МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

За какво е виновна руската култура?

Украинска майка с разобличителен текст за зверствата на руската армия в Украйна

3  април 2022 г. Украински войници сред останките от инвазията на руската войска в град Буча, Украйна. Снимка: ЕПА/ГНЕС - За какво е виновна руската култура?

3 април 2022 г. Украински войници сред останките от инвазията на руската войска в град Буча, Украйна. Снимка: ЕПА/ГНЕС

Издевателствата в Буча изтриха всички оправдания, включващи руската култура. Това е посланието на украинката Олена Пшенична, която в силен и аргументиран текст, публикуван в профила ѝ във Фейсбук, се противопоставя на всички призиви да бъде опростена Русия заради „великата ѝ култура“.

Предлагаме ви пълен превод на текста, който вече се разпространява на десетки езици.

„И за какво е виновна руската култура? За какво – редовно надигат вой новите руски дисиденти, които избягаха от великата и могъща страна с първия полет. – „О, великата руска култура със сигурност не е замесена, нито добрите руснаци. Ще направим нещо по въпроса“. Европейците с разбити сърца кимат в отговор. Скъпи европейци с разбити сърца и други познавачи на великата руска култура (сред които и украинци), днес разгледах снимки и видеа от освободените градове и села в киевския район. Моят роден киевски район. Буча, Ирпин, Гостомел, Мотижин. И искам да ви кажа следното:

Всеки път, когато заговорите за великия руски балет, аз ще ви разказвам историята за нееднократно изнасилваната пред очите на родителите си, а после похитена от руските изверги млада учителка от Броваров. За десетките, а може би и стотици изнасилени руски жени. Често пред очите на децата им. За 15-16-годишните момичета от Бородянка, подложени на страшно насилие от кадировците. За телата на пет изнасилени млади момичета, убити и оставени направо на пътя. За това гнусно „ще е*ем хохлушки (презрително название за украинци – бел. ред.)” в засечени руски разговори. Ето това ще ви кажа в отговор за преследвания велик руски балет.

Всеки път, когато ми говорите за великите руски композитори, ще ви разказвам историята на момичето, пред чиито очи и пред тези на малкия ѝ брат в мариуполското подземие няколко дни е умирала майка им. А после с трупа на мъртвата майка децата е трябвало да се укриват и след това в подземието от обстрелите. За момчето от Гостомел, пред чиито очи руските войници са застралеля баща му. А после искали да убият и сина, но той оживял. За момичето, застреляно право в лицето. За дребосъчето, избягало с баба си в лодка. Бабата потънала. А момченцето го търсят вече почти цял месец. Ето това ще ви кажа в отговор за преследваните велики руски композитори.

Всеки път, когато започнете да ми говорите за великата руска живопис, ще ви разказвам за застреляните в гръб мирни украинци в Макаровски район. А преди да ги застрелят, орките им завързвали ръцете. За стотиците трупове по улиците на Буча, Ирпен, Гостомел. За братските могили в дворовете на жилищните райони. Братски могили на мирни жители на доскоро уютни и безопасни градове. Братски могили. В ХХІ век. Ето това ще ви кажа в отговор за преследваната велика руска живопис.

Всеки път, когато ми разказвате за великия руски театър, аз пък ще ви разказвам историята на жената от Броварски район, от дома на която руските мародери, изтегляйки се, отмъкнали металните керемиди. За танковете и БТР-ите на „втората армия в света“, натоварени докрай с ограбеното от украинските домове. Откраднати телефони, таблети, телевизори, перални, килими, украшения, бутилки с алкохол, тигани, храна, играчки, обувки – всичко, попаднало пред очите на тези мизерници. За това как, добрали се до Беларус, те спешно изпращали заграбеното на семействата си в Русия. За това как са търгували със заграбеното на беларуските пазари. Ето това ще ви кажа в отговор за преследвания велик руски театър.

Всеки път, когато ми разказвате за великото руско кино, аз ще ви разказвам за жестоко разстреляните коне в конюшните в Киевска област. За уморените от глад и жажда животни в зоопарка на Ясногородок. За изгорената от взрив кожа на елен. А сега най-варварското… За убитата и изядена от руски окупатори овчарка. Да, овчарка. Да, куче. Ето това ще ви кажа в отговор за преследваното голямо руско кино.

Всеки път, когато ми разказвате за великата руска литература, аз ще ви разказвам за десетките прихванати разговори на руски войници с техните майки и жени. Разговори, в които освен „на*уй“ и „да го е*а“ няма нищо друго. Разговори, в които жените си поръчват какво да им откраднат в украинските домове. Разговори, в които майките се смеят, когато синчетата разказват как техните побратими изнасилват „хохлушки“. И ако от тези разговори се изхвърли всичко, освен псувните, ще останат само по едно „Здравей!“ и „Довиждане!“. Ето това ще ви кажа в отговор за преследваната велика руска литература.

Вече няма никаква велика руска култура, литература, кино, живопис, театър и балет. Има страна на уроди, мародери, насилници и убийци. Диви хора, които нямат място в цивилизования свят!

А многострадалните новопоявили се руски дисиденти в уютните квартири в Берлин, Лондон, Ларнака, Милано, Тбилиси, Астана, Виена и други временни приюти да вървят по маршрута на руския кораб, гордо отнасяйки в ръцете си голямата руска култура!

Ако можете да преведете и да разпространите на всички достъпни ви езици, правете го. И по-добре копирайте, защото може да го баннат. Руснаците отгоре на всичко са и много обидчиви. Но не могат да ни баннат всички.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах