VivaPay

Янка Рупкина не се страхува от коронавируса: Бог ме пази

Оцелях в една тежка катастрофа и мисля, че пак ще оцелея, казва народната певица и запява (видео)

Хванала Петко Славейков за бронзовата ръка, днес Янка Рупкина запя „Мари Станко“ на площад „Славейков“. Снимка: Площад Славейков/Xiaomi Mi Note 10, предоставен от Vivacom - Янка Рупкина не се страхува от коронавируса: Бог ме пази

Хванала Петко Славейков за бронзовата ръка, днес Янка Рупкина запя „Мари Станко“ на площад „Славейков“. Снимка: Площад Славейков/Xiaomi Mi Note 10, предоставен от Vivacom

Както и да ни предупреждават и плашат медиите, софийски улици продължават да са оживени по време на извънредното положение заради коронавируса. Атмосферата обаче е извънредно необичайна. Времето е приятно, слънцето грее – но без онази приветливост на пролетта. Тишината е тягостна – чувство, което не могат да разсеят и отприщилите се птичи песни. Омотани с шалове, шапки и очила, мнозина пресичат площад „Славейков“ на бегом, така сме и ние – все се намира нещо за вършене, когато погледът ни привлича една позната фигура, Янка Рупкина. Настанила се е до бронзовите баща и син Славейкови, хванала единия за ръка и примижава под плахите слънчеви лъчи. Без маска, без ръкавици, с усмивка. 

Трудно е да се устои на подобна случайност, затова решаваме да я поздравим, да се поинтересуваме каква е причината да се изложи така безстрашно на срещите с хора като нас. Последвалия кратък разговор, разбира се, провеждаме на разстояние поне 2 метра.

„За себе си не се страхувам, защото съм преживяла какво ли не, но мисля, че от този вирус трябва да се предпазваме“, ни казва г-жа Рупкина, споменавайки едно събитие преди 48 години.

„Както виждате, съм и без маска – продължава със смях. – Просто мисля, че Бог ме пази, защото оцелях в една тежка катастрофа и мисля, че пак ще оцелея. Самолетната катастрофа на летище „София“, с Паша Христова и танцьорите. Така че дано Бог ни пази, както и вас, хората, приятелите. Нужно е да се предпазваме с каквото можем, да пазим близките си, но то се налага човек да излезе.“

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

През декември 1971 г. народната певица е сред група български артисти на борда на Ил-18, който пламва минути, след като се издига от летище София. Загиват 32-ма, Янка Рупкина е сред оцелелите.

Днес народната певица е на 81 години, във възраст, за която COVID-19 е особено опасен и нерядко смъртоносен. Затова я питаме какво наложи да излезе навън. Оказа се, че го е направила заради съпруга си – „трябваше да уважа едно желание на моя съпруг, да му помогна“.

Питаме я защо не си стои вкъщи, не спазва ли карантината.

„Спазвам я, откакто съм жива – казва Янка Рупкина. – Внимавам, разбира се, да не се заразят близките ми, ако и аз съм болна, винаги вземам мерки. И сега наистина е малко опасно за моите близки вкъщи, защото съпругът ми е на легло с инсулт. Но да ви попитам – има ли по-страшен от човешкия вирус? Егоизмът, например… Много са.“

Каза ни и как се „ваксинира“ срещу „човешкия вирус“:

„На злото аз винаги отвръщам с добро и Бог ме пази и ми помага в най-трудните моменти. Мисля, че и в този случай ще ми помогне. Ще се радвам, ако по-малко хора се разболеят от този тежък вирус. Аз също съм завършила за медицинска сестра, така че надявам се, че всичко ще отмине. Лошото е, че хората се страхуват, у всеки човек има страх. Но не бива да прекаляваме, да се задълбочаваме, да мислим само за това – иначе не можем да се избавим. Трябва да се мисли малко по-другояче по всички въпроси.“

Г-жа Рупкина ни разказа, че вкъщи тя пазарува и чисти, но и синът ѝ ѝ помага. Пее ли понякога в домашни условия, я питаме.

„Попявам понякога… Съседите не протестират, те много обичат да слушат. Но съпругът ми не иска, защото моят глас е малко силен. Щастлива съм, защото гласът ми все още е в същите тоналности, в които съм си пяла преди години.“

Последното ѝ излизане пред публика е било съвсем наскоро – на 3 март в Бургас. Когато мине карантината, се надява пак да тръгне на концерти по села и градове. Има и покани за чужбина, тези дни я навестили „едни момчета от Америка, певци“, с които ще запишат албум.

Пак се връщаме на коронавируса. Според г-жа Рупкина е правилно решението да бъдат спрени културните събития, докато отмине пикът на заразата. Но не смята, че ограниченията са достатъчни, за да се опазим:

„Няма как, как да се предпази човек? Добре, да стоим на метър и половина, но вирусът е и във въздуха, моето момиче“.

Накрая все пак пожела да ни вдъхне надежда:

„Нека всички да имат кураж и да предпазват своите близки, като опазват и себе си. Да помагат с каквото могат на хора в тежко положение и да вярват, че всичко ще мине. Както Левски е казал: Без вяра и сила няма оцеляване“.

И за да подчертае думите си, запява. Гласът ѝ, обиколил света с „Мистерията на българските гласове“, събра тълпа и на площад „Славейков“, дори по време на коронавирус.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg