозабравата в нечуван и невиждан у нас музикално-визуален спектакъл, на 4 май в „Арена Армеец“* Роджър Уотърс се завръща за още от същото – но не съвсем.

Този път епицентърът на детонацията – или G точката на задаващия се рок-азъм – не е битката срещу Стената, а по-скоро борбата с вътрешните му/ни страхове и демони, населяващи по-ранните албуми на „Флойд“. Не знам дали с „Us and Them“ Уотърс e в състояние да надмине това, което направи тук на 31 август 2013 г. с „The Wall“ – вероятно всеки ще го изживее (раз)лично. От една страна „The Wall“ е много личен проект и лебедовата песен на групата в най-силния ѝ състав, написана 95% от Уотърс. За много други фенове „Пинк Флойд“ достигат най-високата творческа точка в кариерата си през 1973-та, когато се издигат до „Тъмната страна на Луната“.

Гигантската червена свиня отново ще се възнесе, а шоуто може да се окаже смущаващо за почитателите на настоящите президенти на САЩ и Русия. Снимка: Уикипедия

Турнето, част от което ще бъде концертът в София, се нарича „Us and Them“ („Ние и те“). В шоуто са включени едно парче от „Meddle“, по две песни от „Wish You Were Here“ и „Animals“, три от „The Wall“, 7 от новия албум „Is This the Life We Really Want?“ – и практически целият (9 песни) „Dark Side Of The Moon“. Или казано по друг начин: 7 песни на Уотърс и 15 на „Пинк Флойд“ (на които той е автор или съавтор).

Чудесно е, че имаме толкова много парчета от класическия на период на групата през 70-те, но това повдига някои въпроси (които възникват винаги, когато много успешна група се разпадне и членовете ѝ тръгнат по концерти). В такива случаи обикновено настроението е като след мъчителен развод, но по-ожесточено – заради сложните имуществени отношения, въпросите за приноса в „семейството“, а понякога и споровете кой е баща и кой майка на децата-песни, родени по време на творческото съжителство.

Но първо да представим някои от по-хубавите „деца“ на семейство Флойд, които Уотърс ще доведе в Сафия и да припомним защо на двамата големи в групата – Роджър Уотърс (автор, вокалист, басист) и Дейвид Гилмор (китарист, вокалист и автор) им е трудно да поддържат цивилизовани отношения.

Шоуто (също като албума „Dark Side“) започва със сърцебиене, машинен шум, тих говор и смях… „Speak To Me“ (тук няма вокал, няма проблем) музиката прелива в „Breathе“ (In The Air), като вместо пеещите в хармония гласове на Гилмор и Райт… чуваме различно, но все пак доста близко звучене.

Следва „One Оf Тhese Days” от 1971 г. За барабаниста Ник Мейсън най-интересното в това парче е, че „за първи път аз пея“ (по-скоро изкрещява едно изречение: „Някой ден ще те накълцам на парченца!“); според Уотърс „песента е проницателна оценка на съвременната социална ситуация“; а Гилмор я смята за: „най-съвместното произведение, създадено някога от групата“.

Е, може би година и половина по-късно, когато започват да измислят и записват песните от „Dark Side Of The Moon“, четиримата не са си сътрудничели чак толкова много. Но в творческо отношение резултатът надминава всичко, което са направили преди и след това, като поставя и рекорд по престой в класацията за албуми на „Билборд“ за албуми – 741 седмици. Прогресив рокът достига върха си в съчетаването на музика и текст и бавно поема към превръщането си в стил само за музиканти и познавачи. A „Dark Side…“ остава албум с нестихваща популярност, откриван от нови поколения тийнейджъри с кипнали хормони и желание за бунт срещу статуквото, които за първи път разсъждават за смъртта, лудостта, парите, бедността, войната….

Точно тази широка популярност създава известен проблем. За публиката гласовете на Гилмор и Райт са се сраснали с повечето от тези песни (както гласът на Уотърс с онези от „The Wall“). Уотърс можеше да рискува и представи нови, различни версии, което би оправдало и различните гласове, както е направил в „The Great Gig In The Sky“. Там неземният вокал на Клеър Тори от плочата е заменен от две дами, които правят чудесен двуглас и тази промяна звучи добре.

