Явор Гърдев за хонорарите си: Чувствам се гузен, но не и виновен (видео)

Не съжалявам, че направих спектакъла „Квартет“, заяви по БНТ Явор Гърдев. Режисьорът бе поканен в студиото на предаването „Плюс това“, за да коментира скандалите в НДК и твърденията, че за неговата постановка „Квартет“ продуцентът (НДК) е платил над 400 хил. лв.

„Всичко започна от една идея, по-голяма от самото представление – НДК да бъде превърнат в културно пространство, след като дълги години беше нещо не съвсем такова – обясни Гърдев. – Идеята беше свързана с това да има извънредни събития, които да сигнализират за това нещо – да го представят във възможно най-голям обем. „Квартет“ в зала 1 трябваше да бъде едно от тези събития.“

Режисьорът смята, че първо трябва да се запитаме дали това е театрален спектакъл. Според него „Квартет“ не е само театър:

„Театър на голяма сцена в НДК в собствения смисъл на думата не може да се поставя. Там могат да се правят други неща, които са синтетични по своята природа. Трябва да се надмогне театралната конвенция, да се преодолее по някакъв начин големия проблем, че това е конгресна зала, която може да служи за събития с мащаба на концерти със силно изразена визуална страна. Поради това „Квартет“, както и други спектакли, които се качват на тази сцена, не могат да бъдат сравнявани с представления в театрални пространства.

Първо: заради обема на сцената и необходимостта от технологии, за да може това нещо да достигне до зрителя – иначе актьорите са като топлийки на сцената и никой не ги чува. Това важи и за концерти – много е трудно там и с акустика, и с всичко останало.

И второ: защото самият „Квартет“ е синтез между три жанра. Той е спектакъл само в 1/3 своя част. В другата 1/3 той е кино – и то кино, което се случва на живо. На сцената има снимачна група, която участва на живо; тя репетира преди това – тоест става дума за снимачни дни, в които се репетира, това е свързано с два крана, което предполага наличие на оператори, на монтаж на живо. И най-сложна е третата част на този спектакъл – т.нар. технология моушън кепчър, която е и експриментът в цялата работа – инфрачервени камери маркират пространството за игра като 3D пространство, в което сред 3D декори актьорите играят с други тела на екрана. Те имат сензори върху себе си, благодарение на които се обличат в собствените си тела в други пространства. И отново има режисура на монтаж в това пространство – там има виртуални камери и виртуална среда.“

Водещата Милена Цветанска попита оправдани ли са средствата, вложени в спектакъла „Квартет“, при положение, че е игран само три пъти, Явор Гърдев отвърна, че това се е случило поради непредвидени обстоятелства:

„През първите две години „Квартет“ трябваше да бъде игран 6 пъти – това е представление, което не може да се играе всеки ден, а веднъж или два пъти на половин година. Спектакълът не е паднал, доколкото знам. Той беше програмиран още два пъти, но в „Арена Армеец“ на първия тур на изборите за местна власт се случи някакъв инцидент, хората от секционните комисии са стояли цяла нощ в залата и тогава държавата реши да премести втория тур на изборите в НДК. Точно тогава бяха програмирани следващите представления, затова се наложи да бъдат отложени с още половин година, за следващия полусезон. Следващото отменено представление беше на президентските избори – разбира се, че изборите са по-важни, това никой не го оспорва“.

И отново запитан оправдани ли са средствата, вложени в „Квартет“, Гърдев отвърна:

„Това е много важен въпрос, защото касае въобще културната реформа…“

В този момент водещата го прекъсна с нов въпрос: трябва ли непременно да се печели от изкуство. На което гостът се впусна в дефинитивен анализ:

„Фискално консервативните хора – да кажем новото правителство на Съединените щати още в първия ден, в който встъпи във власт, заяви: ние ще съкратим две основни агенции, които са с размерите на нашето Министерство [на културата], с много малък бюджет – National endowment of the arts и National endowment of the humanities – едната субсидира културата, другата – прояви в хуманитарната сфера. Фискално консервативните хора ще ви отговорят: не, държавата не трябва да подпомага културата. Това е дясно-консервативният възглед по този въпрос. Левият възглед казва: да, трябва [да подпомага културата], чрез разпределение. Тоест там има тенденция, която е по-скоро уравниловъчна.

