За едно провалено интервю

Като журналист съм убедена, че най-сложната материя в нашата професия е провеждането на интервю. Това е битка, понякога спаринг, друг път война. Освен това е сложен танц, в който трябва да има синхрон. Журналистът и интервюираният се подчиняват на ритъма на основната тема, а за да стане добър танц, трябва и двамата да се вслушват в този ритъм.

Какво видяхме вчера в „Още от деня“ – предаването, в което Надя Обретенова се опита да интервюира министъра на културата Велислав Минеков? Настъпване по палците, изпускане на партньора, грозни и грешни стъпки на дансинга… Танго на маорски шаман с куртоазна викторианска госпожица. При това под акомпанимента на различни оркестри и скарани диригенти зад всеки от тях.

Гостуването на проф. Минеков в БНТ, за да упражни правото си на отговор, беше зле режисирано. Разговор липсваше, наблюдавахме два несинхронизирани монолога, с неадекватни интермедии и антракти. Зрителят видя, че нито журналистите, нито министърът имат силата да изведат една теза, да я обсъдят и да стигнат до някакъв полезен извод, който да бъде градивен. Ролята на медиите в крайна сметка е да работят за зрителите – не за правителствената администрация, не за директора си, не за министъра. Това би трябвало да бъде целта на всяка редакционна политика. В случая Надя Обретенова не успя да овладее собственото си студио, а министър Минеков не успя да овладее своята ярост. Загубите бяха и за двамата, загубиха и времето на публиката.

Не се получи „право на отговор“, защото липсваше яснота по въпросите, на които трябва да бъде отговорено. Самоцелна изява в обществен ефир – това е провал на медийната среда, но и провал на тези, които я използват, за да наложат собствените си интереси. След фиаското в „Още от деня“ зрителите забравиха причината за основополагащия спор – спазен ли е законът при прякото включване на пресконференцията на ГЕРБ. Вече е време за пуканки, за да се проследи зрелището и да се види кой ще надделее – Кошлуков или Минеков. Сякаш не става дума за закон и за правила, а за лични пристрастия.

Не беше въздадена справедливост, само беше маркирана територия – в студиото на БНТ са едните, пред входа на БНТ с протестни знамена са другите. В крайна сметка основен критерий трябва да бъде безпристрастният закон или неговият арбитър – в случая СЕМ.

„Вашите въпроси нямат значение“, каза на финала министърът на културата. Тази реплика е унищожителна за цялата медийна среда. Хората, които подкрепят ентусиазираната битка на проф. Минеков, ще запомнят, че журналистите са фигуранти. Същото ще си кажат и тези, които подкрепят Емил Кошлуков в този толкова личен спор между двамата. И употребената от всички идея за свобода на словото за пореден път ще бъде стъпкана.
Журналистите са длъжни да бъдат безпристрастни. Това важи и за министрите. Само че на екрана имаше единствено страсти. Нито журналистика, нито властова компетентност.

Апропо, защо министър Минеков не гостува на Георги Любенов, при когото всъщност бе прекъсната програмата?

Интервюто на министъра на културата Велислав Минеков в „Още от деня“