Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Юлия Огнянова, 93 г. гръм от шампанско

Днес единствено тя е носител на духа на легендарната режисьорска компания през 50-те години в Бургас - заедно с Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов

Проф. Юлия Огнянова вдъхновява поколение от хора с позиция в театъра.  - Юлия Огнянова, 93 г. гръм от шампанско

Проф. Юлия Огнянова вдъхновява поколение от хора с позиция в театъра.

„За да си свободен, трябва да си независим от три неща: слава, пари и власт“. Думите принадлежат на Юлия Огнянова и са част от нормите й за изкуство, в които са възпитани Александър Морфов, Стефан Москов, Мая Новоселска, Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека, Кръстю Лафазанов…, едни от най-ярките личности на съвременната артистична сцена. Началото им в театъра са куклите, а менторът им – Юлия Огнянова, професор по режисура за куклен театър, а най-вече по изкуство. Днес, 22 февруари, тя става на 93 години. 

Проф. Огнянова е преживяла години, в които е имало резки обрати в притежанието на славата, властта и парите у нас. Родена е през 1923 г. в царство; 20-годишна е била осъдена на смърт, лежала е в затвора и е подлагана на мъчения – факт, който не „закача на ревера си“; оцеляла е при тоталитарната власт и сега наблюдава строителите на днешната демокрация. Вече не ходи на театър, независима е от пари и власт, а за съжаление и от слава: в обществото днес се търсят носители на други ценности, а най-точно без-ценности.

Юлия Огнянова вдъхновява поколение от хора с позиция в театъра. За нея няма едно и също решение на сцена – вариантите са безкрайно много, измежду тях трябва да избереш най-добрия. Преди да бъде направен един спектакъл, трябва да се реши какво е „явлението“, което ще бъде представено, „абсурдът“, върху който ще се разисква. В крайна сметка спектакълът трябва да гръмне като шампанско. А Юлия Огнянова извежда своите възпитаници стъпка по стъпка към този гърмеж.

Силната любов между нея и учениците й се основава на откровеността. Огнянова не им изнася лекции как се прави театър, а ги подтиква чрез упражнения сами да развият сетивата за него, да разбират езика на различните изкуства, от чието взаимодействие се храни театърът.

„Когато ги гледам, съм нащрек – казва, – на моите премиери не се вълнувам така, както на техните… Всички до един са самостоятелни, оригинални. Не са учени как се прави спектакъл изобщо – на упражненията сме търсили как всеки от тях да направи нещо свое.“

В почивните си дни учениците й идват в дома й и нерядко остават от 9 сутринта до 11 вечерта, не искат да се разделят. Едни стоят в кухнята, други – в хола, по губерите на пода. Огнянова твърди, че не тя е била центърът на тези събирания. Избягвала да присъства на техните разговори, за да не се водят учениците й по нейните критерии.

Юлия Огнянова казва, че авторите, произведенията, проблемите в изкуството винаги опират до формата. А тя е била критикувана за формализъм в Бургас…

В Бургас Юлия Огнянова е част от тесен вдъхновен кръг, в който са още Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Заедно работят в морския град от 1957 до 1960 г. – Огнянова го описва като „3-годишен меден месец“. Всички спектакли подписвали заедно, най-отпред бил онзи, който правел представлението.

„Бургас е от начало до край любов за всички ни – казва тя. – Ние искахме да се съберем заедно в провинцията и Иван Башев, тогава зам.-министър на културата, се съгласи да ни съдейства. За да отидем там, беше написал писмо до Окръжния комитет, че трима души искат да отидат в този театър…, че те не са от най-послушните, но си разбират от работата. А окръжният секретар на Бургас събрал всички, които се занимават с култура в града, и им прочел писмото. Дал им 15-20 минути да помисли всеки персонално и да каже какво да правят. Разминавали се мълчаливо, никой с никого не искал да споделя. Голяма отговорност беше за ония времена! Ама и Башев си го биваше! Той беше изключителна личност, независима и обичаше независимите хора. Не упражняваше никакво опекунство. Той беше модел за духовност, в каквато и да е професия. Интелект, чувствителен към различните изкуства, и то в тънкости.“

Легендарната режисьорка признава, че от онова време днес най-много й липсва това доверие и обич между нея, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Да гледаш чужд спектакъл като свой. От тази знаменита компания днес остана единствено тя.

„Аз не съм режисьор, учила съм друго – театрална критика. Но ми казаха: „Да види критикът колко лесно се прави изкуство.” Започнах с режисурата на „Всяка есенна вечер” на Иван Пейчев, след това беше „Майка Кураж” – първата постановка на Брехт у нас. Дойдоха и от Германия, и от София да гледат спектакъла – приеха го много добре.“

От известно време Юлия Огнянова пише Методология за правенето на театър. Ще бъде под формата на писмо до студентите й. Обещала им го е, защото навремето не им е обяснявала мотивите си за това, което са правили.

„Обикновено висшето образование снабдява със знания, които са необходими за професията – казва тя в интервю за „Труд“. – Моята гледна точка беше друга – студентите ми да се научат да раждат нещата, да разбират езика на всички изкуства… Това е възпитание, само със знание не може да се попълни. И виждам, че те сега работят с актьорите по същия метод, съобразявайки се и с индивидуалността им.“

Онова, което навярно ще прочетем някой ден в тази Книга за театъра, е че смисълът на спектакъла е посланието му. А най-трудното изкуство е поклонът.

Вижте още: ЮЛИЯ ОГНЯНОВА: РАЗГОНИХМЕ ФАМИЛИЯТА НА ДУХОВНОСТТА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах