Яра Бубнова: Ще приемем Паметника на съветската армия в Музея на социализма

Можем да приемем Паметника на съветската армия в Музея на социализма, съобщи пред „Площад Славейков“ директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова след среща днес с областния управител на София Вяра Тодева. Срещата се е провела край монумента в Княжеската градина. 

Преместването на паметника е сред приоритетните въпроси, по които работи Областната администрация на област София „с оглед на обществения интерес, демонстриран както от гражданското общество, така и в решението на Столичния общински съвет“, се казва в съобщение в сайта на управата. Поискано е от кмета на Столична община представянето на наличната проектна документация, послужила за изграждане на паметника, както и плана за организация и изпълнение на преместването му, изработен през 90-те години на XX век.

„Реално теренът в Музея на социалистическото изкуство не е голям, а количеството бронзови елементи, които трябва да се поберат в него, е значително – обясни пред „Площад Славейков“ Бубнова. – Централната композиция е с 12 метра височина – това е над 4-етажна сграда; другите две фигури са високи по 8, 50 метра; има още три релефа, монтирани отстрани на пилона – те са по 6 метра дълги и 2,20 метра високи. Има и две големи групи с фигури, те са 2,5 метра високи, в тази композиция влизат и 10 бронзови венци. Градинката на Музея на социализма е много малка и е трудно да се говори за запазване на художествения смисъл на паметника на това място, защото тази градинка е пълна със скулптури, монтирани върху постаменти. Но трябва да се намери някакво решение. Необходимо е да се направи геодезично проучване на терена дали ще понесе тези скулптури, трябва да се знае и каква ще бъде финансовата страна на въпроса, кой ще я поеме.“

Вяра Тодева е посетила днес Музея на социализма и се е уверила какви са наличните площи. Заедно с инженери от екипа ù са обмисляли дали би могло фигурите от Паметника на съветската армия да бъдат експонирани в този музей.

„На този свят няма нищо невъзможно, така че – да, би могло, но с големи инвестиционни усилия, с разместване на много от скулптурите“, каза директорката на Националната галерия.

Според Яра Бубнова бронзовите елементи от паметника може да бъдат разположени и другаде – например в парка на Националния исторически музей.

„След демонтажа този паметник става исторически артефакт. Този период няма как да го задраскаме и забравим, той отнема половин век и Историческият музей би могъл да приеме скулптурите от този паметник и да поеме опазването му. Може да се намерят и други решения“, коментира Бубнова.

Според нея след преместването паметникът трябва да бъде възстановен приблизително във вида, в който е бил експониран първоначално:

„Може би с намаляване височината на постамента, да не се извисява, тъй като това се възприема негативно. Но поне да се види какъв смисъл е бил вложен в този паметник – той не е просто набор от фигурки, паметникът се е опитвал да внушава някакво послание. Именно внушението го прави идеологически паметник“. 

Инженерът от екипа на Вяра Тодева е информирал Яра Бубнова, че бронзовите фигури на паметника са кухи и запълнени отвътре с бетон – именно заради това е оцелял без поддръжка толкова време.

„Като историк на изкуството бих запазила този паметник и бих предложила да бъде разположен в някакви пространствени съотношения във вида, в който е в момента. А като директор бих казала, че на Музея ще му е полезно придобиването на сваления от такава височина паметник, защото хората ще искат да го видят и ще посещават музея“, каза Бубнова.

Попитахме я като рускиня какво е отношението ѝ към процеса по демонтажа на този паметник.

„Аз нямам етническо отношение в дадения случай – отговори Яра Бубнова. – Смятам за изключително грешно насажданото от медиите мнение, че всички руснаци мислят еднакво, че македонците мислят нещо друго, а българите – трето. Паметникът е исторически артефакт в градското пространство, за него осъзнато е избрано това място. В момента обществото не иска този паметник, иска да освободи пространството. И след като обществото е решило, ние се надяваме поне да се опазят художествените произведения, след като вече няма да има ансамбъл.“