Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ярост срещу претенденти за Оскар с печални исторически пропуски

Алън Тюринг е представен не като велик учен, а като митологичен гей, гневят се критици

Бенедикт Къмбърбач в образа на Алън Тюринг в "Игра на кодове". - Ярост срещу претенденти за Оскар с печални исторически пропуски

Бенедикт Къмбърбач в образа на Алън Тюринг в "Игра на кодове".

Истинската битка за Оскарите започна след премиерите на „Игра на кодове” и „Селма”. И двете ленти се наредиха веднага сред възможните претенденти за Американската филмова награда. Почти на секундата обаче авторите им бяха „плеснати през ръцете“ заради допуснати неточности в историческите факти в тях, пише „Индипендънт“.

„Игра на кодове”, който разказва за Алън Тюринг – британския математически гений, разбил кода на нацистите, беше обвинен ъв фактологическа либералност.

Тюринг е понижен във важността си и е изобразен като „карикатура на измъчен гений”. Това поне е усещането на американския журналист Крисчън Карил, който смело твърди, че филмът изопачава истинската същност на един от пионерите в компютърните науки. Карил смята, че лентата не представя достатъчно правдиво работата на криптоанализиторите, които успяват да разбият кода „Енигма”.

„Изобразяването на хомосексуалността на Тюринг е „уродлива помия”, която превръща „истинския жизнен и мощен Тюринг в някакъв почти митологичен гей, който мрънка и се оплаква от хомофобите“, казва Крисчън Карил. Въпреки тези оценки, Карил не препоръчва филмът да бъде изваден от задаващия се сезон на наградите.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Далеч от ласкави са и коментарите за биографичната лента за Мартин Лутър Кинг Джуниър „Селма”. Статия, публикувана във „Вашингтон Поуст”, настоява ожесточено филмът с участието на Дейвид Оуелоу да бъде посечен от кандидат-лауреатите за статуетки.

В лентата се твърди, че президентът Линдън Джонсън е бил против движението за граждански права и с доста голяма неохота е въвлечен да подкрепи епичния Поход до Вашингтон на доктор Книг през 1965 година. Авторът на материала – Джоузеф Калифано, е бивш домашен помощник на президента Линдън Джонсън и е категоричен, че в „Селма” има печални исторически пропуски до степен, че филмът трябва да излезе от състезателните списъци на киногилдията в Америка и по света.

Според Калифано походите са били идея именно на Джонсън, позовавайки се на копие от телефонен разговор между Кинг и президента, проведен два месеца преди епохалната кампания. В разговора Джонсън е този, който настоява доктор Кинг да създаде политическа подкрепа сред белите за създаване на закони, които да дадат граждански права и на цветнокожите. Джонсън е този, който препоръчва поредицата от маршове, които кулминират в историческия Марш до Вашингтон за работни места и свобода, да тръгнат от Юга – най-неподатливият на промени регион в Америка, що се отнася до права на хората с различен цвят на кожата. Джонсън е този, който агитира Кинг да документира със снимков материал бруталните расистки насилия и след това да ги предостави в медиите. Поне такива са твърденията на Джоузеф Калифано.

Ава Дюверне, режисьорката на „Селма”, използва пространството на Туитър, за да отвърне на удара. „Твърдението за това, че маршовете са идея на Линдън Джонсън, е обидно за черните граждани, които всъщност са инициатори на тези събития. В крайна сметка хората са тези, които разчитат историята. Не приемайте моята дума или тази на Линдън Джонсън за свръхестествено правдиво представяне на фактите. Нека тази история оживее у вас според собствените ви представи”, написа в интернет Дюверне.

Оплаквания за фактологически неточности не подминаха и миналогодишния крал на филмите „12 години робство”. Същото сполетя и „Капитан Филипс”, както и „Клубът на купувачите от Далас”.

„Не е лошо да припомним на Калифано, Карил и всички други, които са се захванали да критикуват, че това е разказвателен филм. Не е нито документална лента, нито исторически запис на събитията. Това е кино. Драматурзите си позволяват да боравят с исторически факти, както намерят за добре, още от времето на Шекспир”, застава зад режисьорските решения списание „Варайъти”.

Миналата година истинската Филомена Лий, която 50 години търси принудително взетия от нея син и даден за осиновяване, придаде друга гледна точка на ленти, базирани на истински събития. Когато журналистите я попитаха за акуратността в пресъздаването на фактите в номинирания за Оскар „Филомена“, тя вдигна рамене с усмивка, казвайки: „Има някои заблуди и неточности във фактите, но това е кино, така че всичко е наред.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах