Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

За българското кино по принцип и за „Урок“ в частност

Филмът е хубав. Не ми вярвате? А да сте чували в киното колега да хвали друг?

Маргита Гошева в сцена от новия български филм „Урок“. - За българското кино по принцип и за „Урок“ в частност

Маргита Гошева в сцена от новия български филм „Урок“.

Чарли (от тройката Джеки, Джони и Чарли – бел. ред.) навремето беше измислил една много точна сентенция за киното: „Киното е като киселото мляко. В едни държави става, в други не става. И там където става кисело мляко, кино не става, и обратното“.

В края на 70-те години в София бяха довели делегация от известни кинокритици от Европа и Америка. Между напоителните софри им прожектираха български игрални филми и ги кандърдисваха да оповестят, че българското кино е в нечуван възход. Те, милите, кършеха пръсти и се чудеха какво да кажат, докато най-накрая един френски кинокритик много точно формулира състоянието на нещата. Не си спомням дословно неговите думи, но смисълът беше следният: „Ние във Франция се мъчим – е, не винаги успяваме – да говорим за сложните неща просто. А в българските филми, кой знае защо, винаги се случва обратното”. Между другото, сентенцията на Чарли за киното и киселото мляко издържа проверката на времето. Ето, в последно време доста развалиха качеството на киселото мляко и почнаха да се появяват много добри български филми.

Няма да изреждам всички хубави филми, направени от млади колеги, за да не пропусна някои, а и една част от тях не съм гледал. Ще се спра само на филма, който най ми хареса.

„Урок“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Между другото, от днес (от 15 май – бел. ред.) филмът тръгва по екраните. Не пропускайте да го видите. Повярвайте ми, филмът е хубав. А защо да ми вярвате ли? Ами защото съм техен колега. А да сте чували в киното колега да хвали друг колега? А?

В медийното пространство се появиха много статии и материали. Повечето от тях, кой знае защо, разказваха сюжета на филма, за да може на зрителите да им е по-малко интересно. Или пък от елементарна глупост. По-скоро това е традиция от времето на соца.

Тогава като излезеше на екран български филм, всички медии под строй ръкопляскаха, възхваляваха и се възхищаваха от новия шедьовър. А като отидеш да гледаш филма…, скука! И сега в българското кино се получава нещо подобно. Големи приказки, а резултатите мизерни. Както казах по-горе, сега се правят и хубави филми. Само че как да различим едните от другите? Кой филм да гледаме и кой да не гледаме.

В началото на новата ера, по времето на Нерон, е живял Петроний – римски писател и сатирик. Когато той давал оценка на пиеса или роман, че е хубав, това било вярно, а и всички му вярвали. Затова и му дали титлата arbitrum elegantorium. Е, от това има нужда българското кино. Нямаме си арбитрум. Може би да обявим конкурс и да си изберем… Ама кой ще бъде в комисията?

Джеки Стоев

П.С. Все пак отидете да гледате филма „Урок”. Между другото, на Петроний в 66-та година му отрязали главата заради критични бележки, но не направени по повод на художествено произведение, а за такива, отправени към Нерон.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах