За бога, пратете малко енфие!

Той живее на покрива и е най-добрият бавач на деца в целия свят. Че е умен – умен е, но защо е и толкова красив? Сигурно защото е скромен… Тя е на девет години, луничава, със стърчащи плитки с цвят на морков. Понякога върви заднишком, защото нима не живеем в свободна страна! Има и едно хлапе, което дялка дървени човечета, когато направи някоя пакост. И, разбира се, не плаче дори когато заклещи главата си в супника. Тук са и дъщерята на разбойника и братята с лъвски сърца, на улица „Тряскаджийска“ отново трещи, а Кале Бломквикст все тъй живее опасно.

Седи Дребосъчето един ден облакътен на масата, обгърнал с ръце главата си, и не може да си представи живота без Карлсон. Вие можете ли? А какво правихте на онзи 10 юни, когато Емил издигна малката Ида на мачтата за знамето и излапа всичката наденица? В крайна сметка най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено ако сами си го определят.

„Всичко хубаво, което се е случило на тази земя, първо се е случило в нечие въображение – казва Астрид Линдгрен, родена на днешната дата през 1907 г. А в друг случай добавя: – Това, което ще бъде светът утре, в голяма степен зависи от силата на въображението на тези, които се учат да четат днес.“

А онези, които се учат да четат с книгите на Линдгрен, са късметлии. Не всеки ден можеш да играеш с дресираното куче Алберг, да разследваш убийство, да пренесеш коня си на верандата, защото в кухнята ще ти се пречка, или просто да го удариш на живот на панаира в Хултсфред. Всъщност, можеш…

За първи път светът чете за Пипи Дългото чорапче преди близо 70 години.

Светът е пълен с разни неща и действително има нужда някой да ги потърси и намери – именно това правят нещотърсачите, каза веднъж Пипи. Е, днес най-добре да намерим някоя книга на Астрид Линдгрен, да я отворим напосоки и със сигурност да не гълтаме рибено масло, когато ни се ядат бонбони.

И за бога, пратете ни малко енфие, инак ще загинем!