Яра Бубнова: Аз съм с руски произход, но у дома се псуваше на арменски и идиш

Елеонора Митрофанова посещава събитията в Националната галерия често, казва в интервю за „24 часа“ директорката на НГ Ярослава Бубнова. Разговорът с нея е по повод разразилия се обществен дебат за състоянието на Националната галерия, петицията за свалянето ù от поста, за отношението към Русия, за проблемите с опазването на колекцията и излиза в контекста на вече обявения конкурс за нов директор на галерията след края на мандата на Бубнова.

„Понякога Митрофанова идва на откриванията или в работни за галерията дни. През седмицата, преди да стане този инцидент, тя беше на откриването на изложбата на Камен Старчев в САМСИ (Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство) и там не се случи нищо драматично. Смятам, че независимо на каква държава е един посланик, по отношение на културни събития тя има право на достъп. И мисля, че всичко това отвлече вниманието от изложбата на „Герила Гърлс“, на мен ми е много жал, готвихме я две години заедно с Българския фонд на жените“, твърди в интервюто Бубнова.

Според нея Елеонора Митрофанова е била поканена като част от обичаен списък на лица, получаващи покани за всички събития в галерията. В списъка са още Президентството, Народното събрание, Министерският съвет, както и 40 посолства.

Директорката на Националната галерия смята, че подписаната от 1700 души петиция за нейното сваляне е „тормоз и преследване“ и се е почувствала силно обидена. Освен че не вярва някой от подписалите петицията да е влизал в Националната галерия наскоро или когато и да било, тя не изключва възможността да предприеме действия срещу авторите на петицията, след като напусне официалната си позиция на директор.

„Ако бих могла махленски да се разправям в социалните мрежи, това щеше да се случи. Не мога да си го позволя, защото независимо от тази петиция представлявам Националната галерия, зад мен стоят над 40 души професионалисти, повечето от които са млади хора“, казва тя пред „24 часа“.

По думите ù, за пръв път в галерията има истинско фондохранилище, а аварии са се случвали и преди.

„На гражданите не им е известно например, че министър на културата е газил тук във вода до коленете“, разказва Бубнова.

На въпрос защо изкуствоведът Пламен П. Петров е предизвикал скандал, твърдейки, че картини на Златю Бояджиев са били почиствани със слюнка, Яра Бубнова отговаря:

„Мога да предложа на него и на целия свят голямо количество публикации, в това число на водещи музеи, в частност „Гети“ и „Метрополитън“. Човешката слюнка е най-неагресивната форма на ензимна течност. Ензимите в слюнката не нарушават нито живописния слой, нито лака, нито нещо друго. Колежката, която беше обвинена в това, че е почистила картини на Златю Бояджиев със слюнка, е висококвалифициран специалист, завършила е образованието си в Художествената академия и след това е живяла повече от 10 г. в чужбина и е работила в прочут музей там. Тази методология е древна като света и това, че някои колеги явно не са виждали как се реставрират картини или поне как се проверяват за замърсяване, е техен проблем.“

По тази тема „Площад Славейков“ публикува подробно разяснение още през 2023 г. в разговор с реставраторката преди откриването на изложбата по случай 120-годишнината от рождението на Златю Бояджиев.

Вижте още: РЕСТАВРИРАТ ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ ПРЕДИ 120-ИЯ МУ РОЖДЕН ДЕН

В интервюто Яра Бубнова отговаря и на въпросите за качеството на колекцията на Националната галерия, за което е категорична, че не отговаря на обвиненията в „провинциалност“. Тя твърди, че галерията е била „въвлечена в изземване на колекцията на Васил Божков поради обвиненията от специализираната прокуратура, с което почти целият ни състав – 85% от служителите, се занимаваше до юни 2021 г. всеки ден от 9,30 ч. до 18 ч., в това число и през почивните дни“. Припомня и решенията на прокуратурата, че не е наличен конфликт на интереси между официалния ù пост на директор на НГ и ангажимента ù с Института за съвременно изкуство.

Особено внимание се отделя на руския произход на Яра Бубнова, който е един от често срещаните лайтмотиви при дебатите около Националната галерия. Директорката често е обвинявана в пристрастия към Русия и липса на позиция по отношение на войната.

„Много е несправедливо да се твърди, че аз не съм се изказала за тази война. Направих го още през февруари 2022 г., както и по повод 2014 г. при анексията на Крим, има интервюта и публикации. И до днес го наричам агресията на Русия срещу независимата държава Украйна. Нееднократно съм била в Украйна, имам много приятели оттам. Още в самото начало на войната с колегите направихме нещо много важно. През април 2022 г. открихме изложба на живи художници, живеещи в Украйна. Много от тях са мъже и им беше забранено да излизат от страната заради военните действия. И когато ние анонсирахме изложбата, на откриването не дойде никой. Оказа се, че хората са смятали, че победата ще се случи лесно и затова не е било нужно да си губят времето, за да гледат творбите на някакви украински художници. Българските политици не си направиха труда да видят това. Това се нарича етичен терор – когато другият човек не е като теб. (…) Да, аз съм от руски произход – единственото нещо, което човек не може да промени. Въпросът не е в това кого аз осъждам, а какво мога да направя. Галерията доброволно работеше месец, събирайки помощи и изпращайки ги в Украйна.“

В подробното интервю тя разкрива и причините да дойде да живее в България.

„Омъжих се за един българин (художника Кирил Прашков – бел. ред.), защото много го харесвах. Семействата ни принадлежаха към една и съща професионална общност, така че бързо намерихме общ език. Оженихме се през 1984 г. първо в Москва, после тук. Дойдох в България декември същата година, тръгнах на курсове по български език. По онова време се създаваше галерията към фондация „Людмила Живкова“ и аз подадох документи за уредник. Работя от 10 октомври 1985 г. и дълго време едновременно бях и екскурзовод, и библиотекар в галерията. Израснах в стандартно семейство. Имам слаби отношения с руския етнос. Родителите на майка ми – баба ми е арменка, дядо ми е евреин. На баща ми майка му е татарка на име Фатаха, а татко му е руснак. Така че в моето семейство преобладаваше предимно арменска кухня и роднините ми псуваха на арменски и на идиш, защото смятаха, че ние, децата, нищо не разбираме. Родителите на майка ми са тежко пострадали от революцията и болшевизма. Другият ми дядо беше убеден комунист, участник във Втората световна война. Татарската ми баба е лежала в затвора по време на сталинските репресии. До голяма степен арестуването ù обърква разсъдъка ù, защото децата ù почти 9 месеца са били вкъщи сами. Моите родители бяха страшно амбициозни. Разведоха се, когато бях на 6 г. Дълги години се занимавах със спорт и балет. Водеха ме много на театър, караха ме да чета поезия. Приучаваха ме да се превръщам в цивилизован културен човек.“

След края на мандата си Яра Бубнова възнамерява да пише, да работи по големи изложби заради дългогодишните си контакти с някои от най-големите куратори и художници в света.

„Ако някой си мисли, че след като не съм директор, ще изчезна от лицето на Земята, няма да се получи“, завършва Бубнова.