За какво ти е диплома, щом печелиш добре като аматьор?

Нито публиката, нито продуцентите се тревожат от факта, че Х-фактор е МУЗИКАЛНО състезание, в което се оценяват качествата на бъдещи изпълнители на МУЗИКАЛНАТА сцена от съдии, сред които няма нито един МУЗИКАНТ с академично МУЗИКАЛНО образование.

Управителката на «Вирджиния рекърдс» Саня Армутлиева е актриса, възпитаничка на НАТФИЗ; Велизар Соколов – Заки е адвокат; Мария Илиева e завършила «Застрахователен бизнес» в УНСС; Любо Киров – «Керамика» в Националната художествена академия. Единственият член на Х-фактор с музикално образование е… стилистът на шоуто. Кремена Халваджиян е виолончелистка, завършила Музикалното училище. И най-вероятно само тя от екипа умее да чете ноти.

Е, всички в журито на Х-фактор по един или друг начин са успели да се докажат на музикалната сцена и са в състояние не само да дадат професионално мнение за състезателите, а и да ги продуцират. Но са попаднали случайно в тази професия.

Важно ли е обаче да познаваш нотите, за да имаш тежест в музикалния бизнес?!

Сигурно да, щом Лили Иванова даде под съд Митко Щерев, който бе оповестил в статия, че певицата не знае да чете ноти. Примата на естрадата поиска от композитора на едни от най-хубавите й песни 2000 лв. обезщетение за това твърдение. Лили не успя да го осъди, но стана ясно, че се е обидила от опита да я представи музикално неграмотна пред публиката.

За съжаление, посланието на риалити предаванията е, че образованието не е нужно, нито кой знае какъв труд, за да бъдеш звезда… за известно време. На все повече хора не им трябва диплома за висше образование, стига им да ги показват по телевизията.

«Образованието не е предимство», гласи слоганът на реклама по телевизията. Това ни внушават и десетките предавания, водени от видни с липсата на каквито и да е познания чалга певци. «Работата» им е солидно заплатена, за разлика от образованите им редактори зад кадър. Търпимостта ни към уличния език на екрана, грубото и вулгарно поведение на политиците, надписите с правописни грешки в най-големите ни телевизии, неграмотните «журналисти» в десетките информационни сайтове… става все по-голяма. Вестниците, в които все още съществува професията коректор, са с бутикова публика. Българският език е «тера инкогнита» за армията от телевизионни «звезди».

Думите са подложени на обезценяване, музиката също.

Х-фактор е капка в морето от състезания, които лансират аматьори, а не професионалисти. Това обаче е шоу, което няма за цел да печели от гавра с кандидатите, то е максимално позитивно, което е нещо ново в българския ефир. Х-фактор възпитава масовия зрител на уважение към таланта. За съжаление, в усилието си състезанието да бъде максимално позитивно, участниците в него са давени с хвалби, които така са ги надрусали, че от всяка «дреболия», подхвърлена за фалшивото им пеене, те са в състояние да загубят почва под краката си. Суперлативите и хипер нереалната телевизионна среда са основният проблем на участниците, когато напуснат риалити програмите. Те ги разболяват от себелюбие, често завинаги.

Тези предавания нанасят по-голяма вреда на професионалистите, които си вадят прехраната, надскачайки себе си, показвайки най-доброто. Качествата им обаче са разбрани от ограничен кръг образовани зрители, който се стеснява все повече. Затова участията им в комерсиални предавания обикновено са инцидентни. Поради този факт забележително добри актьори, получили основа в актьорското майсторство в НАТФИЗ, аплодирани за роли на най-добрите родни и чужди сцени, по телевиззията се правят на маймуни за пари. Слави Трифонов и «Ку-ку бенд» имат академично музикално образование. Но и тяхното шоу не култивира масовата публика, напротив – продава й най-ниска култура. Но именно Слави Трифонов бе най-компетентен в провеждането на музикални състезания в родния тв ефир.

Кой знае, Слави може би е прав донякъде с чалгата. Според Теди Москов България ще се оправи от някой под прикритие – изглежда като Азис, а в слушалките си слуша Моцарт.