Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Юруш на книгите, те са новата чалга!

Полуфабрикатите в българското книгоиздаване и съпротивата срещу тях

Площад „Славейков“ предлага цялата палитра на българското книгоиздаване. Снимка: Емил Георгиев - Юруш на книгите, те са новата чалга!

Площад „Славейков“ предлага цялата палитра на българското книгоиздаване. Снимка: Емил Георгиев

Скандалите с лошо издадени книги напоследък стават все повече. И най-лошото е, че шумът около дефектите в тях се превръща в ефект, тези заглавия не биват изтеглени от пазара, а напротив – влизат в класациите за най-високи продажби. Някои са коригирани тихомълком от издателите, без да информират стотиците притежатели на книжни полуфабрикати. Но и да узнаят, какво следва – може би да си купят и поправените издания?

Затова в „Площад Славейков“ решихме да припомним стандартите за издаване на книга. Валидни не само за България, а въобще. Издателите са наясно с тях, но може би трябва да ги извадим и заради читателите – за да узнаят какъв е пътят на едно издание от написването му до пазара. Всеки читател заслужава добре направена книга. Заслужават го и авторите. И тук не става дума за парите, които даваме за любима книга, а за удоволствието от четенето – то трябва да е пълноценно и качествено. Всяко отклонение от процеса по създаване на една книга е пренебрежение към литературата и читателите.

1. Авторски права

Купуването на авторски права е първата стъпка, която трябва да предприеме всеки издател, независимо дали иска да издаде произведение на български или чужд автор. България все още има лоша слава на Запад, защото през деветдесетте години издателите рядко плащаха за авторски права. Да се избегне този „разход“ днес е невъзможно – но винаги „се намира“ начин част от дължимите суми да бъдат спестени. Как става това обаче, е друга тема.

Всеки път когато някой качи книга за безплатно теглене, той ограбва не автора, защото неговите пари са платени от издателя, а себе си, тъй като така намалява възможността на издателя да вложи пари в издаване на други книги на български език. Това води до спад на качеството, защото на издателите им се налага да спестяват от един, втори, трети детайл около книгоиздаването… В противен случай нерядко се стига и до фалит. Колкото повече издателства фалират, толкова по-малко възможно е да видим важни книги издадени на български.

2. Превод

Изборът на преводач е много важен. В България добрите преводачи не са малко, но не са и много. Имената им обикновено са познати и са белег за качество. Наясно сме, че ако Иглика Василева, Невена Дишлиева, Владимир Молев, Нева Мичева, Надежда Радулова са посочени като преводачи на някоя книга, тя вероятно е качествена – не само защото те са сред най-добрите, но и защото от тази позиция те имат право да избират текстовете, които превеждат. Нито един от тях няма да вложи време и усилия в превод на слаба литература.

И все пак не всеки добър преводач може да е най-подходящият за всяка книга. Те имат нужда и от достатъчно време, за да работят по превода и да го направят добър – някои книги изискват повече време, защото проучването за тях е по-трудоемко. Затова е невъзможно само няколко месеца след появата на една книга на английски език тя да излезе и на български – ако това се случи, имаме основание да се усъмним в качеството на превода.

3. Редактиране

Редактирането е задължителен етап от създаването на една книга. Българските автори обикновено не мислят така, смятат, че книгите им са съвършени от първата до последната буква. Във все по-намаляващите на брой български издателства, които използват редактори, от тях най-често се иска да не подлагат на съмнение авторовата изключителност. Възможно е това да е сред причините все още да нямаме литература на световно ниво.

Но проблемът е двустранен. В момента у нас има малко добри редактори и това личи в книгите, които излизат. Но все по-малко хора го забелязват, защото годините, през които излизаха зле редактирани книги, постепенно си създадоха аудитория, която не отчита стилистични грешки, проблем със смяна на времената или дори използване на некнижовна реч (когато не е целенасочено).

Редакторът отговаря не само за адекватното използване на езика в книгите, но и за цялостния им вид. Трябва да следи спазването на задължителните елементи, дори за посочването на всички участници в създаването на книгата в копирайта – малкото текстче долу на втора или четвърта страница, или редакционното каре на последна страница в книгата.

Редакторът решава дали в книгата да има предговор или следговор, какъв да е текстът на четвърта корица (гърба на книгата). Той носи вина, ако някъде в книгата има тире в началото на ред, което не е за пряка реч (според родните правила това е недопустимо), или ако дума е отбелязана със звездичка или цифра, а бележката за нея да не е долу, на същата страница, стига всички бележки да не са най-отзад.

