Ясен Козев: БНР ощетява човека с тромпета заради своя интерес

Неразбирателството между Българското национално радио и „Музикаутор“ не само не е напът да се разреши, но и изглежда все повече се задълбочава. Наскоро от обществената медия обявиха, че са атакували в съда прекратяването на договора им със сдружението. Оттам пък в отговор няколко дни по-късно анонсираха, че искът на БНР е бил отхвърлен, а претенцията за обезпечителна мярка спрямо „Музикаутор“ – определена от съда като неоснователна.

От 1 януари тази година в ефира на общественото радио не звучи съвременна музика с права, защитавани от сдружението. Слушателите получават в замяна предимно класически произведения и джаз с изтекли по давност вече авторски права. Причината е, че „Музикаутор“ са прекратили договора заради нежелание на БНР да плаща по-голяма от досегашната сума.

Междувременно двете страни проведоха и срещи за разрешаване на спора, с посредничеството на СЕМ. Те доведоха до ново предложение от „Музикаутор“ – но то бе отхвърлено от БНР с твърдението, че по същество е същото като предишното.

Последната стъпка до момента прави председателят на сдружението Ясен Козев със своя публична позиция във Фейсбук. В нея музикантът нарича действията на ръководството на БНР „популизъм“ и посочва, че логиката му е абсурдна. Козев заявява, че „Музикаутор“ не е бизнескорпорация, която изнудва когото и да е, а е просто сдружение между автори, композитори и музиканти, целящо защита на правата и интересите им.

„Има ли изобщо съмнение, че справедливото възнаграждение за труда и таланта не е в интерес именно на хората? Това не е ли изконно право на всеки гражданин, да получава достойно възнаграждение? Или БНР предлага да се ощети една част от обществото, в името на собствения си интерес? Това справедливо ли е? – пише Козев. – Някой може ли да си представи, да остави колата си на ремонт в автосервиз и когато отиде да си я вземе, да плати само за частите, но не и за труда на майстора? Или както е в случая с БНР, да плати, колкото прецени.“

Директорът на сдружението заявява още, че БНР има бюджет от 47 милиона лева – сума, два пъти по-голяма от прихода на всички частни радиостанции в България взети заедно, сума от данъците на българските граждани – и би следвало точно тази институция да е отговорна към творците у нас. А един от най-ощетените, посочва Козев – е „възрастният човек с тромпета, което преди години е участвал в записа на дунавското хоро“, запис, който БНР не пусна, както в други години, при настъпването на Новата година.

Предлагаме ви пълния текст на позицията на Ясен Козев.

До всички приятели, колеги-автори, до Българско национално радио и Министерството на културата.

На 31-ви декември срещу 1-ви януари в 00:00 часа по националното радио не прозвуча автентичният запис на българския химн, а след това слушателите не чуха и традиционното дунавско хоро. От ръководството на БНР създадоха внушението, че една организация е отнела на хората възможността да получат нещо, което по принцип си е тяхно и им принадлежи абсолютно безплатно. Тезите, които не подлежат на факти и правила, а на емоционални внушения, уж защитаващи нуждите на хората, се наричат популизъм.

Точно популизъм е внушението на БНР, че Музикаутор ощетява обществения интерес, като спира достъпа на радиото до популярна българска и чужда музика.

Популизъм е внушението, че Музикаутор е някаква бизнес корпорация, която изнудва радиото. Напротив, Музикаутор не е нищо повече от сдружение на композитори, автори на текстове, музиканти и музикални издатели. Музикаутор представлява 2700 творци в сферата на музиката. Много от най-популярните родни музиканти са членове на организацията. Сред тях са имената на Кирил Маричков, Тончо Русев, Митко Щерев, Дани Милев, Орлин Павлов, Виктория Терзийска, Васил Гюров и много други.

Това, което прави Музикаутор от години, е да защитава техния интерес, да прави така, че ако някой в България или по света използва техния труд за комерсиални цели, те ще получат възнаграждение за това. Да си представим, че в някакъв клуб организират парти, посветено на песните на Тончо Русев, Кирил Маричков и Митко Щерев, и сложат вход за събитието 10 лева. Това означава, че някой хитър човек печели пари, като използва труда им, без обаче да им заплати нито стотинка. Ето тук се намесва Музикаутор, сдружението по законен път изисква всяко радио, телевизия, клуб, хотел или каквато и да е търговска организация, да изплаща възнаграждение, ако използва труда на някой музикант.

Същите принципи важат, ако искаш да използваш откъс от някой роман, за да направиш списанието си по-интересно, трябва да платиш на писателя. Ако използваш снимка, за да я продаваш в календар, трябва да платиш на фотографа. Или откъс от филм, или да копираш дизайн на дреха и т.н., и т.н.

Една от най-тежките обществени битки за всички хора в страната последните 27 години е било именно справедливото заплащане на труда.

Има ли изобщо съмнение, че справедливото възнаграждение за труда и таланта не е в интерес именно на хората? Това не е ли изконно право на всеки гражданин да получава достойно възнаграждение? Или БНР предлага да се ощети една част от обществото, в името на собствения си интерес? Това справедливо ли е?

Някой може ли да си представи да остави колата си на ремонт в автосервиз и когато отиде да си я вземе, да плати само за частите, но не и за труда на майстора? Или, както е в случая с БНР, да плати, колкото прецени.

Няма по света пример за икономическа организация, каквото е и БНР, която да получава каквото поиска срещу колкото даде.

Защото сега ще бъдат нарушени правата на музикантите, утре на артистите, на кинаджиите, а накрая на всеки един български гражданин. Това ще създаде прецедент, след който битката за достойно заплащане на труда, може да се върне двайсет години назад.

Музикаутор бавно и систематично, година след година, успя да наложи всяко използване на музика да носи приходи за авторите. Организацията е изградила солиден имидж и доверие, като работи с всички подобни организации по света и изплаща възнаграждения на музиканти по цялото земно кълбо. А най-големият успех е, че българските радиа, телевизии, заведения имат споразумения с Музикаутор и също изплащат възнаграждения.

Институцията, която би следвало да е безкрайно коректна и отговорна точно към българските автори. Точно тази институция, която има бюджет от 47 милиона лева – сума, два пъти по-голяма от прихода на всички частни радиостанции в България взети заедно. 47 милиона лева от нашите данъци. На фона на тази огромна сума, Музикаутор предложи за музикантите да бъдат заделени 4%. Дял, който е аналогичен на повечето държави в Европа.

БНР смята, че Музикаутор ги изнудва. Но ако БНР спре да излъчва авторска музика, означава, че няма да изплаща възнаграждения на музикантите. Тогава логиката на радиото е абсурдна, защото излиза, че музикантите изнудват сами себе си.

И всъщност най-ощетен ще бъде възрастният човек с тромпета, който преди години е участвал в записа на дунавското хоро.