ЮНЕСКО: Козът на българите са знанието, науката и просветата

„Върви, народе възродени“ и 24 май отразяват ценностите, характерни за вас – знанието, науката, просветата и съм изключително щастлива, че съм тук на този празник. Тези ценности отекват в дългата история на България и са коз за нейното бъдещо развитие.“ Това бе част от словото на генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, произнесено от нея за Деня на българската просвета, култура и славянска писменост.

Азуле се присъедини към официалната и религиозна власт, събрала се пред Националната библиотека „Св. св. Климент и Методий“, за да сподели празника. В редиците на политиците бяха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Йорданка Фандъкова, министри и политици. Макар да сме в навечерието на изборите за евродепутати, никой от присъстващите на събитието не отвори дума за политика.

Празненството пред Народната библиотека отново събра стотици гости. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, на празненството пред паметника на Кирил и Методий. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Генералният директор на ЮНЕСКО акцентира върху текста на песента „Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“) и сподели, че нито един химн не звучи толкова нежно в сравнение с други, посветени на събития, свързвани с войни.

„В книгата си „Моята азбука“ големият българо-френски филолог Юлия Кръстева разказва спомените си от детството за шествията по улиците на София до Народната библиотека, точно като това днес – каза в речта си Азуле. – Тя си спомня, че по този случай баща ѝ ѝ припомнял, че българската дума за азбука всъщност е слятото изговаряне на първите букви Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест, като тези букви образуват сами по себе си изпълнено със смисъл изречение, а именно: Аз зная буквите и животът със знанието е по-добър.“

Азуле говори за важността на общото човешко семейство, но не това, което претопява националната идентичност, а точно обратното:

„ЮНЕСКО се основава на абсолютното убеждение, че именно богатството на характерните особености на всяко общество позволява да се изкове всеобщото. Че служим толкова повече на голямото човешко семейство, колкото повече опазваме многообразието на изражението му и по-специално на неговите езици – не за да ги сковем, а да ги сплотим, да общуваме на тях и да търсим напредък. Именно затова ние защитаваме културното наследство и обектите като тези, които съществуват в България. Нашето многообразие е нашето богатство. Но да се насърчава езиковото многообразие означава да се направи така, че езиците да се превърнат в мостове между индивидите. Именно в това е залогът на превода, който позволява на всеки да разбере на своя собствен език изразеното на друг език, като по този начин се сподели още по-задълбочено така предаденото послание, тъй като същото е обогатено от носените от тези езици особености. Преминаването от един език на друг, изучаването и превеждането му, ни казва Барбара Касен, означава да се впуснеш в търсене на друг начин да преведеш смисъла. Може би в тази седмица можем да кажем, че езикът на Европа е езикът на превода. Между подводните камъни, които крият уеднаквяването на човечеството и затварянето в себе си, културното многообразие ни предлага друг път – този на всеобщото, посредством диалога и знанието “.

Държавният глава Румен Радев и кметът на София Йорданка Фандъкова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

За глобализация говори преди това и президентът Румен Радев, приветстван от радостни детски викове „Румен Радев“ и „Браво!“.

„В нашия, българския език народът е откривал спасението. Не рядко преследвана и обругавана, българската писменост се е превърнала в наш щит. С днешната все по-напредваща глобализация всяка година угасват езици, а с тях чезнат култури, всяка осакатена и забравена дума отнема не само от националната, а и от световната съкровищница, с нея си отива част от цивилизацията – каза в краткото си слово Радев. – Ние сме призвани да пазим езика, защото нашата, българска кирилица е нашият най-ценен дар към световното културно наследство.“

Президентът Румен Радев пред паметника на братята Кирил и Методий. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Кратък поздрав за празника имаха и министрите на образованието Красимир Вълчев и на културата Боил Банов.

„Днес е хилядолетният празник на България, единственият останал като връзка между миналото и настоящето и който ни води към бъдещето“, каза Вълчев и изтъкна, че България се простира далеч отвъд географските си граници, благодарение на „родителите, които възпитават децата си в обич към България и към езика ни, помнят и следват традициите ни.“

Образователният министър използва трибуната, за да благодари на учители, просветители, преподаватели, учени, културни дейци и писатели, защото „днес повече от всякога се нуждаем от вас“, за да пазят България на езика, културата и образованието.

Приветствието на Банов бе кратко и емоционално:

„Уважаеми, скъпи и обичани учители, хора, работещи за науката, музейни работници, артисти, културни дейци, преподаватели, студенти и ученици, вашите мисли са мислите на тази държава, вашето дръзновение е дръзновението на тази държава. Вашата обич е обичта на тази държава, вашите чувства са начинът, по който чувстваме всички ние. Вие сте пътеводната звезда на нацията“.

Може би най-голямо вълнение предизвикаха първокласниците Петра Мончева и Симеон Геновски, застанали под пиедестала на светите братя, за да рецитират стихотворението „Аз съм българче“. Родителите – някои с пълно гърло, а други съвсем забележимо – произнасяха Вазовите думи заедно с децата, а на раменете им момчета и момичета стискаха малки тържествени знаменца с химна на 24 май.

Кадри от празничното шествие в София:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков