За добрия, любезен наш читател

Като автор на една не изцяло измислена история, да речем мога да направлявам хода й по своя воля и във всеки един момент. Предусещам свободата в моето литературно занимание. Героите, събитията, фактите – всичко е в ръцете ми. Готов съм да ги подреждам както ми хрумне, да вадя и да притурям късчета от живота, да се намесвам според художествените намерения и пътища, които тази история ми нашепва и диктува, дори извън нея.

Надявам се любезният читател милостиво да ми прости дързостта и произвола на думите. Впрочем, той трябва да е доволен и благодарен, че се опитвам да го спася от какви ли не глупости и простотии, които ни обсаждат и изтезават денем и нощем. Опитвам се, казах. Ако читателят повярва в първите стъпки на моето съчинение – добре, ще скитосваме заедно отсега нататък… В края на краищата, чете се, за да се чете, от любопитство, за развлечение, от необходимост, след лягане, докато дойде сънят, или за да се научи нещо…

Как си представям моя читател. Броди сред книгите, които му помагат да възприема света и отношенията между живота и истината. „Илиада” или „Одисея” – книгата на книгите, където има всичко, гръцките трагици, Шекспир, който показва самото дъно, а над тях – Старият и Новият завет… Виждам как моят читател опознава Толстой и други големи епични писатели и поети, за които съществуването, независимо от мъките, има някакъв смисъл. В четенето той среща герои, които изричат болката, терзанието, апатията, страданието така, че да изглежда безутешно… Не отминава писатели и книги, разобличаващи празнотата, на която се крепи действителността, и фалшивия блясък, предназначен да я прикрие. Разгръща книгите, които ни карат да надничаме без страх в тази празнота и да съзрем любовта, както е във „Възпитание на чувствата” на Флобер, например.

Искам моят читател дълго да се заседява над страниците, които учат на морална яснота и нравствена позиция, на вяра в човека. Много важно, най-важното – вяра в човека. А това не са само древните трагици, Шекспир, Достоевски или „Война и мир”… Искам сред любимите му писатели да стоят Йордан Йовков и Дора Габе, у които блика чувство на дълбока доброта, да ги препрочита, да усеща тяхната красота и магия, която преобръща душата, техните уроци по човеколюбие, в които звучи вечната песен и преобразяващата сила на любовта.

Напоследък обаче мнозина припадат от възторг, че се е появила еди-коя си книга на еди-кой си нашумял западен автор. Естествено, някои заслужават радостните възгласи на читателите. Но какво купуват хората най-често при тия космически цени на книгите? Без колебание казано, купуват бестселъри с блудкав стил, граничещи с графоманията понякога. Наред с това у нас, в годините на прехода ни към демокрация, мнозина, лишени от писателски талант, проявяват болезнена страст към съчинителство и издаване на книги.

Животът на книгите, който според мъдростта трябва да се мери с вечността, днес следва закона на ефимерната актуалност и надпреварата, диктувана от конкуренцията. В момента една част от българските издателства се скупчиха предимно върху западни автори (някои са способни да пишат романи на конвейер), скупчиха се като врабци върху шепа зърна. В резултат, след неспирната работа на преводачи, се появяват пъстри, луксозно оформени книги – виртуозно изпълнение на полиграфията. И всеки екземпляр струва не по-малко от 10-15 лева.

Обиколете книжния пазар в който и да е областен град. Потърсете българска класика, попитайте за Вазов, за Яворов и Захари Стоянов, за Йовков и Алеко Константинов, за Димитър Талев и Атанас Далчев, за Вапцаров… Щом ги търсите, пращат ви при букинистите. Предлагат великолепни, бляскави издания на съвременни западни автори, какви ли не приказки от цял свят и всякакъв род специализирана литература и готварски книги, както и учебна литература. Но някъде може на свой ред да ви попитат кой чете днес българските класици отпреди сто или петдесет години, освен ако се налага на гимназистите и студентите. Или кой чете днешните български писатели. Имам предвид талантливите, признатите, доказалите се…
Но нали е известно, че културата, в случая книгата, е създадена за всички, а всеки трябва да я желае, да я търси, да положи усилия, за да стигне до нея. Затова не друг, а добрият, умният читател, любопитен да узнае нещо повече за човека, търси българските класици и съвременните български автори. Така искам да забележите и моя читател, за когото говорих и настоявах в началото, както си го представям. Само че първо ние, литературните мъченици, пишещите в днешно време, трябва да му дадем знак, да му протегнем ръка, да го привлечем със своите поетични видения и истории, да го заинтригуваме и омагьосаме, ако можем.

За да ни повярва, искам да кажа. Да избере нашите книги.

Рубриката „На Площада“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.