З като звън на камбана, С е смелост, не страх

Върволица от букви проправя път през живота ни. Дори тогава, когато все още не знаем какво означават. А ни превръща от ние в аз – а дали това е правилно, показва ни времето след това. С Б тичаме все по-бързо и се учим кога да забавяме. В понякога е всичко и тогава сме все недоволни, но друг път е влак и тогава значи пътешествие. С Г ставаме по-гальовни, с Д по-далновидни. Е ни утвърждава и вкарва в речника ни сложни думи като еволюира, еманципира и ескалира. Ж е жаба, която клечи между Е и З. З звучи като звън на камбана рано сутрин.

И ни свързва, Й ни създава трудности, когато пишем, но К крачи към следващите букви. Л може да е ласка, но може и да ни омотае в лъст, лъжа, леност, лукавост… С М сме свикнали да свързваме думата мама, тя обаче е повече милост и младост. Никой не може да пренебрегне Н, защото е нещо, някой, някъде. О е окръжност, но повече облак и никак омраза. Когато стигнем до П, сме вече пораснали, защото можем да плачем, когато друг го боли. Р потвърждава това, когато раните ни правят по-силни. С е смелост, не страх. Танцуваме с Т и се крием под шапката й, когато вали.

У може да е усилие, но си избираме устрем и улица, която започва от прага ни. Ф е сложила ръце на кръста си и ни подсеща да си отрежем филия. Х е весела буква, която е разкрачила крака и разперила ръце, с нея харесваме и се хвалим понякога. Ц е седнала върху цвете и свири на цигулка. Ч е череши, часовник в чанта, числа, чадър, чан, чакам, често, четири в четвъртък. С Ш е широко и много по-свободно. Щ нека да е щиглец, защото в него има и щастие. От ъгъла на Ъ у дома можем да потеглим към някое далечно място, от което ще се върнем някой ден. В ь се препъват жонгльори, кънкьори, позьори, дресьори. С Ю очакваме юни и юли още от януари, въпреки че той може да бъде край на нашата азбука. Я е ябълката на познанието, която захапваме, изправя се като явор и ясен, на които цяло ято е свило гнезда, и яхнали ястреби в ясното небе пак стигаме до А и аз.

Източник: блогът „Алиса в чизми“