Алея на книгата – София

За черната русалка и бялата ревност

„Дисни“ обяви, че за ролята на Ариел в игралната версия на анимацията „Малката русалка” е поканена младата чернокожа певица Холи Бейли. Снимка: ЕПА/БГНЕС - За черната русалка и бялата ревност

„Дисни“ обяви, че за ролята на Ариел в игралната версия на анимацията „Малката русалка” е поканена младата чернокожа певица Холи Бейли. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Ние, белите момичета, израснали с Ариел, не искаме „Дисни“ да променя цветовете” – това (или нещо подобно) съобщава един вече много популярен (и още по-критикуван) пост в социалните мрежи. Отначало помислихме, че става дума за известния прах за пране – защото всички перящи хора имат право да се оплакват, ако препаратът променя цветовете на любимите им дрехи.

После се зачудихме какво общо има с перилните препарати с „Дисни“ и защо се оплакват „белите момичета“, нали цветните момичета и останалите перящи хора също би трябвало да са възмутени? Докато следната новина не обясни всичко:

„Филмовото студио „Дисни” обяви кой ще играе ролята на Ариел в игралната версия на анимацията „Малката русалка”. Това ще бъде младата чернокожа певица Холи Бейли”.

Както знаем, от няколко години насам „Дисни“ започна да преснима една по една всичките си рисувани класики – с живи хора и животни (или с компютърни изображения, които изглеждат като живи). Този месец ще гледаме „Цар Лъв” с (почти) истински животни. Доколкото личи от трейлъра, в ролите на Симба, Муфаса, Скар, Нала са лъвове, а актьорите в ролите на Симон и Пумба са сурикат и брадавичеста свиня. Точно както в оригинала.

Америка за България

Да си представим, че създателите на новия „Цар Лъв” бяха подходили творчески, или както е модерно да се обижда напоследък – „либерално”, и бяха взели свинче за ролята Симба и сурикат за образа на стария Муфаса. Това би могло да бъде много забавно, но все пак щеше да е съвсем друга история.

Да се върнем отново към „Малката русалка“ и да видим как стои расовият въпрос при русалките, ако изобщо има такъв. В едноименната си приказва датският писател Ханс Кристиян Андерсен, вдъхновител на „Дисни“, описва малката русалка така:

„Кожата ѝ бе чиста, нежна и прозрачна като розов листец, очите ѝ – сини като дълбокото море“ – очевидно впечатлен от някоя своя съученичка от Одензее, а не от истинска русалка. Няма данни Андерсен да е виждал такава. Но в неговото описание родният ѝ подводен ѝ дом (с корали, пъстра подводна флора и фауна) изглежда по-скоро като място, където от хората, а сигурно и русалките, се очаква да бъдат кафяви. Или пък зелени.

Преди Андерсен други, далеч по-древни източници, дават съвсем различни описания на тези полухора-полуриби – от очарователни красавици с дълга копринена коса, бяла кожа и лъскава опашка, до страшни същества със зелена коса, люспеста кожа и хриле, които започват от устните (второто звучи далеч по-правдоподобно). Освен това, русалки, разбира се, няма и затова е особено глупаво някоя раса да си присвоява правата над цвета на кожата им. Но дори и да има, пак е глупаво.

Не по-малко глупави са и новопоявилите се мнения, че на хетеросексуални актьори не бива да се позволява да играят гей роли. Не е ли много важна част от работа на актьорите да се преструват на нещо, което не са? Това е все едно Ръсел Кроу да не получи ролята на гениалния математик-аутист Джон Наш, защото нито разбира от математика, нито е аутист. И Бенедикт Къмбърбач не би трябвало да получи ролята на Алън Тюринг, най-малкото защото не е гей.

Най-масово все пак е възмущението, когато черен актьор получи роля, смятана за запазена за бели хора. Да вземем например Джак Ричър, високият метър и 90 см бял, мускулест герой от трилърите на Лий Чайлд. В първата екранизация в ролята видяхме далеч по-ниския Том Круз. Даже писателят изрази съмнение. А дали щеше да е ужасно неправилно, ако ролята на Джак Ричър бе отишла при дори още по-мускулестия, но по-скоро цветен, а не бял, Вин Дизел? Или дори при още по-тъмния, но пък по-висок и с повече актьорски качества Идрис Елба? Аз лично бих предпочел последния вариант. Но признаваме, че и Круз се постара и беше доста убедителен в ролята.

Оттам нататък, ние нямаме нищо против да ни показват черни дипломати в двора на кралица Елизабет I (каквито може и да е нямало) или пък да не видим нито един чернокож сред пожарникарите в Чернобил, (въпреки че там все пак е имало един африканец). Нека черни актьори играят бели, жълти и червени, нека високи да играят ниски, слаби да играят дебели, глупави – умни, стари – млади, грозни – красиви и обратното. Нали затова са актьори.

А пък особено в приказките няма никакво значение дали и без това напълно измислената русалка е бяла, жълта, червена, червена или на райета със звезди. Въпрос на творческо решение е. Ако ви се струва нелепо, не го гледайте. Ако достатъчно много хора не искат да гледат, „Дисни“ или ще фалира, или ще започне да прави филми само с бели русалки. А дотогава – нека приемем, че светът не само бял, нито само черен, а доста пъстър.

ДС