България прави това, което се прави в Европа – нито една от тези две позиции не е възприета докрай в нито една от европейските държави. Такива позиции [дясно консервативна и лява] може да съществуват в САЩ и Русия, държави с имат коренно-противоположни подходи. Християн-демократичното дясно в Европа не се различава много в това отношение от лявото, да речем в немския вариант, но във всички случаи участва в субсидирането на изкуство. Тоест европейското дясно е много по-ляво от крайно консервативното англосаксонско американско дясно. Европейското дясно се различава от правителствата на социалистите само по размера на субсидията – на социалистите, обикновено в европейските държави, е малко по-голяма.

Във Франция е по-различно. Там винаги процентът [на субсидията] е много голям – независимо дали управляват центристи, десни или леви“.

Според Явор Гърдев реформата в сценичните изкуства е довела до появата на нова класа в артистичните среди (и не само):

„Проблемът в България е друг и той се отнася до реформата в културата. В последните 10 години в България възникна нова класа, не само в културата – нарича се прекариат. Това не е нито пролетариат, нито средна класа. Наречена е прекариат, защото е поставена в ситуация на активна конкуренция и на несигурност за утрешния ден. Тя е угрижена класа, сама се осигурява и сама се конкурира за собствената си работа.

При появата на тази класа се случиха и разделението в изкуствата, и спорът по отношение на реформата. Едни хора излязоха от щатното разписание и започнаха да изкарват много повече пари от другите, които останаха в него. От това се образува социален конфликт, защото размерът на заплащане на едните е чувствително по-висок. Едните са обезпечени от държавата, но работят срещу много ниско възнаграждение, съответно и работят по-малко, а другите – сами се осигуряват и стават предприемачи на самите себе си и юридически – регистрират се по ДДС, започват да издават фактури, предлагат се услуги.“

Запитан дали той самият е прекариат, Гърдев отговори положително.

„Какво прави прекариатът [в артистичните среди] – там се качва размерът на хонорара и личното присъствие, но спада нивото на театралното изкуство. Как става това: там трябва да се пътува много, съпътстващи елементи като сценография, оригинална музика… почти изчезват. Става дума за предприятия, които са значително по-евтини, но генерират своята публика чрез познатите актьори. Тя бива критикувана справедливо в това отношение, но по отношение на стимулирането на труда, според мен [критиката] не е справедлива. Този проблем обаче не може да бъде преодолян.“

Гърдев сам върна разговора към въпроса дали са оправдани средствата, дадени от държавата за „Квартет“.

„Въпросът е какво се счита за културна рентабилност. В едно търговско дружество, каквото е НДК, разбира се се очаква рентабилността да е принадена стойност – инвестират се да речем 100 лв. и ако не се върнат 120 лв. от тях, в това няма смисъл, защото търговското дружество по дефиниция трябва да печели. Затова въпросът е дали точната формулировка за НДК в този случай е търговска дейност.

Другите културни институти са стабилизирани по друг начин – има процент от инвестицията, който те трябва да изкарат, и този процент се балансира със субсидия, определена въз основа на посещаемостта. Така се получава една културна рентабилност – ако са инвестирани 100 лв., примерно 60 лв. се възвръщат. В различните европейски държави този процент варира между 35 и 70.“

След намеса на водещата не трябва ли държавата да субсидира елитарно изкуство, Явор Гърдев отговори положително, но с условие:

„Според мен държавата трябва да отговори недвусмислено на въпроса трябва ли да се субсидира изкуство [eлитарно] и мен ако питате, ще кажа: да.

В момента в българските театри обикновено се правят няколко комерсиално посещаеми представления, за да се компенсира направата на едно, в което хората, които участват, са изцяло в режим на самоуважение от това, което правят, според онова, което са научили и представлява собственото им изискване към професията. Това е все едно да имате цигулар, който да може да свири Бах, но да му казвате да свири „Камъните падат“. И когато този цигулар свири само „Камъните падат“, тогава това, което той е учил, както и неговото майсторство, в никаква степен не се реализира. Така е и в театъра: когато създаваш много посещавана култура, задължително правиш компромис – тогава драматургията става много по-повърхностна, не е Хайнер Мюлер, а много по-плитко съдържателна, много по-базова. За да може да се покрие максимална сфера на интерес“.