Не е за вярване, но днес съществуват издателства, които не са наясно с подобни тънкости.

4. Коригиране

След редактора текстът се чете от коректор. Това се нарича първа коректура, защото има и втора. Често издателствата минават само с една или разчитат на грамотността на редакторите или направо на преводачите. Редактор, преводач и коректор обаче неслучайно са различни професии – те изпълняват различна роля в създаването на една книга и когато един-единствен човек е натоварен с две или три от тези задължения, се получават несъвместими с българския език резултати.

Проверявайте в редакционното каре в края на книгата дали има редактор и коректор. И все пак присъствието на имена там не е достатъчен атестат за това, че такива хора наистина съществуват.

5. Страниране

И странирането на книга не е проста работа. Страньорите (или дизайнерите) трябва да знаят тънкости и от предпечата. Има важни правила по оформянето на текста, освен вече посочените в редакторската част. Не е прието например най-отгоре на страницата да остане половин ред, или на страница, на която има само заглавие, да се сложи номер – такъв не може да бъде поставен също и на празна страница. Не се слага и заглавието или името на автора най-отгоре на страница, на която започва нова глава, както и на празна страница. Има още много такива особености…

6. Създаване на корица

Като цяло българското книгоиздаване не се слави с добри корици. С малки изключения. Можем да сравним нашите с кориците на книги в Италия и Франция и ще видим огромната разлика. Често корицата на българското издание на някоя книга е фрапиращо лоша. Издателите се оправдават с недобрия вкус на читателите/купувачите – но такова вероятно е и оправданието на издателите на жълти вестници, на чалга компаниите, на производителите на театрална халтура.

За цялостния вид на книгата трябва да отговаря художествен редактор. Такива почти в нито едно българско издателство няма – а ако има, мнението му обикновено не се взима предвид. В крайна сметка читателите свикнаха с кича на кориците – така, както и с жълтите вестници, попфолка и театъра на мечките.

7. Редактиране и коригиране

Тази стъпка е пропускана от почти всички издателства. В твърде малко от тях книгата се чете втори път от редактор и коректор. Всъщност, редакторът трябва да чете и преглежда във всеки етап. След странирането на книгата, тя задължително трябва да се чете разпечатана на хартия. Възможно е и на електронен файл, но на хартия грешките се забелязват по-лесно. В този етап коректорът чете текста отново основно, но вече следи не само за грешки, а и за правилния пренос на думите. В по-ранен етап това не би било възможно. Това не го очаквахте, нали?

8. Последни поправки по текста

След последното прочитане на текста от редактор и коректор, отбелязаните от тях поправки се нанасят във файла от страньора или дизайнера. Проверява се всичко, докато не остане непоправена нито една отбелязана грешка. Размяната на файла между редактор и дизайнер може да продължи доста време, докато накрая той не бъде напълно изчистен и готов за пращане към печатницата.

9. Печат

Качеството на печата в България не е високо, но ако се спазят някои правила, книгата може да изглежда прилично.

На първо място е изборът на хартия. Човешкото око се натоварва от бяла хартия, затова тя се използва само ако в книгата ще има цветни илюстрации. Бялата хартия изглежда луксозно, но всъщност е сравнително евтина и някои издатели, възползвайки се от некомпетентността на читателите, се изхитряват да използват такава и при книги само с текст. Резултатът е, че след прочитане на десетина страници редовете започват да се размазват, защото бялото вече е уморило очите ви.

Добрата хартия за четене е леко жълтеникава или сивкава. Има много видове. По-добрата е по-гладка на пипане, не прозира, дори да е тънка, и буквите са отпечатани по-отчетливо.

Майсторство е поставянето на лак на правилните места на корицата, така тя създава усещане за дълбочина. Това обаче в повечето случаи е заслуга на художниците, на печатарите остава да го отпечатат добре и да оставят корицата да съхне достатъчно дълго. След това отпечатаните тяло и корица да бъдат закрепени здраво едни за други.

 

Ако всичко описано дотук бъде спазено, ще имате книга, която ще обичате още повече. Защото всеки от онези, които са работили по нея, ще си е свършил работата добре. А ако не е, вече бихте могли да узнаете каква е причината.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах