За буквите и блясъка на една карфица

Буквите са отражение на мечтите или страха, на копнежа. Малко по-трайни от светулките, които умират в прахта. Малко по-трайни от отражението на две лица в бутилка бира.

Съвсем тихо измъквам карфицата от сърцето си с червеното пластмасово топченце и я пускам на пода. Като на забавен каданс. В салона се чува само преглъщането на бабичките от първия ред, докато огромната метална топка полита към сградата на нашия малък театър, засилена от крана.

Имаме само няколко думи, за да спасим света.

Прахта е единствената надгробна плоча. И епитафия. И последна дума. Светулките се превръщат в прах. Светлината не се храни с букви, нито със светулки. Светлината е прахта, от която се раждат буквите и светулките. Краткият и безмилостен блясък на карфицата в тъмнината на прашния салон. Опитът да спасяваме света. Едно безкрайно пътуване на копнежа през умиращите форми.

Буквите са нежна съпротива на ентропията.

Нежна революция.

Опит блясъкът на карфицата да бъде уловен, да бъде доведен до възпроизводим знак, който успешно да бъде полаган в ума.

Красотата на тази дързост се състои в неизбежния й провал: светлината се превръща в прах и забрава.