Според Гърдев, „Квартет“ е представление, което би имало рентабилност.

„Квартет“ е представление, което се опита да комбинира тези неща – обясни режисьорът. – То беше така изчислено, че да постигне културна рентабилност.

Първо казаха [че бюджетът му е] 800 хил., после 450 хил. лв. – според мен е по-нисък, може би е 300 и нещо [хиляди лева]. Но аз нямам достъп до счетоводни документи и до договорите на трети лица, за да мога да дам отговор на това нещо – всеки сключва договора си индивидуално.

Във Фейсбук, където чета тези неща, се казва, че приходите от тези три представления са били 90 хил. лв. – не знам каква е степента на достоверност [на тези цифри], но това означава, че с шест представления „Квартет“ би могъл да достигне нормата на културна рентабилност при 65% [възвръщаемост]. Но отново не в логиката на търговско дружество – „Квартет“ би могъл да възвърне инвестираната сума, да я надскочи и да донесе печалба при 12 представления.“

Предупреден, че остава малко време до края на участието му, Явор Гърдев сам постави следващия въпрос: как може да се напълни зала 1 и кой го е правил.

„Последните собствени продукции на НДК [преди „Квартет“] са отпреди 25 години – така че никой не знае [как] – отговори гостът. – В момента зала 1 обикновено е домакин на чужди продукции, в които хонорарите са и много по-високи от тези [на „Квартет“]. Но това са еднократни събития. Единствените хора, които са го правили, са Камен Донев, пак гостуващ, мисля Мариус Куркински, а другите са готови, т.е. те не са разход на самото НДК.

Впрочем в продукциите на Хачо Бояджиев, които е правил там по време на социализма, ви уверявам, че цените и хонорарите са по-високи от сегашните. Мога да ви посоча примери с мои заглавия, които вървят 10 и 12 години вече и са прекрачили прага на своята рентабилност още на 20-ото представление, а в момента са на 150-о, на 200-о“.

Но Гърдев призна, че разликата в хонорарите в артистичната общност у нас предизвиква конфликт:

„Наистина има конфликт – НДК е каращък, това са две неща, събрани в едно. Като едното би могло да бъде търговско дружество, а другото не съм съвсем сигурен, че би могло [да е такова].“

На въпрос на водещия Георги Милков дали се чувства жертва на хора, които не разбират от изкуство, или на хора от щатните таблици, на хора не-прекариат, Явор Гърдев отговори:

„Не, не се чувствам жертва, изпитвам гузност, която има характер на някакъв тип социална вина. Гузен съм, но не и виновен. Защото се получава някакъв тип изолация – като че ли ти си привилегирован; чувство, което се усеща в диафрагмата.

На въпроса справедливо ли е да се получават по-високи хонорари, десните ще кажат: да, левите ще кажат: не, хонорарите трябва да са много по-близки и разпределени. Как се решава обаче въпросът със справедливото получаване: дали то е равното, изравненото получаване, или е според труда? Защото обемът на труда в представлението „Квартет“ не може да бъде сравнен с обема на труда в никое театрално представление. Аз самият съм правил много тежки представления в Народния театър – „Крал Лир“ и „Хамлет“ – но по степен на технологична сложност представление като „Квартет“ на българска сцена не е правено“.

На финала Явор Гърдев обясни, че „талантът няма как да бъде осчетоводен“. След това предложи да върне част от своя хонорар (според неофициални източници – 30 хил. лв.), получен за „Квартет“:

„Съгласен съм, ако някакъв синдикат каже: тук се допуска максимален таван [за хонорари] за представление в зала 1, тогава този таван, ако е под този хонорар, който аз съм взел – тук заявявам пред всички вас – съм готов в някакъв разсрочен план да върна на НДК надвзетото. За да бъде моето присъствие в приемливата социална граница, ако я е прекрачило“.

Видео от гостуването на Явор Гърдев в предаването „Плюс това“ по БНТ