Вярата победи фактите

Неофициалният девиз на новото време – не само у нас, но и в целия свят, е: „Истина е това, в което вярваш“. Тоест – ако вярваш, че в стаята ти има малки зелени човечета, те са съвсем истински. Ако вярваш, че Земята е плоска, никой няма право да спори с теб. Ако вярваш, че световният елит е от гущероподобни, това е свята истина.

Марк Зукърбърг, собственик на „Мета“, оповести, че премахва „проверяващите истината“ – така наречените „фактчекъри“ – от системата на Фейсбук. Според него това ще „намали цензурата“. Това му заявление беше разчетено от мнозина като „победа на свободното слово“. Но по-скоро е победа на вярата над фактите. Убедителна, институционална победа.

„Свободата“ на вярванията (не на знанията) стана особено натрапчива в съвременния свят след появата на социалните мрежи, в които всеки изблик на въображението и всяка заблуда придобиха правото да се разпространяват неконтролируемо. Това се оказа и чудесен пропаганден инструмент – огромно мнозинство от хора бяха накарани да повярват в измислиците, носещи политическа, икономическа и репутационна печалба на всеки, способен да плати достатъчно.

Неистините в социалните мрежи бързо се превърнаха и в оръжие, и в пари. Те помогнаха да се зародят войни, да бъдат измамени милиони, да се държи в страх огромна част от световното население – със страх от бъдещето, страх от настоящето и страх от миналото. Реалността беше подменена с отражението ú във виртуала, а там то е криво, колажно, мозаечно, лъжливо.

А когато реалността се е разпаднала, подобно на огледалните парченца от приказката на Андерсен за Снежната кралица, някой трябва да има достатъчно любов към хората, за да ги спаси от слепотата. Дори ако те не знаят, че са слепи.

Фактчекърите – хората, които поднасяха истината вместо подменената ú версия – не си свършиха работата. Бяха твърде тихи, ненатрапчиви и добронамерени. Това, че вече няма да са фактор във Фейсбук, не е фатално – те и досега нямаха особено място там. Фактчекингът до голяма степен се изроди в обикновено отхвърляне на твърдение без доказателства, триеха се публикации, забраняваха се изказвания, попаднали случайно във фокуса на ботовете, често също наричани „фактчекъри“. И макар радостта от съобщението на Марк Зукърбърг да кипи най-силно сред най-големите манипулатори на истината, това може би ще бъде от полза и на търсачите ú.

От памтивека – Савонарола във Флоренция е добър пример – най-гръмогласният окупира правото да бъде вестител на вярата (не на знанието!). Колкото по-шумен си, колкото по-простичко обясняваш нещата, когато казваш това, което хората искат да чуят, а не това, което е истинно, толкова повече имаш шанс да наложиш своето виждане. Има и по-пресни примери – подмяната на фактите промени реалността и бъдещето за цяла Великобритания при Брекзит.

Измислицата често е по-жизнеспособна от истината, защото е представена в нейната премяна. Примери колкото щеш – като „мълчаната вода“ по Водици, измислена от Розмари де Мео. Разказана с думи, омайващо наподобяващи народна легенда, тази фантасмагория се превърна в реалност на миналото и на настоящето. И скоро измести трайно фактите – „мълчана вода“ в легендите има, но не такава, не тогава, не по този начин. Само че сега всички „помнят“ как бабите им са разказвали за нея. Лъжата е убила истината и се е предрешила като нея. Също като в приказката за „Неродена мома“, която Розмари де Мео толкова обича.

Тази всеобща любов към неслучилото се, видима в социалните мрежи, се подхранва и от социалната носталгия. Социалните мрежи у нас са залети от постове и снимки на едно привидно идилично социалистическо ежедневие, в което „сме били щастливи, но не сме го знаели“. Абсурдът в твърдението, сам по себе си невъзможен, се приема с охота, защото дава на хората вярата, че все пак са имали някакво щастие в живота си, макар и безвъзвратно отминало. Подсъзнателно им дава и неподкрепената с нищо увереност, че някой друг им го е отнел – щом веднъж са го притежавали, значи са го заслужавали. Нито един фактчекър не може убедително да отрече емоциите, породени от подменените факти. А емоциите са най-големият враг на истината. Фактчекърите не отчетоха това.

Няма как да спориш с емоция. Във века на информационното цунами разкрихме нещо неочаквано – фактите са по-слаби от чувствата. Еволюцията на човешкото съзнание е значително по-бавна от дигиталната революция. Оказва се, че докато планираме да покорим Космоса, не успяваме да се справим с обикновената земна реалност, отхвърляме я, подвластни на заблуди. И май дори ни харесва.

Но в крайна сметка Фейсбук, също като Х (бившият Туитър) и Инстаграм, не е нищо повече от място за споделяне на парченцата от пъзела реалност. Всеки от нас притежава по едно. И се опитваме да го редим заедно. Този социален инфантилизъм обаче не ни помага да пораснем, защото вече сме приели, че „истина е това, в което вярваш“. И като безкраен брой маймуни се опитваме да напишем и да повярваме в най-добрия възможен свят. Който, оказва се, не е един и същ за всички.