Яна Борисова: Тук съм от любов

От около месец един от най-добрите ни съвременни драматурзи – Яна Борисова, претворява зала 2 на НДК в най-новия театър на България, наречен на Крикор Азарян. Отркиването е някъде в близкото, надяваме се, бъдеще. Само броени предстои друг празник на театъра – церемония за връчването на наградите „Аскеер“, където Борисова е номинирана с новата си пиеса „За теб“ за съвременна българска драматургия. Тя вече е печелила престижното отличие – през 2008 г., за работата си притежава и три статуетки „Икар“.

Поканихме Яна Борисова, за да разговаряме за най-новото предизвикателство в кариерата ѝ, за съвременната българска драматургия, за живите ѝ диалози и споделянето.

– Създавате театър „Крикор Азарян“ от нулата – каква ще бъде базата, върху която ще градите тази нова институция в българската култура, г-жо Борисова?

– Винаги съм вярвала в концепцията, че група артисти, обединени от обща социална, културна или естетическа идея, могат да надскочат личната си творческа потребност и заедно да изградят по-големи пространства за творене и влияние. Мисля, че това е единствената формула да се създаде театър, който да развие своя естетика и да отгледа своя публика.

Смисълът на това изкуство е да окултурява и (както казва Радичков) „ да очовечава”. За да се случи, ще се опитам да привлека такава група артисти, които посредством работата си да заредят мястото с енергия и смисъл. Да развият общо съзнание за принадлежност, отговорност и свобода.

– Каква публика смятате да отгледате в този театър?

– Има една чудесна мисъл на Кенет Хей: „В театъра ви трябват три неща – пиеса, актьори и публика, и всеки трябва да даде по нещо“.

– Има ли ниша в родната театрална култура, която бихте могли да заемете?

– В развитите общества културата и изкуството са жизнена необходимост. Смисълът от тях не бива да се подлага на съмнение, да се доказва или да се оправдава. Напротив. Трябва да се работи, само и единствено тази необходимост да се увеличава непрекъснато, защото това е еволюционен копнеж, който ни запазва в човешки облик. В този смисъл не би следвало да се запълват ниши, а да се добавя, да се надгражда и да се увеличава броя на местата, където изкуството може да се случва и да се разпространява.

– Как смятате, че самият Крикор Азарян би създал този театър?

– Азарян имаше свой театър и още го има. Той не е физическо място, а е група хора – неговите ученици и актьори. Той създаде егрегор (самостоятелен колективен разум, породен от мислите и емоциите на група хора, б.а.) или общо съзнание как трябва да се прави театър, как трябва да вълнува и как всичко това е безкрайно.

– Как ви спечели Мирослав Боршош, за да се заемете с Театър „Крикор Азарян“?

– При липсата на генерална държавна стратегия за култура, да опиташ да преформулираш реалността с активни действия, е огромен творчески и социален жест, който изисква единомишленици с общо съзнание и кауза. Мирослав Боршош и екипът му имат концепция и воля да разбият „непоклатими” материи и да ги превърнат в пластични, съвременни и работещи културни територии. Това е кауза, на която бих се посветила без да се замисля. Така ме спечели.

– С няколко изключително амбициозни проекта в театъра смятате ли, че е възможно и нужно Националният дворец на културата да се превърне в най-мащабния дом на българския театър?

– В Националния дворец на културата се отварят няколко нови театрални пространства, които стават част от огромен културен механизъм, адекватен на времето, мястото и необходимостта от културни стратегии. Освен тях в Двореца се случват впечатляващо количество събития от всички сфери на изкуството. Мястото заживя отново и започва най-после да оправдава идеята и името си. В европейски контекст ние имаме нужда от културно представителство от такъв мащаб, за да използваме наистина творческия си потенциал и необходимост и да влезем в равностоен и смислен диалог с останалите. Смятам, че НДК в момента е най-мащабният дом за българска култура и така и трябва да бъде.

– От голямата картина да се пренесем във Вашата лична. Получихте поредна номинация за „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. Как ви влияят наградите?

– Наградите са един от начините да разбереш, че има смисъл от работата ти. От друга страна толкова много произведения, от които има смисъл, никога не са били награждавани, че ми е трудно да формулирам отношението си. В случая номинацията ми за „Аскеер“ е огромен комплимент, който приемам с благодарност.

– Зад пиесите ви, между които и най-новата „За теб“, стоят съвременни човешки истории. Напълно измислени ли са те, или героите в света, който създавате с думи на сцената, са хора от вашето обкръжение?

– Трудно ми е да кажа. Понякога мисля, че съм измислила нещо, а след време си спомням, че всъщност съм го преживяла и преразказала. Аз съм много добър слушател, колекционер и крадец на емоционални възходи и падения. Ако трябва да съм честна – думите са мои, но някои от събитията са се случили някога…, някъде.

– Диалозите във вашите пиеси са много живи, бихте ли ни разкрили процеса на създаването им, как се раждат в главата Ви?

– Те не се раждат насила, аз така говоря.

Аз съм колекционер и крадец на емоционални възходи и падения, казва драматургът. Снимка: Виктор Чучков

– Навярно познавате текстовете на другите номинирани в същата категория – „Семеен албум“ на Малин Кръстев и „Мадам Мишима“ на Елена Алексиева. Има ли тенденция, която очертават тези три нови български пиеси? Как трите, събрани заедно, обясняват нас, днешните българи?

– В едно съм абсолютно сигурна: нито един от тримата номинирани не е имал за цел да обяснява днешните българи. Всеки от нас по своя, дълбока и много лична причина, е написал театрална пиеса, и само по това си приличаме. А то не е малко.

– И трите залагат на малък брой персонажи и търсят камерно изпълнение. Какво Ви спира да създадете текст с 20-30 души на сцената?

– Мога да отговоря само от свое име. В пиесите си говоря и споделям неща, които се казват между много близки хора. Никога не съм знаела как да разпределя една тайна между 30 човека.

– Ваши текстове са поставяни и издавани в редица държави. Какво задържа млад артист като Вас в България, ако има възможност за реализация в чужбина?

– Има две причини да останеш там, където си: от любов или защото намираш смисъл. Аз имам и двете причини.

-Как бихте назовали пиеса, в която Вие самата сте главното действащо лице?

– Ти си ми…