Ясен Гюзелев: Министерството на културата е излишно, то е остатък от социализма

– Кои течения в историята на българското изкуство са най-впечатляващи за вас?

– Като вземем Средновековието с византийския стил, който се налага в България по естествени причини, има прекрасни образци и на църковна стенопис, и на иконите. Това е един връх, разбира се, после има упадък, затишие, следващият впечатляващ епизод в българското изкуство е следосвобожденското развитие, при което толкова бързо български художници усвояват и догонват това, което се прави в Европа, и съвсем по равностоен и достоен начин се вписват в контекста на европейското тогавашно изкуство.

После има другия мрачен период на упадък – на сталинизма, на соцреализма, който продължава 40-те, 50-те години в най-лошия си вид. Сетне идва едно бавно освобождаване и, разбира се, тогава се появиха много други поколения художници, които оставиха много важни и интересни неща. Но там също е интересно къде ще падне акцентът, защото имаше едни по-любими художници и едни недолюбвани.

Не знам в днешно време и например в музея, който сега ще отвори врати, именно върху кои ще се сложи акцент. А в сегашни дни се правят най-различни интересни неща, сега отново всеки посвоему се опитва да е не просто европейски, а глобален артист. Някои успяват, други не, други може и да не искат това, може би търсят по-регионална характеристика за себе си.

Ясен Гюзелев сред рисунките си.

– Колко картини на Вашия баща Никола Гюзелев има окачени в дома Ви?

– Вижте, това е един въпрос, който не искам да обсъждам. Ще го кажа, не е някаква тайна. Той завеща всичко на нашата сестра, която е от друга майка. Целият архив от картини, аудиоархивът, всичко, така че ние сега нямаме достъп. Имаше десетки картини в дома му, рамкирани, други може би ги има по папки, по чекмеджета, но не знам някакъв точен брой. И така, това не е тема, която вече засяга мен и брат ми.

– Приемахте ли съвети от баща си и влияехте ли се от тях?

– Разбира се, че съм приемал, слушал съм и съм се влияел като малък. Пораствайки – все по-малко. Даже влизайки в пубертета и в тази възраст може би съм правил точно обратното, както правят повечето младежи. Това са нормални неща в развитието на отношенията между родители и деца. Аз общо взето съм малко инат и когато много ме съветват в една посока, почвам да правя точно обратното.

Тук мога да кажа, че и баща ми, и брат ми, и други приятели и близки от години ме съветват да рисувам малко по-бързо, да използвам компютъра или не знам какво. И аз не ги слушам – рисувам така, както мога и както смятам, че трябва, както смятам, че моят талант изисква. Смятам, че другото би било предателство на това, което съм аз. Това ми струва, разбира се, много повече усилия, много по-малко придобити средства, но това е моят път, това съм аз.

– По какво работите в момента?

– Сега работя по „Декамерон“ на Бокачо – не цялата книга, ще излязат част от новелите от едно испанско издателство. На изложбата съм показал няколко неща от този проект, който е в процес на работа, предполагам, че към есента ще го завърша.

– Имате ли представа дали се очаква и българските читатели да видят „Декамерон“ с Вашите илюстрации?

– Да. Аз започвам в момента едно сътрудничество с „Хеликон“, които всеки момент ще издадат двете Алиси – ще има второ издание на „Алиса в страната на чудесата“ и първо на „Алиса в огледалния свят“. Ще излязат двете едновременно до броени дни, те са в печатницата. От „Хеликон“ имат амбицията и идеята след това да продължат да преиздават на български и други от книгите, които съм правил през годините, така че може и до „Декамерон“ да се стигне.

– Какво бихте казали на хората, които се колебаят дали да дойдат да видят Вашата ретроспектива? Какво ще им донесе тя?

– Е, който се колебае, може и да не идва, не е задължително. Мисля, че на хората им липсва напоследък изобразително изкуство, което се опира просто на добрата рисунка. Ще видят много, мисля, добре нарисувани картини, илюстрации, което ми се струва, че много хора имат нужда от това напоследък, а може би винаги. Това ще им донесе сигурно някакво удоволствие. Освен това ще видят интересни сюжети.