Яхал съм коня на Цар Освободител, от една буря щеше да се катурне

Два лъва. Единият лежи върху дървени трупчета. Кракът му виси, откъснат от болтовете. Другият е изправен. Около туловището му се суетят майстори. Почистват гривата, зъбите, лапите.

Реставрацията на зверовете от Лъвов мост върви по бронз и масло в леярната на Требич, най-северния квартал на София. Вътре е изненадващо чисто и подредено. Но шумът е оглушителен.

Със собственика, скулптора Марин Марков, излизаме в двора, за да поговорим за пораженията върху лъвовете, за съдбата на краката от коня на Цар Освободител и за това как приема определението „тенекеджия”. В края на разговора ни към нас се присъединява проф. Валентин Старчев.

– Г-н Марков, колко ще струва реставрацията на четирите лъва от Лъвов мост?

– На този етап не мога да кажа точна сума. Но за реставрацията на целия мост, по официална информация от зам.-кмета на София Тодор Чобанов, ще трябват около 300 000 лева.

– Два от лъвовете вече са във вашата леярна, единият, както видяхме, в момента се почиства. Останалите два на място ли ще бъдат реставрирани?

– Предпочитам да бъдат докарани тук, за да ги реставрираме при възможно най-добрите условия. На Лъвов мост специалистите няма как да свършат работата си максимално качествено. В леярната ще действат по-прецизно и спокойно.

– Как оценявате щетите върху лъвовете за тези 125 години на открито?

– За това време са се запазили в доста добро състояние. Но работа по тях има. Трябва да обработим дупките от шрапнели, наследство от бомбардировките над София през Втората световна война. Ще почистим налепите от мръсотия и химическите образувания. И макар че е много трудно, ще запазим оригиналната патина на бронза. Тя не бива да се пипа. Но най-тежко е положението с канделабрите (четирите лампи, поставени около висока конструкция между лъвовете – б.а.). При разширяването на движението по моста, вероятно през 80-те, вътрешните са отрязани. Ще трябва да ги направим отново. На останалите желязната конструкция е тотално компрометирана, така че и по тях ще се работи.

– Отблизо се вижда, че лъвовете са отлети на части, а след това са сглобени? Защо?

– Художествената сфера пряко зависи от техническо развитие на обществото. Преди повече от сто години светът не е разполагал с техническа възможност да заварява цветни метали. Затова скулптурите са правени на сглобки, свързани с болтова връзка. Но тази технология не е оказала влияние върху качеството на художествените произведения.

– При реставрацията ще „разчлените” ли отново лъвовете?

– Нито ще разчленяваме, нито ще заваряваме. При реставрация е недопустимо да се използват съвременни методи на работа. Болтовете се правят от същия материал като оригиналния. После се зачукват, зачистват и патинират. Всичко ще бъде възстановено в оригиналния му вид, както е направено от майсторите на виенската фирма „Ваагнер биро”, чиито имена, за съжаление, не знаем. Гарантирам, че никъде по лъвовете няма да има заварки.

– Опашките им нееднократно бяха рязани с флекс и крадени…

– При нас всички лъвове пристигнаха с опашки. През годините оригиналните опашки са били връщани на мястото им, при това нееднократно. На единия е заварявана два или три пъти. Правена е на място. А както споменах, реставрацията в полеви условия не води до добри резултати. Затова ще пооправим вече оправяното.

– Работихте и по реставрацията на паметника на Цар Освободител. Можете ли да сравните бронзовите лъвове и скулптурата на Александър II като художествени произведения и като качество на отливката?

– Както сами можете да се уверите, лъвовете са изключително красиви. А паметникът на Цар Освободител… Когато за пръв път се качих на скелето, вдигнато около него, пред мен се разкри прекрасна скулптура. Уникално произведение, което като обикновен минувач по жълтите павета, не съм могъл да оценя изцяло.

Що се отнася до отливката, тази на лъвовете е правена във Виена и е доста добра. На Цар Освободител е правена в Рим и технологично не е много качествено изпълнена. По конната фигура и по императора имаше много кръпки, а също и шупли.

– Какво беше най-голямото предизвикателство при реставрацията на паметника на Цар Освободител?

– Първият път, когато се качих на коня….

– Качили сте се на коня?!

– Да, когато вдигнаха скелето около Царя, се качих на коня. А той се разклати целия, защото всички крепежни елементи отдолу бяха изгнили. Десетина-петнайсет сантиметра под постамента бяха само пепел. Почти нищо не държеше 5-метровата фигура. Една по-силна вихрушка и най-добрият ни паметник щеше да падне. А ние да станем за смях.

– Според една версия, през 1937-а, тоест 34 години след поставянето на паметника, краката на коня са се напукали. Така ли е?

