Япония преди императорите, реплики в Археологическия музей

Най-старите материални следи от човешко присъствие в Япония са представени в НАИМ от 25 до 31 октомври. Реплики на керамични богини, почитани от най-старото население на далечния архипелаг през огромния период Джомон (ок. 14 000 г. пр. Хр. – ок. 300 г. пр. Хр.), и снимки на каменните кръгове, в които са откривани статуетките и съдовете, са наредени в изложба – част от Дните на японската култура в България.

Когато стане дума за стара Япония, лесно си представяме периода Сенгоку, тоест епохата на гражданските войни между големите феодални князе – даймьо. Перфекционизмът в Пътя на воина, красиво изработените оръжия и суровата дисциплина на дзен веднага изплуват във въображението. Някои любители се интересуват и от процъфтяващата градска култура от епохата на бляскава изолация под властта на шогуните Токугава. Театърът, поезията и изобразителните изкуства представляват славата на островната империя.

Но векове преди тези времена, всъщност преди началото на писмената история, човешкият вид вече обитава японските острови. Там се развива култура, която още не можем да наречем цивилизация, защото не познава градския живот. Дългият период Джомон, тоест епохата на „връвната керамика” е оставила след себе си съдове със специфична декорация, напомняща шарките на връв. Аналог на тези орнаменти съществуват и в най-древната европейска керамика. Също като най-старите европейски населения, далечните предшественици на японския народ създават силно стилизирани женски фигури – може би на богини. Стилът им обаче е толкова своеобразен, че всякакви паралели с Европа спират дотук. Няколко типа глинени идоли свидетелстват за дълго развитие на художествените умения. Дали наличието на тези женски тела не означава начало на земеделски култ към плодородието?

Каменните кръгове, в които е откривана керамиката, може би отново донякъде напомнят за европейските кромлехи, та дори и за Стоунхендж и гробищните кръгове в Микена, но аналогията може да бъда само повърхностна. Намираме се в хилядолетията преди писмената история, отначало и преди работата с метал. Докато на азиатския материк е опитомен конят, японската култура от епохата Джомон още не познава това животно, нито военната йерархия, до която води разпространението на домашните коне. Едва по-късната, вече историческа култура Ямато, която съзнателно подражава на Китай, ще донесе със себе си желязото, благородното ездитно животно и началото на императорската традиция, дефинираща принадлежността към собствено японския народ.

Между Япония и България съществуват прекрасни връзки в областта на археологията. Александровската царска гробница е съвместно открита в 2000 г. от принц Акишино и българския президент Първанов, след като японски дарители помагат експонирането на находките от обекта.

Изложбата бе открита от Негово Превъзходителство посланика на Япония в София Шиничи Яманака.

Изложбата за периода Джомон в Археологическия музей ще продължи до 31 октомври.