Юлиан Табаков: Светът няма нужда да го мечтаеш, той е достатъчно хубав

– В България политиката в културата залага на количеството…

– Навсякъде е ориентирана така, в Швеция също. Там последните години удариха доста изкуството. Защото в момента има световна тендеция институциите да поръчват изкуство. Малко като това, което беше през комунизма. Можеш да направиш и другото, но няма да ти дам пари за него и ако искаш да си го финансираш, трябва първо да направиш проект, който е в нашата рамка. И понеже институциите стават все по-силни в момента, те диктуват пазара. Има много малко сателитки, които са независими, те удрят на камък в разпространението. Не знам, ако не бях член на СБХ дали някой щеше да ми даде галерия да изложа това, което правя – и то понеже се кандидатства с биография, а не с проект. Де факто, ако отида със самия проект, може би не бих могъл да взема зала. Става дума за „Мигновения“ през 2015-а, например.

– Може ли култура като нашата, със здрави корени в селския фолклор, да роди гении в живописта?

– Естествено, че може. Навсякъде може да се роди гений.

– Като Кристо?

– Кристо е свободен човек, който безкомпромисно изпълнява своите идеи и мечти. Харесвам усмивката, с която говори в интервютата си. Не обяснява с мъка колко му е зор и как не са се получили проектите му, има позитивно присъствие. А тук атмосферата е тежка, все проблеми, все нещо се решава, тук послъжем, там позамажем… Няма висота на полета, някакси летиш в ниското.

– Вие на каква височина летите?

– Обичам да летя високо, поне доколкото ми позволяват възможностите.

– Опитвате се да летите във всички форми на изкуството?

– Аз съм късметлия, защото това, че работя извън България, ми дава възможност да съм независим от нея. А сега мога да седна, да разработя собствен проект, да намеря субсидия или сам да си го субсидирам. Филма „Цветанка“, например, сам си го финансирах отчасти. Но ако го бях създал в България, щеше да ми подреже крилата. Ще мога да направя много по-малко собствени неща.

– Щяха ли нещата да потръгнат, ако бяхме минали през лустрация?

– Нас всички групово ни е срам. Една засрамена нация сме. За мен проблемът е сам да излезеш и да признаеш: „Окей, направих го, извинявай, моя грешка“. Това е първа стъпка към евентуално решаване на даден проблем, а не „ама той, ама оня…“. Има изключения, но много рядко.

Държавата ги е купувала, докато е имала пари… Каква ти държава – вие мислите ли, че тук може да се говори за държава! За географска площ, с установен ред, общоприет и спазван от всички или поне от едно преобладаващо мнозинство? Географски някакси съществуваме, но всичко е с една вратичка, да излезеш, да минеш… като разграден двор. Заради натиска на Европа и всички техни изисквания да влезем в някаква рамка, сега лека-полека се цивилизоваме – обаче е трогателен процес.

– Да се цивилизоваме? Българите сме една от най-старите нации в Европа.

– Ние може да сме част от западната цивилизация, но пак да сме нецивилизовани. Пък и дори да сме стара цивилизация, мислиш ли, че това има значение? Цивилизация не е да съществуваш като име и физическо присъствие, а развиване на дадена мисъл, разбиране за света и неговото усъвършенстване.

Институциите са основен поръчител
на изкуство и творците се превръщат в желе

– Трябва ли да зачеркнем личности от преди 1989-а, силни като Светлин Русев, за да започнем начисто?

– Не мисля, че той е бил влиятелен само тогава, той все още е такъв. И не смятам, че трябва да зачеркваме нещо – във всеки един случай не е зле да се анализира първо, много внимателно да се гледа кое е хубавото и кое – лошото и да се избягва повторение в грешките. Ако той по някакъв начин допринася за развитието на изкуството в момента, защо да бъде зачеркнат?! Ако спъва изкуството – тогава няма място. Но той е институция – и си го е извоювал сам. Като кажеш името му, той седи зад работите си, тежи си на мястото.

– Защо хората на изкуството днес нямат влияние в обществото?

– Защото изкуството няма такава сила. Ако пак се върнем към това, че институциите са основен поръчител на изкуство – те обикновено поръчват абослютни глупости, неща, които да ги обслужват. При това не търпят много критика. И творците се превръщат в желе, започват да се занимават с проекти, а не с произведения. Последното не е само грешка на артистите, по-скоро е феномен на съвремието – все пак трабва и да се оцелее физически в крайна сметка.

Мария Василева ми каза, че Вежди Рашидов я е уволнил, защото казала нещо критично по телевизията. Ако това е министър, да му дадем пушка и да стреля следващия път. Коя година сме? Мисля, че сме 2017 г. и се намираме в първия свят, не в четвъртия. Обаче изведнъж се върнахме преди 89-а.

– Как ще вървим напред с героите, които имаме?

– Няма никой вечен, някой ден и това чудо ще свърши. Всичко, което не ни харесва в момента, ще си отиде. За съжаление, проблемите ни са и в изкуството, и в институции, министерства, образование, всичко. Но зародишът на всичките ни проблеми е в това, че сме незрели на индивидуално и групово ниво. Ако не пораснем достатъчно, за да приемем, че сме направили или правим нещо, което не ни се нрави и ни трови живота; ако не поемем отговорност за своите действия – то аз не виждам как въобще ще анализираме грешката, за да я избегнем за в бъдеще и оттам насетне да имаме чиста основа да направим нещо удоволетворяващо.