Художникът и илюстратор Ясен Гюзелев откри изложба-ретроспектива в Софийската градска художествена галерия. Експозицията проследява творческия му път от изящните рисунки в Художествената гимназия в края на 70-те години, през големия му шедьовър по Алиса, до скорошните му рисунки към „Декамерон“ на Бокачо.
Срещаме се с артиста в разгара на подготовката му за изложбата в София – само няколко часа преди официалното ѝ откриване в четвъртък. Разговаряме с Ясен Гюзелев за творчеството му, какво е изгубил и спечелил през годините, за Алиса, споровете около Българския Лувър, повсеместната мизерия в българската култура и защо е излишно Министерството на културата.
– Можете ли да се абстрахирате достатъчно от творбите в изложбата и да анализирате автора им?
– Понякога мога, но това е моментно състояние. При мен се редуват непрекъснато състояния, които ту оценявам по един по-висок начин, в следващия момент или на следващия ден бих могъл да се отчая и да реша, че всичко, което съм рисувал през тези години, е безсмислено и неособено талантливо, неособено важно. Разбира се, като правя сега тази изложба може би една от целите е именно това – да се анализирам, да се погледна малко отстрани.
Анализът, който бих направил за себе си е, че видях една константа в моето развитие. Още от 13-14 годишен до сега тя като една червена нишка може да се проследи в целия път, който съм извървял. Това е, което е за мен интересното, а от друга страна поглеждайки така почти всичко по-важно от знаковите неща, ми се струва, че бих могъл да се върна и да използвам някои от предишните си похвати или начин на работа. Полезно е може би да си припомня някои неща, които съм минал и може би съм позабравил.
– Гледайки по-ранните си творби, откривате ли нещо от художника, което сте изгубили безвъзвратно?
– Някои неща по пътя се загубват за сметка на нещо друго, което е дошло на тяхно място. Може би точно това сега ми се иска да направя – да преоткрия някои от предишните си находки. Да взема един урок от самия себе си.
– Кога сте се чувствали най-зрял като артист?
– Не знам, аз доскоро имах чувството, че съм млад, прохождащ, макар че вече отдавна имам самочувствието на професионалист. Почувствах се вече художник на може би 29-30 години. Между другото, тогава си мислех, че вече съм много възрастен човек, което е типично за човек излязъл от ранната младост. Сега гледам с усмивка на такова нещо, бил съм всъщност много млад. Тогава може би това усещане е дошло, защото съм живял и като артист.
– Вашата работа по „Алиса в Страната на чудесата“ беше приета изключително бляскаво. Как смятате, че тя е променила света на илюстрацията?
– Разбира се, тя е една необикновена творба в по-тесния смисъл на това как се прави илюстрация. Уникална е като композиция, като техника до голяма степен. Тя е рисувана с темпера върху дъска, грундирана. Обикновено илюстраторите ползват по-леки техники. Не знам дали в световен мащаб може да се говори, че нещо е променила коренно, но безспорно направи впечатление, прави впечатление и досега.
Дотолкова вече идентифицират с мен тази творба, че ардиректорката на едно американско издателство, с което имам някакви проекти, ми каза: „търся работа за вас, ама не мога да открия такъв текст, който да може да бъде илюстриран в една обща илюстрация, която да бъде разчленявана“. И аз казах – ама това не е задължително, аз това съм го направил веднъж или два пъти, аз работя по по-конвенционален начин, т.е. отделни рисунки, които си вървят по страниците на текста. В този смисъл, тя прави особено впечатление и донякъде наистина много тясно ме свързват именно с тази работа.

„Илюстратори като мен вече са екзотично предимство“, казва Гюзелев.
– Имате ли нещо, което мечтаете да илюстрирате?
– Да, имам много неща, споменавал съм и преди, да не се повтарям. Нещата идват от само себе си. Някой път неочаквано едно предложение, което не е сред предпочитаните и мечтаните, може да се окаже най-подходящо за мен в определения момент. Разбира се, на мен ми е приятно да работя, вече издателите ме познават – около света на класиката, било по-древна, било по-нова, че дори и модерна. Мисля, че в този дух ще продължа да работя.
– Как се цени илюстраторът в ерата на „Фотошоп“?
– Не знам скоро дали изобщо ще има такива хора като мен, които рисуват по аналогов път, така да кажем. И засега все още това е може би някакво екзотично предимство, защото наистина младите все повече работят изключително с компютърните програми. Такива като мен стават някаква рядкост, която определени издатели ценят и търсят, но не знам занапред дали няма изобщо да отпадне едно такова изучаването на това умение, което ние практикуваме и дали няма да премине изцяло на техниката, която, средството, което е компютърът.
– Какво биха изгубили читателите тогава?
– За мен все още оригиналът, направен на ръка, е безценен и несравним с всичко, което може да направи компютърът. Той, разбира се, може да прави чудеса, но според мен технологиите трябва да се използват там, където е трудно или невъзможно да постигнеш нещо на ръка или би ти спестило много време. Не е необходимо, когато имитираш това, което може да направиш с молив или четка върху листа, нали голяма част от тези програми точно това правят – имитират ефекта на четката, на акварела, на различни видове хартия. Тогава по-добре човек наистина да работи в реалния живот, с реални материали. Но когато търсиш други ефекти, разбира се, много е хубаво, че може компютърът да помогне. Пак казвам – за мен оригиналът остава несравнимо по-ценен и винаги мога да го различа от това, което е правено виртуално.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение