Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Юлиан Вергов: Социализмът е нелечима болест

Искам да живея до 100 години и да се наслаждавам на широкия бял свят

„Огледалото ми служи не само, за да се оглеждам - казва актьорът Юлиан Вергов. - Искам, когато погледна в него, да видя нещо значимо. А не да се срамувам, че този ден нещо съм клекнал и съм се изложил.“ Снимка: Румен Добрев - Юлиан Вергов: Социализмът е нелечима болест

„Огледалото ми служи не само, за да се оглеждам - казва актьорът Юлиан Вергов. - Искам, когато погледна в него, да видя нещо значимо. А не да се срамувам, че този ден нещо съм клекнал и съм се изложил.“ Снимка: Румен Добрев

„Синдромът “Открадната красота“ залива всичко у нас. Беден народ, и все повече обеднява. Затова хората се възприемат като пазарна стока. Години наред сме живели с негативизъм. Социализмът е съсипия върху цялата нация – това е болест, която е нелечима“, казва Юлиан Вергов пред Надя Чолакова в интервю за сп. „Биограф“.

„Огледалото ми служи не само, за да се оглеждам – казва актьорът. – Искам, когато погледна в него, да видя нещо значимо. Искам да съм с чиста съвест образа срещу себе си. А не да се срамувам, че този ден нещо съм клекнал и съм се изложил.“

Преди дни Вергов получи награда „Икар“ за образа на Борис Сарафов, който прави в спектакъла „Солунските съзаклятници“ в Народния. Това е първото му театрално отличие. Пред „Биограф“ актьорът твърди, че преди всяко представление е обсебен от сценична треска: „Чувствам се като преди скок от скала. Сякаш съм направил първата крачка и няма връщане назад. Част от мен даже не иска да излезе на сцената… Но стъпя ли на нея, всичко ми минава. Следва душевен оргазъм. После 2-3 дни съм „баница“. И отново се изправям. Много искам да изкарам един ден без часовник. Да се помотая безцелно…“

Вергов твърди, че никога не се е възприемал като актьор. „Аз не слушам само когато ме коментират. Не споделям. Трудно допускам до себе си. Мразя словоизлиянията в първо лице единствено число. Но пък обичам да говоря на сцената! Обожавам да правя всякакви неща на нея.“

След хубав спектакъл Юлиан Вергов се чувства окрилен. Адреналинът му е на макс. После изведнъж го връхлита точно обратното. След представления, които са минали недобре, е извън кондиция, но не дави мъката във водка. Маха грима си, взема душ и отива на вечеря с колеги.

„Вчера се отбих в кафене до Сатиричния театър. Смешки си правех и прошепнах на продавачката: „Може ли едно кафенце?“ Тя отговори: “Гледах ваше представление, то ме запали по театъра.“ Това ме радва повече, отколкото да правя някои неща в името на евтината популярност. Не, че не мога да се напия и да се сбия. Но нужно ли е да стигам дотам в името на популярността? В България тя носи негативи…“

В „Солунските съзаклятници“ героят му казва, че свободата е робство – по-красиво е да умреш млад… Вергов обаче иска Господ да му подари живот на столетник, за да обикаля света с каравана.

„Ще гледам, ще чета… Ще съзерцавам природата и ще й се радвам. Любопитен ми е животът. Той е ту логичен, ту парадоксален. Не може да бъде канализиран в обяснения. Същото важи и за любовта. Тя е онова, което се случва. Предпочитам нещата да се случват, отколкото да се замислям за тях. За мен животът е ставащото между „трябва“ и „не трябва“.“

Мечтае да обикаля света. Да пътешества из Чили, Перу, Венецуела, Колумбия…

„Искам да стигна до Суецкия канал. Да отида на хокей в Канада. Да стъпя в Ню Йорк. Копнея да се завра в малки провинциални градчета. Да сляза в Уругвай, искам да видя планините в Чили. В Перу по стъпките на маите да щипна. Искам да отида във Финландия, да карам писалки, да пия водка от ледени чаши в леден бар. Мераклия съм да посетя Монте Карло. От там бих полетял за Лисабон. След това ще скокна до Белфаст. Оттам ще ида в Индонезия. После ще се разщъкам из остров Бали. Ще забия флагчето в Австралия…

Обожавам да пътешествам! Затова не искам да умирам млад и красим. Аз вече не съм и млад… Искам да живея до 100 години и да се наслаждавам на широкия бял свят!“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg