Яж, трови се и не тичай

Свалянето на десет излишни килограма е сакрална крачка към качването на престиж, централна артерия за помпане на полезно его и основание за повишение на социалния статус. Може да не правиш пари, да нямаш кариера и удовлетворяваща връзка, но поне не си дебел. След хладнокръвното, предумишлено убийство на десет хиляди натрапчиви, нагли и своенравни грамчета, ставаш фин, функционален и атрактивен участник в обществото. А това все пак се брои за нещо.

Проблемът е, че калориите също се броят. Тиранията на свръхтеглото е всеобхватна и брутална като бюрократично кафкианско чудовище, студена като системата от „Бразилия“, тежка като финала на „Реквием за една мечта“ и непоносима като римейка на „Сламени кучета“.

Моята кулинарна приемственост отричаше ограниченията на диетологичните теолози и пророци. Като Албърт Спика в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“ се вълнувах от принципите на епикурейския разгул, прегръщах идеите на хранителния хедонизъм. Диетите бяха за дами, бета-мъже и хора с наистина сериозни проблеми с теглото. Моите 10 излишни килограма омазняваха мускула и раздуваха талията, но още много издевателства над организма бяха нужни, за да тръгна по пътя на Орсън Уелс и Марлон Брандо.

Стек, тъмна бира, кейк, червено вино… допаминът делегитимира всяка диета. Който иска да свали бързо 10 килограма, да си отреже крак!

Преди да успееш да поставиш пръст върху пулса на проблема, той вече те доминира. Перспективата, че на планетата съществува дори един хомо сапиенс, който може да те определи като пълен, те кара да се чувстваш празен и носи всепоглъщаща тревога. Може би защото и ти си все-поглъщащ: месо, масло, мляко и мед, шоколад и сладолед, спагети с торта, пица и уиски. Защото всички знаем, че реалността може да бъде стерилна тиня без уиски на възрастта на момичетата, които е предпочитал младия Полански.

Пътят към скалпирането на мазнините, казват, минава през диетите, а диетите са досадни и модерни като хип-хоп хит. И почти толкова бързо ще те накарат да ги изключиш. Обитаваме секуларно общество, боговете и таласъмите са напуснали храмовете и къщите – ако позволите да цитираме Писателя от „Сталкер“ – но изглежда са се заселили в хранителните режими. Диетите са модерна кулинарна теология. Пространства за новите сектанти – палео, кето, веган, Аткинс, суровоядци… Съвременният сектарианизъм е пронизан от спорове за въглехидрати, мазнини и белтъчини.

Диетите са организирани религии и съдържат в себе си почти толкова истина. „Отслабнете с 5 килограма за два дни“, „Забравете за тлъстините“, „Лекарите го мразят: кликнете и научете как да имате съвършена фигура в десет лесни стъпки“, „Пет храни за перфектна талия“… Такива заклинания на професионални шарлатани пълнят специализирани сайтове и опразват джобовете и кредитните карти на вярващите. Ще ги намерите и в съдържанието на един определен вид медии с цветовете и консистенцията на мазно олио или брауни с фъстъци.

Диверсификацията на диетите се разгръща с рекорден ритъм: алкалната диета, диетата с бебешка храна, диетата според кръвната група, диетата пет към две, такава със зелева супа, детокс, метода на Дюкан, фрутарианизма, макробиотизма, диетата с грейпфрути, диетата на Израелската армия, Саут Бийч, медицинска диета „Скарсдейл“, метаболитната диета, тази с малко въглехидрати, тази с много въглехидрати и тази без въглехидрати, диета с мазнини, протеинов режим…

Пазарът за хранителни програми е пренаселен като индийско селце по време на религиозен фестивал. И почти толкова опасен. Повечето от тези диети влизат в остро противоречие една с друга, а някои са откровени предписания за катастрофа на организма.

Доказано е, че в САЩ близо 90% от хората, които свалят бързо килограми с така наречените „краш-диети“ никога не успяват да задържат постигнатите резултати и отново започват да приличат на онова трагикомично туристическо семейство от черната като натурален шоколад комедия на Мартин Макдона „В Брюж“.

Има вегани, които ядат по 30 банана на ден. Има последователи на палеолитната диета, които се стараят да се хранят като пещерни хора – месо, зеленчуци и плодове. Друго не е имало по времето на първите хоминиди като онези, които се тълпяха до монолита в „2001: Космическа одисея“.

Култът към кетонната диета изключва всички въглехидрати като идеята е тялото и мозъкът да сменят глюкозата като основно гориво, да минат на кетони, а оттам да се постигне и по-качествено и пълно топене на килограми. Не звучи вкусно, нито нормално.

Аз не исках да изключвам нищо. Никаква дискриминация към хранителните компоненти. Толерантност и към наситени мазнини, и към прости въглехидрати… След кристална нощ за кристалната захар, след тотално отрицание на тестото, след афера с кръстоцветните зеленчуци и фиксация в зърнени и бобови култури килограмите се видяха в отстъпление, предприеха позорен бяг. Аз също, но в софийската гора – три пъти седмично по 20-30 минути. От „Враг пред портата“ дисциплината се превърна в „Д-р Стрейнджлав“ и аз „престанах да се тревожа и обикнах ограниченията“.

Мотото „Яж, трови се и не тичай“ изгоря с 10 килограма мазнини. Време е да си изям думите. Но този път без картофки и десерт.