Я кажи ми, облаче ле бяло… от найлонови торбички

Самотните найлонови торбички, летящи във въздуха незнайно откъде и накъде, са вече част от пейзажа на планетата. Макар да навява асоциации за бунище, тази гледка понякога може да бъде и пленителна и зловеща. В серията фотографии „Шумолене – ефимерни найлонови скулптури“ френският фотограф Ален Делором взаимства красотата на птичия рояк, грациозно летящ към залива, и ужасява като „Птиците“ на Хичкок. Инсталацията му е зашеметяващо красива, но едновременно с това извратена и агресивна илюстрация на опластмасяването на света.

“В света ежегодно се произвеждат около 500 милиарда найлонови торбички, – казва френският фотограф Ален Делором. – Направени за няколко секунди, използвани за няколко минути, те изчезват от лицето на земята едва след неколкостотин години.“

„Има нещо поетично – като красотата във филма „Американски прелести“ в найлонова торбичка, летяща като танцьор, – продължава Деларом. – Като ято птици, летящи по залез към гнездата си. Но найлоновата торбичка има друго, по-страшно лице. Тя е символ на консуматорското общество, замърсяването – цял един континент, който е невидим и скрит дълбоко в океана.“

Повечето вдъхновени от природата художествени творби показват специфична перспектива или непозната реалност, Делором обаче предпочита да обвие в тайнственост фотографиите си. Неговите дигитално обработени найлонови рояци пикират и се завихрят из небето, а прозирните им тела напомнят медузи. Снимките му съчетават естествения и изкуствения свят в едно виртуално пространство.

„Тук съм, за да задам въпроси, а после хората сами да си правят изводите. Някои ще се замислят за консуматорското общество заради отчетливите признаци на човешкото присъствие. Други ще си представят природата заради естествените форми на тези рояци“, коментира авторът. В това отношение французинът прилича на творците Бари Ъндърууд и Крис Дордан, които представят екологичните проблеми по изненадващ начин.

Ако не друго, то найлоновите видения на Делором ще ви накарат да спрете за момент и да се замислите за променливостта, която може да съдържа едно изображение. „Днес нещата се случват много бързо, хората често нямат време да направят задълбочен анализ и изпускат много информация. Харесва ми идеята, че тук любопитството се отплаща – ако се вгледате по-внимателно, виждате, че това птиче ято всъщност е от найлонови торбички. И тогава схващате замисъла“, завършва френският фотограф.

„Шумолене“ е портрет на съвременната култура – едновременно мрачен и озадачаващ, въображаем и много истински. Отровните ята вадят наяве онова, което дълго е кипяло отдолу. Изображенията са ужасяващи и същевременно смайващи.