Както и да ни предупреждават и плашат медиите, софийски улици продължават да са оживени по време на извънредното положение заради коронавируса. Атмосферата обаче е извънредно необичайна. Времето е приятно, слънцето грее – но без онази приветливост на пролетта. Тишината е тягостна – чувство, което не могат да разсеят и отприщилите се птичи песни. Омотани с шалове, шапки и очила, мнозина пресичат площад „Славейков“ на бегом, така сме и ние – все се намира нещо за вършене, когато погледът ни привлича една позната фигура, Янка Рупкина. Настанила се е до бронзовите баща и син Славейкови, хванала единия за ръка и примижава под плахите слънчеви лъчи. Без маска, без ръкавици, с усмивка.
Трудно е да се устои на подобна случайност, затова решаваме да я поздравим, да се поинтересуваме каква е причината да се изложи така безстрашно на срещите с хора като нас. Последвалия кратък разговор, разбира се, провеждаме на разстояние поне 2 метра.
„За себе си не се страхувам, защото съм преживяла какво ли не, но мисля, че от този вирус трябва да се предпазваме“, ни казва г-жа Рупкина, споменавайки едно събитие преди 48 години.
„Както виждате, съм и без маска – продължава със смях. – Просто мисля, че Бог ме пази, защото оцелях в една тежка катастрофа и мисля, че пак ще оцелея. Самолетната катастрофа на летище „София“, с Паша Христова и танцьорите. Така че дано Бог ни пази, както и вас, хората, приятелите. Нужно е да се предпазваме с каквото можем, да пазим близките си, но то се налага човек да излезе.“
През декември 1971 г. народната певица е сред група български артисти на борда на Ил-18, който пламва минути, след като се издига от летище София. Загиват 32-ма, Янка Рупкина е сред оцелелите.
Днес народната певица е на 81 години, във възраст, за която COVID-19 е особено опасен и нерядко смъртоносен. Затова я питаме какво наложи да излезе навън. Оказа се, че го е направила заради съпруга си – „трябваше да уважа едно желание на моя съпруг, да му помогна“.
Питаме я защо не си стои вкъщи, не спазва ли карантината.
„Спазвам я, откакто съм жива – казва Янка Рупкина. – Внимавам, разбира се, да не се заразят близките ми, ако и аз съм болна, винаги вземам мерки. И сега наистина е малко опасно за моите близки вкъщи, защото съпругът ми е на легло с инсулт. Но да ви попитам – има ли по-страшен от човешкия вирус? Егоизмът, например… Много са.“
Каза ни и как се „ваксинира“ срещу „човешкия вирус“:
„На злото аз винаги отвръщам с добро и Бог ме пази и ми помага в най-трудните моменти. Мисля, че и в този случай ще ми помогне. Ще се радвам, ако по-малко хора се разболеят от този тежък вирус. Аз също съм завършила за медицинска сестра, така че надявам се, че всичко ще отмине. Лошото е, че хората се страхуват, у всеки човек има страх. Но не бива да прекаляваме, да се задълбочаваме, да мислим само за това – иначе не можем да се избавим. Трябва да се мисли малко по-другояче по всички въпроси.“
Г-жа Рупкина ни разказа, че вкъщи тя пазарува и чисти, но и синът ѝ ѝ помага. Пее ли понякога в домашни условия, я питаме.
„Попявам понякога… Съседите не протестират, те много обичат да слушат. Но съпругът ми не иска, защото моят глас е малко силен. Щастлива съм, защото гласът ми все още е в същите тоналности, в които съм си пяла преди години.“
Последното ѝ излизане пред публика е било съвсем наскоро – на 3 март в Бургас. Когато мине карантината, се надява пак да тръгне на концерти по села и градове. Има и покани за чужбина, тези дни я навестили „едни момчета от Америка, певци“, с които ще запишат албум.
Пак се връщаме на коронавируса. Според г-жа Рупкина е правилно решението да бъдат спрени културните събития, докато отмине пикът на заразата. Но не смята, че ограниченията са достатъчни, за да се опазим:
„Няма как, как да се предпази човек? Добре, да стоим на метър и половина, но вирусът е и във въздуха, моето момиче“.
Накрая все пак пожела да ни вдъхне надежда:
„Нека всички да имат кураж и да предпазват своите близки, като опазват и себе си. Да помагат с каквото могат на хора в тежко положение и да вярват, че всичко ще мине. Както Левски е казал: Без вяра и сила няма оцеляване“.
И за да подчертае думите си, запява. Гласът ѝ, обиколил света с „Мистерията на българските гласове“, събра тълпа и на площад „Славейков“, дори по време на коронавирус.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение