„Вулкан“ на Елена Алексиева е Романът на годината, обявен в петък вечерта от журито на Националната литературна награда на Дарителския фонд „13 века България“. Авторката обяви в социалните мрежи, че ще върне наградата. Причината е конфликт на интереси – редакторът на романа победител се оказа част от журито на конкурса.
Номинираните за отличието бяха обявени преди месец – освен „Вулкан“, „Рана“ на Захари Карабашлиев, „Екстазис“ на Радослав Бимбалов, „Дом за начинаещи“ на Емануил Видински, „Не ви познавам“ на Теодора Димова и „Тук живее Йожи“ на Надя Радулова. А членовете на журито станаха известни едва на церемонията, провела се в галерия „Средец“ – между тях и Борис Минков, редактор на „Вулкан“.
„Роман на годината“ е една от най-престижните награди за българска литература, чийто победител получава и висока премия – 11 хил. лв.
Елена Алексиева благодари в социалните мрежи за наградата и сподели недоумението си от липсата на блясък на събитието, както „би следвало при връчване на подобно признание“, и най-вече от речта на председателката на журито проф. Милена Кирова.
„Блясъкът идва от хората, от тяхното отношение, нагласа и съзнание за това къде са и по каква причина се намират там, каква е тяхната конкретна задача – пише Алексиева. – Вместо това присъстващите автори на номинираните романи бяха по един доволно унизителен начин нахокани групово от председателката на журито проф. Милена Кирова за своите „незашеметяващи“ произведения и същевременно своеобразно утешени, че ако не друго, поне се явяват задоволително представителна извадка на романовата продукция за съответната година. И т.н., и т.н. Жалко, че публиката и участниците в тържеството бяхме толкова малобройни, а то въпросната реч си струваше да се чуе с целия ù автентичен патос от повече хора. Първо, защото проф. Кирова не само не се посвени да се държи с нас като със студенти-повтарячи, но и нямаше особен проблем достатъчно красноречиво да заяви личните си пристрастия в качеството ù на председател на журито, несъмнено. И второ, защото опитите за упражняване на литературна власт – или литературно влияние, или както там искате да го наречете – винаги изглеждат тъкмо по гореописания жалък и безобразен начин, поради което и толкова си заслужава да се видят от първа ръка.
Благодаря на цялата ни компания от номинирани автори за достойното и възпитано поведение. Благодаря им преди всичко за достойните и талантливи романи, защото дори самият факт на тяхното съществуване вече е нравствена позиция сам по себе си. Благодаря също и за наградата на почитаемото жури, макар че от анализа на председателката му така и не разбрах съвсем ясно за какво точно я получих.
Ето как виждам светлото бъдеще на българските литературни награди и техните получатели оттук-нататък:
1. Средната възраст на литературните журита да бъде понижена драстично до под 50 години. По възможност да се привеждат доказателства, че техните членове владеят поне един чужд език и го ползват за непосредствено запознаване с текущата световна литература, без да е задължително да бъдат хабилитирани лица за целта.
2. Да се някак най-сетне приключи с понятието „литературна власт“, като това най-добре би се получило когато такава престане да бъде раздавана. Първо, защото е въздух под налягане. И второ, защото в литературата власт няма и не може да има. Там има само литература.“
Ситуацията предизвика буря от емоционални реакции в литературните среди.
Издателят на „Вулкан“ Манол Пейков от „Жанет 45“ определи случая като гаф „изцяло в градината на организаторите“:
„Борис Минков е един от най-етичните и посветени на литературата хора, които познавам. Без да съм разговарял с него по темата съм уверен, че самият той не е привидял конфликт на интереси във факта, че е редактор на книгата – просто защото неговият ум и ценностна система не работят така. (Не, не са приятелчета с Елена и не, не си пият кафетата заедно всеки ден.) Тъжната истина обаче е, че 85% от литературния ни живот работи именно така. Поради което тревогите (и произтичащите от тях подозрения) на широката публика са напълно естествени. Което прави пропуска на организаторите (които трябваше да отстранят доц. Минков от журито, след като самият той не се е сетил да си направи отвод) още по-сериозен (защото нанася удар не само по техния, но и по неговия авторитет)“.
По думите на Пейков, „не само тази награда, но и българските литературни награди като цяло трябва да се организират с повече разгласа и несравнимо повече прозрачност“:
„Макар идеята зад пазенето на журито в тайна до последния момент да ми е пределно ясна (а именно – да бъдат предпазени членовете му от външен натиск), практиката през последните няколко години показва, че в нашата среда този модел просто не работи – защото извиква у широката публика чувство за някакви неясни задкулисни игри, което (дори да няма нищо общо с истината) компрометира въпросните награди и снижава техния авторитет.
Свалям шапка на Елена Алексиева, която можеше (като други нейни колеги по света и у нас, попадали в подобни ситуации в други епохи) съвсем спокойно да си налегне парцалите и да изчака бурята да отмине – но избра да постъпи принципно и достойно.
Прочие, постъпката ù е още по впечатляваща на фона на солидното парично измерение на наградата, което би могло да осигури на един писател няколкомесечна спокойна работа върху следващия му/ù ръкопис.
Дълбоко в себе си винаги съм бил убеден, че големият писател трябва да бъде и голям (разбирай – почтен, достоен, великодушен) човек.
Е, днес се уверих на практика, че не съм грешал, когато съм поставял един от ключовите герои в горната история именно в тази категория“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение