Явор Гърдев: Тясно ми е, искам всичкия опит на този свят

„На мен навсякъде ми е тясно. По принцип“, казва режисьорът Явор Гърдев часове преди премиерата на филма-спектакъл (както той сам го нарича) „Квартет“ в зала 1 на НДК (12 май). „Винаги ми се е искало сцените и снимачните площадки да са разтегателни и да могат да се уголемяват или стесняват според импулсите на въображението. В началото на репетиционния период зала 1 на НДК ми се струваше огромна. Сега към края започна сериозно да ми отеснява“, обяснява Гърдев в интервю за „Труд“.

По думите му причината за появата на спектакъла, който е невиждан за България, няма нищо общо със средствата на интерпретация и технологиите на реализация. „Причините са в душата“, коментира режисьорът.

Попитан дали бъдещето на сценичните изкуства е театър и технологии в едно, Гърдев отвръща, че това не е непременно и често се посвещава и на коренно противоположния подход – докрай изчистен от технологии театър. „Този подход също си остава достатъчно интересен“, казва той и пояснява: „Парадоксално, но за много хора, родени именно в индустриалната епоха, навлизането на технологиите в сценичните изкуства изглежда единствено като враждебен опит, водещ към дехуманизация на живия спектакъл. Това обикновено е закъснял, но упорит сантиментален предразсъдък на хора, които имат внедрен страх от машините на индустриалната и дигиталната епоха, възникващ като защитна реакция срещу неумолимото изчезване на уюта на детския им свят. Онзи свят на детето край мамините пазви със сополивения нос, одраните колене, филията с лютеница и цопането в локви. За много хора обаче цялото хуманно измерение на живота всъщност приключва някъде там, в този носталгичен спомен за патриархално-комунален уют. Оттам нататък тези хора сякаш се самоосъждат на това да преповтарят до изнемога копнежа си по този рай, уж изгубен поради технологичния прогрес. За мен този рай също е много важен, но съвсем не е достатъчен. Струва ми се, че човек трябва да чуе и шума на „моторните песни” на Никола Вапцаров, да се потопи и да поживее в градското presto на Гео Милев, а после да се срещне и с „дигиталния двойник” на Кирил Мерджански“.

„Половинчатият опит не ми стига. Искам всичкия опит на този свят. Филията с лютеница от детството ми е много скъпа, но, уви, не ми е достатъчна като вездесъща културна потребност“, обяснява режисьорът.

По думите му в текста на Хайнер Мюлер, по който е спектакълът „Квартет“, има епически стремеж към вечността. „Този текст е зареден с вагнерианска мощ, ницшеански копнеж и брехтиански интелект. Като заговорихме за машини, това е и първият текст, който Мюлер е написал на електрическа пишеща машина, като авторът сам твърди, че този факт е повлиял много за механистичния ѝ стил, без обаче да навреди на страстния ѝ дух“, разказва Гърдев.

Мюлер третира в текста си невъзможността за пълно удовлетворение и трайност в интимното отношение, става ясно от думите на режисьора. „Всъщност стремежът на персонажите е да надмогнат ограниченията на тялото си, да се спасят от него и да се слеят отвъд удоволствието. Те отчаяно искат да победят телата си, за да постигнат себе си“, тълкува Явор Гърдев, който през 90-те вече е поставял пиесата, макар и не само с двама актьори, както драматургът изисква.

Доколко обаче трябва да е подготвен зрителят, за да разбере спектакъла? „В полето на любовните взаимоотношения всички са подготвени по рождение. Дори и тези, на които любовни взаимоотношения не са се случвали. Те със сигурност ги предусещат и предчувстват“, отговаря Гърдев, а на въпрос на какво разчита, за да привлече и задържи до края зрителите в зала за 4000 души, отвръща простичко: „На вълнението“.