– Да, причината е, че са били отлети с твърде много цинк. Тогава италианците препоръчали да се загреят с кокс и да бъдат напълнени със смес от цинк и мед, за да се укрепят… Вероятно е станало точно така. Защото когато тествахме материла, се оказа, че краката са пълни с цинкова сплав – цинк и 5% мед.

– Защо обаче отрязахте старите, укрепени крака и на тяхно място отляхте нови?

– Защото оригиналните крака на коня бяха безвъзвратно компрометирани. На някои места имаха около 2-сантиметрова фуга. Дори да я бяхме свили, нямаше как да гарантираме, че няма отново да се спукат. Затова ги махнахме. Представихме ги на изложба. В момента се съхраняват в Музея за история на София.

Вижте, не можехме да рискуваме да запазим оригиналните крака. Все пак този паметник не е музеен експорат, а седи на открито. Това не е и автомобил, който всеки месец да караш на ремонт. Трябва да има гаранция, че ще издържи. Надявам се поне триста години да бъде запазен и да остане за поколенията.

– В самия кон поставихте конструкция от неръждавейка. Според скулптора проф. Велислав Минеков, възможно е при допира на коня с неръждаемата стомана да се получи електролитна корозия и след 15-тина години Царя да падне…

– Целият свят прави такива конструкции, включително и ние. Повтаряме утвърдена технология. Никога не сме имали проблем с корозията. Направили сме много фигури с вътрешно скеле от неръждавейка, включително такива от бронз, а също и над 6-метрови. Всички те са са заминали по света и проблем с тях не е имало.

– Проф. Велислав Минеков имаше много критики към направената от вас реставрация. Нарече я „вандализъм”, дори „престъпление”. Ще кажете ли нещо в своя защита?

– Не бих искал да участвам в подобни спорове през медиите. Не ми е приятно, а и не съм такъв човек. Първо, двамата се познаваме. Защо не дойде да ме попита лично защо съм работил по този, неодобряван от него начин? Ако пък някой има свои амбиции в областта на реставрацията, нека ги осъществи. Слънцето свети за всички. Просто трябва да седнеш и да работиш.

– По думите на Минеков вие нямате специалност „реставрация“ и в частност специалност „метал”, затова по закон нямате право да реставрирате…

– Да, нямам специалност „реставрация“. Но ръководител на екипа за реставрацията на металните пластики на Лъвов мост е реставраторът д-р Петя Пенкова.

Самият аз се занимавам с леене от 1974 година. По-късно бях в колектива на известния скулптор Крум Дамянов. През годините съм показал какво мога. В нашата леярна отливки правят най-известните български автори, сред които и проф. Валентин Старчев (махва на твореца, който току-що е пристигнал на двора – б.а). Голяма част от работата ни идва от Западна Европа и от Щатите. Получаваме поръчки и от галерии за най-добрите изложения в Швейцария. Самият аз съм работил повече от 10 години с Пол Макарти (американски автор, майстор на гротеската – б.а.). Една от причините постоянно да сме заети, е увереността на клиентите, че спазваме не само качеството и сроковете, но и морални закони.

– Но въпреки това проф. Велислав Минеков ви нарече „тенекеджия”…

– „Тенекиджия“ не е обида. Елате да ви покажа нещо „тенекеджийско”, понеже така ни тръгна приказката… Виждате ли този негър с лък и стрели? Правен е от тенекия и с електрожен от чернокожия скулптор Адам Мадебе преди 35 години. Това е една от 12-те творби в колекцията на белгиеца Уго Вутен. В леярната е, за да възстановим някои части. За мен това е изключителна пластика.

(В този момент към нас се е присъединил и проф. Валентин Старчев, автор на десетки емблематични паметници, сред които „1300 години България” пред НДК)

– Проф. Старчев, вие какво ще кажете по въпроса…

– Красива работа. Много ми харесва. Едно е да работиш с глина и гипс, друго е да изчукаш произведение направо от тенекия на прима виста. Това е скулптура пар екселанс.

– Имах предвид, качеството в леярната…

– Дойдох тук да взема едни малки пластики, които ми отляха. Надявам се да направя с тях изложба наесен, ако ми остане време. Хората, които работят на това място, са големи специалисти. Действат изключително професионално. Само тук лея. Досега всичко ми е било перфектно. До последния детайл или патина, които съм поискал като автор.

Звярът и красавицата, която почиства скулптурата, създадена от виенски майстори преди 125 години

Два от лъвовете от моста са на реставрация в ателието на Марин Марков. Единият е на почистване, другият лежи и „чака“ реда си.

Лъвът е „полегнал“ под едно „дърво“ в ателието.

Под лапите на хищника…

Проф. Валентин Старчев е отлял няколко нови пластики в ателието на Марин Марков (вдясно).