Без смартфони, с повече одобрени учебници и… морални заповеди, крие Законът за предучилищното и училищното образование, който бе приет от Народното събрание на второ четене. От следващата учебна година предстои да влезе в сила.
В текстовете му четем например вече изрична забрана за използване на мобилен телефон по време на час, дава се право на министъра на образованието да одобрява неограничен брой учебници и помагала (досега лимитът бе по три за предмет за съответния клас) и… се заставя цялото обществото да отдава почит и уважение на учителите.
Не, че е лошо – на теория дори е прекрасно, че някой се е сетил да вмъкне алинея 3-та на чл. 217 в законопроекта:
„На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността“.
Просто е малко странно това да е законова наредба. Някак хората, които изпитват гражданско самосъзнание, таят известен морал у себе си и гледат да спазват общоприетите обществени порядки. По подразбиране питаят уважение към учителската професия и представителите ѝ. Ако пък не го правят – едва ли вмъкнатото в закона текстче ще промени нещо.
В Гугъл резултатите при търсене на „родител преби учител“ са 33 хиляди. През февруари например в Начално училище „Княз Борис I“ в Шумен, иначе областен град, нахлул гневен баща, който ударил учителка в лицето (!), а след това я заблъскал в стената (!). Пред децата, за които тя отговаря и би трябвало да има авторитет. Ако случката, не дай боже, тръгне да се повтаря сега, дали член 217, ал. 3 ще предпази учителката от шамарите?
Ще сте прави да отбележите, че този частен случай трябва да стане обект на наказателното право, а не на ненужна ремарка в новоприет училищен закон. За съжаление той е само еманация на една критична тенденция на отношението към учителите в последните години. И без да говорим за седенките на Даниел Вълчев или лазенето в краката на Бойко Борисов – кой не е чувал нашумелия упрек към педагозите „гледай ги тия, по три месеца почиват цяло лято“? А който го е заявявал, надали ще издържи глъчката и шумотевицата в произволно средно училище дори за едно голямо междучасие. А тя, впрочем, е честа практика и в часовете. Особено в училищата с ромчета.
Властите днес може и умно да поставят „почитта и уважението“ към учителите в закона си – но без реални мерки за промяна на отношението и за разбирането на същността на тази ключова обществена позиция (за парите даже няма да отваряме дума – друг път), те ще си останат точно толкова имагинерни, колкото и без да са юридически разписани.
Помните ли песента на Роси Кирилова „Учителко любима“? Ама че въпрос, разбира се, че я помните, няма човек, живял в края на 90-те, който да не си я е припявал и да не си е спомнял за любимите преподаватели, научили го на наука и живот. Е, дали целувате ръка, или не на някой учител – вече сте длъжни да го правите, да го почитате и уважавате – така казаха депутатите.
А знаете ли кой също заповядва почит (пък макар и по отношение на родителите, също своего рода учители)? Бог.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение