Япония вдигна забраната за китолов след 33 години

Първите няколко кораба вече се върнаха с улова си от първия търговски лов на китове в Япония от десетилетия. Въпреки международната критика, след 33 години забрана страната разреши китолова, но все пак има ограничения – корабите могат да уловят не повече от 227 кита общо тази година, съобщава Би Би Си.

Последният търговски улов се състоя в Япония през 1986 г., от тогава ловят китове единствено за научни цели. Но след оттеглянето на страната от Международната комисия по китолов (IWC), тя вече не се подчинява на нейния правилник. Япония дълги години опитваше да оспори, че има начини да се задоволи индустрията, но да се запази популацията на огромните морски бозайници.

Според повечето от търговците, възобновяването на китолова позволява една вековна традиция да бъде съхранена за поколенията.

„Сърцето ми прелива от щастие – коментира един от китоловците. – В родния ми град хората ловуват китове повече от 400 години.”

„Не мисля, че младите знаят как да готвят или да ядат китово месо. Искам повече хора да го опитат поне веднъж”, казва друг.

Но експертите са загрижени, че това е просто началото на индустрия, която тепърва ще търси развитие, а популацията на китовете по бреговете на Япония няма да се справи със задачата да покрие търсенето на пазара. Ако през 2019 г. е позволено да бъдат убити 227 кита, квотата миналата година, нужна на Япония да събере данни за състоянието на популацията, е била 333 морски бозайника.

Първи реагираха природозащитните организации „Грийнпийс” и „Sea Shepherd”, но казват, че засега нямат конкретен план за действие, за да бъде върната забраната.

В Япония настояват, че китоловът и консумацията на месо от кит е част от културата им. Има общности по японските брегове, които ловуват морските бозайници от векове, но употребата им в японската кухня започва след Втората световна война, когато друг тип месо се намирало трудно.

Заради лова китовете са докарани до ръба на изчезването си в края на XIX и началото на ХХ в. През 1986 г. всички членове на IWC приемат мораториум върху китолова, за да се възстанови популацията. Страните, разчитащи на тази търговия, като Япония, Норвегия и Исландия, са предполагали, че забраната ще е само временна, докато не се решат позволени квоти. Вместо това мораториумът се превръща в постоянен.

От трите видове, разрешени за лов – сейвал, ивичест кит на Брюде и вид беззъб кит – единствено сейвалът е застрашен, но популацията му расте в последните години. 25 представители на този вид ще бъдат убити тази година, а най-висока е квотата за Брюдеевия кит (150).

От 1987 г. насам Япония е убила между 200 и 1200 кита, използвани за научни цели. Според критиците това е просто прикритие, тъй като след приключване на изследванията месото все пак се озовава на пазара. През 2018-а страната на изгряващото слънце направи поредния опит да убеди IWC да вдигне забраната, но след като не успя, от юли 2019 г. вече не членува в организацията.

Само няколко часа, след като корабите потеглиха в океана, ловците се завърнаха с първия си улов – труповете на два морски бозайника бяха демонстрирани на брега на град Куширо, остров Хокайдо.

Обикновените граждани също не възразяват забраната да бъде вдигната и я обосновават с японската кухня, където китовото месо преди е било важна част от трапезата. По данни на японското правителство, през 1964 г. японците са изяли 154 хил. тона китово месо. През 70-те и 80-те пърженото месо от кит се е сервирало в столовата на училищата, а през 2017 г. годишната дажба месо от най-едрите морски бозайници се равнява на две супени лъжици на глава от населението.