В настоящия си вид три от най-обичаните песни – „Time“, „Money“ и „Us and Them“ – звучат не съвсем съвършено. Същият проблем е очевиден и в изпълнението на акустичната балада „Wish You Were Here“. Точно за тази песен на публиката най-много ѝ се иска Гилмор да беше там, защо гласът на Уотърс просто не е подходящ за нея. Във всички останали изпълнения от концерта оригиналните вокали също са на Уотърс, китаристите свирят идеално партиите на Гилмор и музиката ни води точно по познатите и обичани места от детството (или младостта).

За съжаление, колкото и да ни се иска, Гилмор няма как да дойде и да направи съвършенството пълно, дори и да му се искаше. По ирония на съдбата част от причината се крие в успеха на „Dark Side Of The Moon“. По мнение на Уотърс, именно успехът прикрива фаустовската история на групата, която най-накрая постига амбициите си и оттам започва дългият процес на разпада.

„Ние останахме заедно в продължение на още много години след това – главно защото не знаехме какво ще правим извън групата, а и поради нежеланието да убием гъската, която снася златните яйца – казва Уотърс. – Но никога повече не постигнахме същото единство на целта.“

След последните албуми „The Wall“ (1979) и „The Final Cut“ (1983), които Роджър Уотърс е написал почти изцяло сам (във втория „Пинк Флойд“ са само изпълнители, а Рик Райт е уволнен още по време на работата по „The Wall“ заради липса на творчески принос), той решава, че групата вече е напълно изчерпана и напуска, като се обръща към съда с искане да забрани на останалите двама (Гилмор и Мейсън) да използват името „Пинк Флойд“ (през 2013 г. признава, че не е бил прав).

После това, което му се е струвало невъзможно, става факт – съдът игнорира искането му, а „Пинк Флойд“ издават нов албум – без него! Райт не е официално член, но е поканен да участва в записите срещу седмична заплата от 11 хиляди долара. Поканени са външни автори да помагат в писането на песните (сред тях и Ерик Стюарт от 10cc). Уотърс не може да прости, че „неговата“ група продължава без него – при това с материал, който според него не отговаря на качествените стандарти на марката „Пинк Флойд“.

„Това, което ми липсва от Уотърс – казва Гилмор през 1994-а – е неговата енергия, фокус, брилянтните му текстове – много неща. Но не мисля, че някой би поставил и музикалността сред основните му умения… той не е голям музикант. Аз мога да пея много по-вярно от него.“

Уотърс е на обратното мнение.

„Това са глупости – казва той. – Безспорно Дейв има нужда от мен, за да извади най-доброто от китарата си. А той е страхотен китарист. Но опитите му години наред да внушава, че е по-музикален от мен, са абсурдни.“

Все пак, въпреки враждите и обидите, през 2005 г.  Уотърс, Гилмор, Мейсън и Райт се събраха отново като „Пинк Флойд“ за участие в благотворителния концерт срещу бедността „Лайв Ейд“. Пред медиите изтъкнаха незначителността на проблемите помежду си пред каузата на благотворителното събитие. И след това отказаха предложение за £136 млн. за едно финално турне.

Не можахме да дочакаме „Пинк Флойд“ – разпаднаха се преди Желязната завеса. Затова пък Уотърс идва у нас с тяхната (и своя музика) музика вече за втори път. Новото, освен че ще чуем на живо един от най-великите рок албуми, и изненадите – са във визуалната част на шоуто. Тя може би не е толкова комплексна, както беше в „Стената“, и анимацията не е на Джерълд Скарф, но и тук слушаме Best of…, а не един двоен концептуален албум, по който има пълнометражен филм. Също както и в „Стената“ обаче, Уотърс не се притеснява от открита политизация на шоуто.

Гигантска червена свиня отново ще се възнесе, а шоуто може да се окаже смущаващо за почитателите на настоящите президенти на САЩ и Русия, защото Тръмп и Путин са сред любимите мишени на Роджър Уотърс. Засега още никой не знае дали на сцената ще светне огромен надпис TRUMP IS A PIG, или Уотърс ще ни изненада с някое българско антисвинско послание.

Вижте още: РОДЖЪР УОТЪРС С НОВ АЛБУМ И СТАРА ВРАЖДА

* Защо в „Арена Армеец“, която събира три пъти по-малко хора от Националния стадион „Васил Левски“? И защо, откакто я построиха, почти всички концерти се провеждат там?